Защо Аспарух е лошият брат Атилкезе в "Джагфар тарихи"?

       Сведенията, които се дават в компилативния волжко-български летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (от свода от ХVІІ в. "Джагфар тарихи") за Аспарух са изключително важни, ето защо си заслужава те да бъдат критично интерпретирани.

          Кубрат (600 - 660), заедно с чичо си Орган възстановяват в 629 г. държавата, останала във византийските хроники с името „древна Велика България”.

През 660 г. Кубрат умира и на трона стъпва Бат-Боян.

     Бат-Боян управлявал „спокойно три години” и тогава срещу политиката му се изправил Аспарух, според летописа „Барадж тарих”.

         Коя е причината за тази братска вражда?

Аспарух застанал на страната на чичо си Шамбат.

От летописа „Барадж тарих” става ясно, че при появата на хазарите първият, който воюва с тях, е Аспарух (с. 25).

Защо престолонаследника Бат-Боян е в изчаквателна позиция?

Всъщност, съгласно българското династично право, Бат-Боян не е бил престолонаследник, а е узурпирал трона, който по право се е падал на чичо му Шамбат. Сведение за династичното онаследяване при българите, е съхранено от Йоан Екзарх през Х в.

„И при българите отначало князете били по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата” (Йоан Екзарх, български писател от Х в.; В книгата му „Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159).

Тоест, първородният син не е онаследявал по право баща си на трона, а се е възкачвал чак след чичо си. Това не се отнася до другите му чичовци, ако има такива, а само до втория брат на баща му. Бат-Боян, по незнайни причини, нарушава тази традиция и това води до краха на Велика България и превземането й от хазарите. Аспарух, като честен и доблестен българин, се противопоставя на брат си и застава на страната на чичо си. В името на династичното право. Крамолите в Българската империя довеждат до ослабването на отбранителната й мощ и тя е превзета от хазарите, като Бат Боян приема да е васал на хазарския каган. Аспарух отказва и се установява на ония български територии, които са на запад от Днепър. Всеизвестно е, че Хазария стига до около Днепър и не се разширява на запад…

Волжките българи се възприемат в летописа „Барадж тарих”, който е част от свода "Джагфар тарихи", като наследници на Бат Боян, ето защо в легендите им може да срещнем едно отрицателно отношение към Аспарух, дори и името му не е предадено правилно, а е отъждествено с топонима Атилкезе (упоменат през Х в. и от Багрянородни) между Днепър, Днестър и Дунав, където е пребивавал Аспарух, преди да нападне на юг от Дунав през 680 г.