петък, 29 май 2015 г.

Кимерийският произход на българите допълва иранската хипотеза на П.Добрев.

В нашата страна все още се пропагандира грешната стара теория, че хуните идват от Средна Азия и са тюрки.

Хсионг-ну от Средна Азия на китайска ваза.
Още след 1945 г., благодарение на редица западни учени, между които Хелфен (1945), Томпсън (1948) и др., е ревизирана руската теория от 1900 г. на Иностранцев за произхода на европейските хуни от средно-азиатските монглоиди хсионг-ну (теория възприета и от българския историк Златарски в началото на ХХ в.).
 От много време от историците на запад се приема, че няма никакви етнографски и археологически данни за преселение на хсионг-ну от Средна Азия, т.е. европейските хуни (хони, хион) не са от Средна Азия и нямат нищо общо с хсионг-ну и хсионг-пи от Жълтата река и Ордос.


Хсионг-ну от Жълтата река на китайска ваза.


 Атила и неговите европейски хуни, които в Европа от ХVІІІ в. до средата на ХХ в. грешно отъждествяват с монглоидите хсионг-ну.
 
След излизането през 1973 г. на монографията на Хелфен "Светът на хуните", това е общоприето в целия свят, с изключение на Русия, България, Казахстан и Турция...

Книгата на Хелфен
 books.google.bg/books
Руски превод, публикуван от Дориян Александров


           А сега за кимерийците!
Руснаците имат само едно неясно изречение при готския историк Йордан от VІ в., според което венети и анти са славяни. От това те направиха пан-славянска теория. 
Българите имат няколко огромни пасажа при Прокопий, че българските племена утигури и кутригури са кимерийци, но това остана без следа в нашата наука, а и в световната. 
Проблемът бе, че допреди 30-35 години се знаеше много малко изобщо за кимерийската история, но сега - след трудове на неколцина руски и германски учени като Иванчик, Паркер, Медведская и др. - нещата се промениха кардинално и ние вече можем да потърсим историческата реалия в сведенията на Прокопий, че хуните утигури и кутригури, които са ядрото на хунския съюз, са кимерийци.

            Who Were the Cimmerians, and where Did They Come From?

                Anne Katrine Gade Kristensen


„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те  живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида  (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд  тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат;  имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако  легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от  волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпели неуспех в лова, успели в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите  се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук  население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
От този пасаж става пределно ясно, че хуни, кимерийци и българите (утигури и кутригури), са едно и също.
Теорията на Петър Добрев за българската прародина се съгласува с кимерийската теория, защото според често цитирания от Добрев арабски историк ал-Бируни, на териториите където Добрев търсеше българската прародина, е била държавата на кимерийците.
Именно Бируни, в спор с персийските древни книги, отбелязва:„Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер, син на Яфет, син на Ной“. И добавя: „Той е бил вожд на племе и е имал дълъг живот. Заселил се в горите Дунбавед и властвал там, докато не станало делото му велико, независимо, че тогава хората все още живеели в началото на света и по време на първите творения. Гомер и някои от неговите потомци завоювали всички области на земята. В края на дните си Гомер се възгордял и се назовал Адам и рекъл: „Всеки, който ме нарече с друго име, ще остане без глава“.( Бируни Абу Рейхан. Памятники минувших поколений Пер. и прим. М. А. Салье // Избранные произведения, Том I. Ташкент: Фан, 1957.)

Добрев не бе обърнал внимание, че хуни и българи имат общ произход от Имеон. Ако сравним любимия цитат за произхода на българите на Добрев от Михаил Сириец, с този за произхода на хуните от Агатий, ще видим един общ произход. Няма как и да е иначе, просто термина хуни (хини, хони) е бил външно название за кимеро-българите.
Според Михаил Сириец от ХІІ в., Булгар бил един от трима братя, които дошли от планината Имеон на р. Танаис (Дон). „Тогава излязоха от вътрешна Скития трима братя, водейки 30 хил. души. Те пътуваха през зимата, за да намират вода и направиха път от 60 дни от склоновете на планината Имеон до река Танаис“.
Така именно южните склонове на планината Имеон около Памир стана място за прародина на българите в теорията на П. Добрев.
Но от Имеон са и хуните, според летописеца от VІ в. Агатий Миринейски: „Хуните някога обитавали около тази част от Меотийското езеро (Азовско море), която била обърната на изток и живеели северно от р. Танаис (Дон), както и другите варварски народи, които обитавали в Азия зад Имейската планина. (кн.V,11)“
 Според античните и късно-античните географи Азия е започвала веднага на изток след р. Дон, това е била азиатската част на Сарматия. Пак според тях, цялата планинска верига от кримския Тавър, през Кавказ, през месопотамския Тавър до Памир, е било една планина – Имеон.


 

1 коментар: