Седем факти за прабългарите, които историците пренебрегват.

Защо се пренебрегват все още  историческите факти за:

1., че Ирник от Именникът на българските владетели и Ернак, третият син на Атила, са една и съща личност? Това се поддържа от основните учени от ХХ в. Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе, Артамонов.

2, че щом Ирник от Именникът е от рода Дуло, няма как това да е рода на майка му, а е рода на баща му. Тоест, Атила е от рода Дуло. Апропо, още през 1930 г. Стивън Рънсиман ясно посочва това…

 Златарски през 1918 г. отхвърля тази хипотезата на Бъри и Макуарт, като се мотивира, че „щяхме да знаем, че родът на Атила е бил Дуло” (Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с.42).

Рънсиман (1930 г.) опонира на Златарски: „аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло” (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281).

3. Всеизвестно е, че Дуло е български династичен род!  Ако Константин Багрянородни през Х в. пише, че първият унгарски крал Арпад е син на Алмош, и под това име ясно се разчита волжко-българският владетел Алмъс, то с какво ще им вземем на унгарците историята (каквито обвинения идват от българофоби), не става ли ясно, че династичния род Дуло е български и като такъв е дал първият крал на Унгария?

4. Цитира се Приск от V в.  за присъствието на Ирник в Мала Скития (дн. Добруджа), но не и факта, че Ирник е зает, според същият Приск със свои „местни войни“ към 469 г., когато не помага на брат си  Денгиз, който е на Дунав. Ако тези войни на Ирник бяха в Добруджа, Приск щеше да знае с кого е зает Ирник (NB), но той не знае, значи трябва да търсим войните на Ирник на изток…„Глава 36, Приск: По това време пристигнало от синовете на Атила до император Лъв посолство, чиято цел била да разясни причините за съществуващите по-рано разногласия и да утвърди, че трябва да се сключи мир и на основата на старите обичаи да се възстанови търговския обмен на Истър (Дунав – бел.ред.) с римляните и те да предлагат свои стоки и да има взаимен оборот. Пристигналото с тази цел посолство се върнало без успех, защото императорът не искал хуните, причинили толкова много вреда на земята му, да се ползват от римските търговски услуги. Синовете на Атила, когато получили чрез посолството този отговор, се скарали помежду си: Денгиз при неуспешното завръщане на посолството решил да поднови войната с римляните, а Ернак се отказал от участие в нея, понеже бил зает от местни войни... „[Exc de leg., р. 44 Par., 160—161 .Nieb].“““…….. С кого воюва на изток Ернак ?

5. Оказва се, че данни за военни действия на Изток от пост-атиловите хуно-българи, има и в грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник”, чийто автор е свещеник Яков Цуртавели. Още през 467 година, както става ясно от това житие, грузинският васал на Персия Вараскен е повикан в персийската столица Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проход в Кавказ хуни. „Това беше през осмата година на персийският цар”, пише Яков Цуртавели. Пероз извикал  иберийският васал Вараскен в столицата и му дал  указание да отблъсне появилите се на Кавказ врагове. Вараскен решава да предприеме поход, казвайки преди тръгване на Яков Цуртавели: „Известно ти е, свещенико, че отивам на война с хуните” (VІІ). По-късно същият Вараскен посещава и Дербенд. „Скоро той се отправи към Чор” (Х). Тоест, очевидно първото появяване на пост-атиловите хуни към  467 г. е при Дарялският проход над Иберия. Но проблеми явно има и при Чор (Дербенд).

6. Следователно, трябва да търсим присъствие на Ирник на изток от Дон. Сведение за такова ни дава и Прокопий Кесарийски, който пише, че утигурите, със „своя владетел“ след 465 г. отишли на изток от Дон. Очевидно тук става дума за Ирник и българи, което става ясно от византийския сборник от Х в. Суда.

7. В Суда под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

Във фрагмент 24 от запазените откъси на историята на Приск Панийски, отнасящи се към 463 г. (Exc. De leg. gent.: Р. 42, 43; В. 156; Μ. f. 30), срещаме същото сведение, но съкратено и без да упоменава за българи. „По това време към източните римляни били отправени посолства от сарагури, уроги и оногури, народи изоставили земите си, понеже с тях влезли в сражение савирите, които били изгонени от аварите. Последните също били прогонени от народи, живеещи на брега на Океана. По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

Видно е, че текста при Суда и текста при Приск имат общ източник. Това е очевидно самият оригинал на историята на Приск Панийски от 8 книги, която не е съхранена. Откъси от Приск са достигнали до нас, понеже през Х в. при българофоба-император Константин Багрянородни са извършвани преписи и очевидно там е отпаднало името „българи“, което е съществувало в оригинала, видно от преписа в сборника от Х в. Суда, който не е контролиран от Багрянородни…

Българската стара история не е трудна…