Съхранените готски ръкописи.

Сребърната Библия или Codex Argenteus е най-дългия текст, съхранен в университетската библиотека на гр. Упсала, Швеция.

Университетската библиотека в Упсала, където се съхраняват части от преводите на Св. Писание от Вулфила.

Вулфила, на основата на гръцкото курсивно писмо, е създал готската азбука... Така както и коптското писмо е създадено по същия метод. 

На същата основа е създадена и кирилицата. 

Ръкописът е част от  евангелие на готски, от чиито 336 листа са съхранени 187 листа. Един лист от евангелието е открит през 1970 г. в германския град Шпайер.

Предполага се, че „Сребърната библия“ е препис от оригиналната библия на Вулфила. Копието е направено вероятно през VІ в. в Италия, в държавата на Теодорих, може би в столицата му, Равена.

Материалът е устойчив и тънък пергамент в пурпурен цвят, върху който е писано основно със сребърно мастило, откъдето идва и названието „Сребърната библия“ (Codex Argenteus).

Библията е била през ХVІ в. в бенедиктинския манастир във Верден, област Рур. След това е съхранявана в Прага от император Рудолф ІІ и е отмъкната оттам от шведите, които през 1648 г. атакуват града. Била е известно време в библиотеката на кралица Кристина в Стокхолм, а след абдикацията й е купена от Исак Восиус, който отнесъл библията в Холандия. Оттам книгата е откупена от шведския кралски канцлер-секретар Магнус Габриел Де ла Гарди и дарена през 1669 г. на библиотеката на университета в Упсала, където той бил ректор.

Освен в Упсала пет готски ръкописа се намират  в Милано, Италия. В библиотека Амврозиана (Codices Ambrosiani).

Предполага се, че са писани също през VІ в. в Равена, по времето на Теодорих. Това са палимпсести, т.е. ръкописи, чийто текст е изтриван и върху пергамента е писано друго. Съхранявали са се в бенедектинския манастир в Бобио.

Четири листа се пазят в Торино, т.нар. Codex Taurinensis.

Codices Ambrosiani А и В (листове 102+77) са послания на ап. Павел. В Codices Ambrosiani А се съдържа и част от готски календар. Codices Ambrosiani С са два листа от евангелие на Матея. Codices Ambrosiani D са три листа от вехтозаветната книга на Неемия, гл. 5-7.

Codices Ambrosiani Е съдържа осем листа. Пет от тях са на съхранение в Миланската библиотека, а три листа са в библиотеката на Ватикан. Съдържа части от евангелието на Йоан и е известен с готското име „Скиринс“ (Skeireins), което означава „разяснение".

Codex Carolinus (Кодекс Каролинус) се съхранява в библиотеката на  херцог Август във Волфенбютел. Състои се от четири листа, палимпсести и съдържа глави 11-15 от Послание на ап. Павел до римляните. Датира се от VІ в. и е част от двуезичен, латино-готски кодекс.

Codex Gissensis (Кодекс Гисенсис) е фрагмент от евангелието на Лука, текст 23 и 24. Намерен е в Египет и се е съхранявал в библиотеката на университета в Гисен, където е унищожен при наводнение през 1945 г. Запазена е фотография. Датира от VІ в.

Gotica Veronensia (Готика Вероненсиа) се съхранява във Верона, в Biblioteca Capitolare. Това са приписки в поле на ръкопис, съдържащи разяснения на библейски текст. Някои от бележките са цитати на Св. Писание. Вероятно произхода им е също VІ в.

Codex Vindobonensis B 11093 (Кодекс Виндобоненсис) е притежание на Австрийската национална библиотека във Виена. Ръкописът е от ІХ в. и съдържа цитати от Лука.

За изходен език при своите преводи на готски Вулфила използвал Светото Писание на гръцки, но не се знае точно кои версии. Вероятно е ползвал т.нар. „палестинска редакция“, която била повлияна от Лукиан от Самосата, чиято екзегетическа школа в Антиохия подготвя основите на учението на Арий.

Използвана литература:

              Streitberg, W., Die Gotische Bibel (Heidelberg, 1965)

              Hempel, H., Gotisches Elementarbuch (Berlijn, 1966)
                   
             Ларш Мункхамар. Вулфила. (София, 2012)