Българското християнство през 865 г. между Изтока и Запада.

През 865 г. българският княз Борис І приема за официална държавна религия в неговата държава  християнството.

Дали в основата на неговото решение стои верски или дипломатически мотив? Вероятно и двете.

Разрастването на българската държава, чиито граници на запад опират до Франкската християнска империя, а на изток до Византийската християнска империя, несъмнено са дали основание на Борис І да оцени каква трябва да е в религиозно отношение неговата държава, за да оцелее в Европа като трета сила.

          Борис си е давал сметка, че Църквата е нещо различно от езическите религиозни институции и се различава съществено от персийския жречески институт, където жреците участват в политиката единствено, ако е застрашено статуквото на ортодоксалността им, както е било по времето на маздакизма в Персия през V в.

 Църквата, като религиозен държавен орган, е била носител на мисионерство още от времето на Константин Велики през ІV в., което съществено се различава от апостолското мирно мисионерство дотогава. След ІV в. църковното мисионерство се налага със средствата на държавно-военния апарат и това е било много ясно за българския цар.

До Борис І българите налагат военната си воля на огромни територии, но само военният гений не успява да създаде устойчивост на териториите им. Атила и неговата хуно-българска империя са пример как една огромна империя от Средни Дунав до Кавказ зависи само от военния гений на един човек.

 Неслучайно още Орган към 629 г. решава да наруши династичното право и предоставя своя трон на Велика България на племенника си Кубрат, а собствената си роля виждал, според волжко-български легенди, в духовната власт. Ние малко знаем, но е факт, че именно Орган и Кубрат, които са християни от 619 г. (Бревиария от ІХ в. на Никифор), започват процеса  на една промяна, която едва Борис І прилага окончателно.

Колко далновиден като държавник е бил цар Борис І, става ясно от факта, че само 230 г. след като българите приемат християнството, т.е. през 1095 г., е обявен първия кръстоносен поход. Целта на кръстоносните походи, както знаем, е била да освобождават „светите земи от неверници” и независимо, че основната „света земя” за тях е била Йерусалим, на територията на България е било също пълно със „свети земи”, които са част от църковната история.

Ако България в началото на ХІ в. не бе християнска, тя вероятно щеше да е обект на „атака срещу неверниците”, видно от факта, че четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), възприема за „неверници” дори православните християни, след схизмата от 1054 г. и кръстоносците превземат Константинопол.

       Как се стига до тази схизма и каква роля играят българите?

Въпреки, че към 864 г. няма сблъсък между Изтока и Запада, българският цар Борис І и неговите съветници много добре познават не само християнските постулати, канони и администрация, но и неписаните закони в църквата. 

Борис се обръща едновременно към папата и константинополския патриарх по въпроса за вярата, което показва, че хода му е дипломатически.

Константинополската катедра е една от най-младите, но поради факта, че източния император е там, тя има неписан статут като най-важна за Изтока, независимо, че Йерусалимската, Александрийската и Антиохийската са много по-стари и престижни, относно самата вяра. На Запад е ясно – Рим.

Ако интереса на Борис І беше само верски, той можеше да се обърне към Йерусалимската катедра за съвети по вярата, там е най-престижното място. Интересът на Борис І е бил обаче дипломатическо-верски, а не само верски...

 На папа Николай са изпратени едни проформа въпроси, на които отговаря библиотекаря Анастасий Библиотекар в т. нар. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" (Борис I). Замисълът на Борис І с тези въпроси до папата, е бил единствено да повдигне проблема за създаването на християнски диоцез с името „България” и ръкополагането на български архиепископ, дори и да не е българин, каквото е желанието на Борис за дякон Мартин или за кардинал Формоза Портуенски.
 

Папата, който умира през 867 г. недооценява какво се случва в Европа, понеже не познава българите, а библиотекаря Анастасий отговаря на Борис І все едно пише на неграмотни кой е Христос и що е християнството…

 Обаче Константинополския патриарх Фотий (857-867 и 877-886)  много добре схваща за какво иде реч, предвид желанието на българите да станат християни. Включването на всесилните българи като християни под юрисдикцията на Неговата катедра, е всъщност господство над целият ойкумен и това не е пресилено. И Фотий решава не само да приобщи българите към Константинопол, но и да обедини всички източни църкви срещу Рим, с което окончателно да реши въпросът за йерархичното първенство на Константинополската катедра в християнския ойкумен.

В нарочно писмо от 867 г. Фотий уведомява всички източни патриарси, че латинските духовници в България (866 г.) проповядват ерес и то не каква да е, а Филиокве/Filioque, т.е. променят богословската формула на светая-светих на християнството -  Никео-цариградския символ на вярата.

Наистина, по онова време Рим още не е приел официално филиокве, но в Испания е прието и папата си мълчи.

Фотий се изживява като нов Василий Велики и пита източните патриарси какво ще стане с тия нови чеда на Църквата българите, ако изначално латинските духовници ги покварят?

ia700202.us.archive.org/8/items/bulgarskistarini05bulguoft/bulgarskistarini05bulguoft.pdf

В този момент Фотий спечелва за своята „българска кауза” всички източни патриарси, а на събора през 870 г. на българите са дадени от Константинопол архиепископ и диоцез с името "Българска архиепископия".

Повече за Българската архиепископия виж тук:

http://kirilmilchev.blogspot.com/2015/04/25-26-2015-1150-865.html