Най-древната българска държава е кимерийската!

Името на кимерийската държава е Гамир, то и доднес е съхранено като топоним на територията на северна Армения, независимо, че селището Гюмри е било прекръстено от комунистите на Лениниана.

 

Номади ли са кимерийците? 

В историческата литература и досега, във връзка проблемите около номадите скити, кимерийците също се определят като такива. Което не е правилно.

Т.М.Кузнецова в своята статия „Киммерийская проблема и скифская архаика“ отбелязва следното: „И если косвенные данные письменной традиций (Гомер, Геродот) позволяют определить киммерийцев как оседлый и даже цивилизованный народ, то для их в качестве народа кочевого нет даже и косвенных подтверждений. По всей видимости, мнение о кочевом образе жизни киммерийцев сложилось по ассоциации со скифами…“ (И ако косвените данни на писмената традиция (Омир, Херодот) позволяват да бъдат определени кимерийците като уседнал и дори цивилизован народ, то за тяхно номадство няма дори и косвени сведения. Вероятно мнението за номадски образ на кимерийците се е формирало по асоциация, предвид номадският живот на скитите…".

Що се отнася до асирийските клинописни извори за начина на живот на кимерийците, акадското „KURGamir (ra)” - e етноним, снабден с определител за страна“ (Иванчик).

По-нататък в същата статия Т.М.Кузнецова пише: 

„Древноизточните и гръцките извори позволяват страната на кимерийците да се търси в областта на Кавказ. Гръцката традиция, упоменаваща Боспор Кимерийски, Кимерийска област, гр. Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски брод, Кимериада, позволява на учените да локализират кимерийците „в пределите на Таманския и Керченския полуостров, т.е. в Северо-западен Кавказ“ (Крупнов, 1957, с. 122). Тоест, държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски (Предкавказието), като в Предкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологията топоними, свързани с кимерийците. Изхождайки от всичко това, е необходимо да се обърне внимание вече не толкова на номадските елементи в археологическите култури на този обширен регион, а на културата на уседналото население (преди всичко на материалите на поселенията). (…) Няма необходимост да се свързват с кимерийците паметниците на номадския облик на предскитския период или да се отнасят тези паметници към скитите, удревлявайки ги насила."

Съгласно асирийските клинописи, кимерийците извършват нападение над Урарту  през 714 г. пр.н.е., т.е. почти 50 г. преди в този регион да се появят за първи път скити. Което ще рече, че кимерийската държава вече е съществувала през VІІІ в. пр.н.е.

Първи сведения за кимерийците в древногръцката епоха са дадени в „Одисеята“ на Омир. Според изследователите, данните на Омир за „народа и града“ (δήμός τε πόλις τε) на кимерийците имат произход в похода на Аргонавтите и легендите, свързани с него.

В хераклейската логографска школа е бил съхранен спомен за патрона Кимерий, който е живял две поколения преди похода на Аргонавтите, т.е. преди Троянската война. Това донякъде обяснява какъв извор е ползвал Омир, за да приравни цивилизационно кимерийците до древните йонийци и до цивилизацията на Троя.

„Упоменаването на формулата «народа и града» на кимерийците, въобще не съответства на обобщената антична представа от пост-омирово време за тях като номади. Гърците се запознават с номадския начин на живот благодарение на контактите си със скитите от Причерноморието. Наистина тази формула δήμός τε πόλις τε се среща при Омир пет пъти:  Г 50, Ω 706, ζ 3, θ 555, ξ 43. В първите два текста, които са от „Илиядата“, тази формула се прилага за Троя: πήμα πόληί τε παντί τε δήμω (Γ 50).“ [1.2.2.]

 http://historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/