Българският владетел Заберган и съюза с Персия.

               В „Тайната история” Прокопий Кесарийски (VІ в.) разкрива: „Юстиниан беше прахосал огромна сума кентенарии за да постигне мир с Хосрой. Обаче безпричинно стана на своя глава най-големият виновник за скъсването на договора, като се стремеше на всяка цена да привлече за приятели на своя страна Аламундар (сарацин, арабин- бел.ред.) и хуните, съюзници на персите...” (С.,1983, с.50).

 

        Юстиниан І в първата година на самостоятелното си управление над Римската империя през 527 г., изпраща посолство до хунската царица Воа (Малала), за да иска помощ от нея срещу хунските съюзници на персийският шах Кавад. 

            Вместо да бъде благодарен на Воа, която се справя с тези хунски съюзници на Персия, през 528 г. Юстиниан прави опит да наложи  свое протеже (хунският му кръщелник Грод) за хунски владетел в гр. Боспор. 

         По това време явно цар на хуните е Мугел (него някои летописци погрешно го бъркат като име с гепида Мунд, но въпреки това Енодий го нарича „българин”, а Йордан „родственик на Атила”).

              В „Тайната история” Прокопий вече не се чувства длъжен да разграничава хуните на „кутригури и утигури” и си ги нарича само „хуни”.

           Това деление, е явно любимата тема на Юстиниан І пред сената (Агатий), където той изнасял велелепни речи как проникнал вътре между хуните и ги скарал и как си кореспондирал с утигура Сандилх, когото насърчавал да стане федерат и да атакува в гръб кутригурите, които нападали Византия. Не е ясно доколко сенаторите са вярвали на Юстиниан, че той е създал вътрешно-хунски коплот, но му ръкопляскали. А Агатий, на основата на сенатските протоколи, даже пише в своята история, че утигури и кутригури взаимно се избили и имената им изчезнали. 

                Менандър, който пише след Агатий, изобщо не смята така.

         По този повод в анти-юстиниановият трактат „Тайната история” Прокопий пише с отвращение: „(Юстиниан) свикваше без всякаква причина водачите на хуните и поради безумна щедрост им връчваше огромни суми, правейки това уж като залог за приятелство. Говореше се, че той правел това и по време на царуването на Юстин. А водачите, като отнасяха парите, изпращаха и други съуправници заедно със свитата им, та и те да могат да продадат мир на този, който безусловно искаше да го купи. И едни от тях се захванаха да заробват ромейската държава и от императора им бе заплатено не по-малко, отколкото на първите. А подир тях пък трети се втурваха да грабят измъчените ромеи и след плячката получаваха като награда за нападението императорската щедрост. Така, накратко казано, варварите един по един не пропускаха случая да обират и поред да изповличат всичко. И тъй, тия варвари имат многочислени водачи (пълководци-бел.ред.), та поради това непрекъснато се протакаше войната, причинена от необмисленото прахосничество на Юстиниан. И тя нямаше край, а непрекъснато обикаляше наоколо. Нито едно място, ни планина, ни пещера – въобще кътче от ромейската земя не остана неопустошено по това време, а много области бяха завладявани по пет пъти и повече. А пък какво претърпяхме от мидийци (чети: перси-бел.ред.), сарацини (араби-бел.ред.), славяни, анти и от другите варвари, аз съм описал в предишните си повествования. Но тук бе нужно да опиша това, което обещах в началото на книгата – да разкрия причината на събитията” (с. 50).

         Причината вече я цитирахме, хуните са били съюзници на персите, а Юстиниан се е опитал да промени тези отношения, според Прокопий.

           През 499 г. хунския цар, който към 484 г. окупирва Перия и се оженва за дъщерята на убития персийски цар Пероз (Йешу Стилит), става тъст на Кавад (сина на Пероз). Благодарение на Йешу Стилит знаем за първия династичен брак между хуни и перси, а за втория, освен него пишат също така Прокопий и Агатий. 

           Хунската царица Воа (Малала) е всъщност дъщерята на Пероз, тя е майка също така на съпругата на Кавад, който е неин брат (Прокопий упоменава, че Аспеведа е сестра на Кавад). 

        Воа (Аспеведа) е баба на Хосрой Ануширван, сина на Кавад. Мугел (Малала, Агатий) по всяка вероятност е син на Воа и брат на майката на Хосрой. 

            Заберган и Хосрой пък са очевидно първи братовчеди.

         Ето защо Прокопий в „Тайната история” пише, че Теодора (жената на Юстиниан, ум. 548 г.) е била написала писмо до Заберган, с молба той да окаже влияние върху Хосрой да не напада Византия. Заберган дал това писмо на Хосрой, а той го използвал пред войската, питайки може ли да се вярва на държава, ръководена от една жена.

         За съжаление, по-голямата част от историците никога не са свързвали Заберган от „Тайната история” на Прокопий с кутригурския владетел Заберган, защото не са дооценили съобщението на Прокопий, че „хуните са съюзници на персите”.

 

         Ето какво съдържало писмото на императрица Теодора до Заберган:

         „Колко много те ценя, Забергане – аз виждам в теб доброжелател на нашата държава, - това знаеш, откакто скоро беше с посланичество при нас. Твоите действия ще съответстват на мнението ми за теб, ако убедиш цар Хосрой да води мирна политика с нашата държава. Тогава ти обещавам голяма награда от страна на мъжа ми, защото той не върши нищо без моето съгласие.” (Прокопий, Тайната история, с.23) 

 

    В учебните помагала по късно-античната и средновековната история на Европа се е наложила идеята, че пост-атилови хуни са изчезнали от битието само около 18 г. (!?) след пика на европейската хунска история през 452 г., когато те превземат цяла северна Италия.

                Отъждествяването пък в летописите на хуни и българи, според някои изследователи не било въпрос на идентичност, а маниер и стил на писане на византийските автори, които използвали израза „хуни”, така както преди използвали израза „скити”, т.е. в едно обобщено значение за варвари, чужденци.

            Менандър обаче посочва, че през 562 г. Петър Ибер от името на император Юстиниан І (527-565) сключва 50 годишен мирен договор с Персия, в който като първа клауза е поето задължение от страна на Персия да не пропуска от Предкавказието хуни в сирийските земи на Византия. Дори да допуснем, че някои византийски хронисти употребяват името „хуни” в обобщено значение, едва ли можем да се съгласим, че в междудържавен договор за мир между Персия и Византия, който Менандър е преписал добросъвестно за поколенията, предкавказките врагове на Византия са наречени „хуни” само ефимизъм на варвари. Напротив, от текста става ясно, че се разграничават понятията за хуни и варвари:

            „Ще покажем какво е съдържал договорът за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел. ред.)”. (Менандр Византиец., фр. 11; в: Византийские историки. СанктПетербург, 1860).

            Името на Дарялския проход на Кавказ като „Хоруцон” може да се срещне още в асирийските клинописи...

            Коя е била причината за тази клауза във византийско-персийския договор от 562 г. научаваме от хрониката на Теофан. Към 559 г. Теофан отбелязва, че

         „... беше взет Безипол от хуните. И изпрати императора (Юстиниан І – бел. ред.) военачалника Маркел и своя племенник (Юстин ІІ- бел. ред.) с голяма войска, за да освободят града и Персида. През април беше превзет Анастасиопол от тракийските хуни” (л.м. 6054).

            В първото изречение има неправилен препис и учените не могат да реконструират правилно името на града (Безипол ?), но става пределно ясно кой и къде е този град, ако се има предвид второто изречение. Къде и кой град се казва Анастасиопол?

            Теофан е дал сведение за това (л.м. 6000):

            „...император Анастасий огради стените на Дар, голямо и укрепено място в Месопотамия, на границата на римските и персийските владения, построи в него църква, пекарни за хляб, водоем и порти, и нарече тази крепост Анастасиопол; освен това построи в него две обществени бани и му даде права на град.”

            Крепостта Дар се намира на изток от гр. Амида, в близост до персийската граница на Византия. Анастасий (491-518) извършва постройки в нея, но основното строителство, както пише Прокопий в „За сградите”, в Дар било извършено от Юстиниан, при когото Дар окончателно израства от крепост в голям град. Римският гарнизон в гр. Дар е имал за задача първи да посреща атаките на персите срещу Византия и така Дар поема ролята на фронтови град от Амида. Така става ясно какво точно казва Теофан.

            Хуните (войските на Заберган), които през 557 г. са атакували Тракия и окупирват Константинопол, през 559 г. изминават разстоянието от Дунав до Кавказ и атакуват на юг, като превземат Теодосиопол и Анастасиопол на византийско-персийската граница.

                Това съобщение ни напомня стари моменти от хунската история. През 395 г. хуните от Панония, през Кавказ атакуват на същото място около горен Ефрат и Тигър (Приск, Едеската хроника, Йешу Стилит)...

            "Тракийските хуни", които са кутригурите, през 559 г. са нямали проблем да преминат през земите на утигурите и през Кавказ, безпрепятствено чрез Персия, да атакуват и да превземат две от големите византийски крепости на изток Теодосиопол и Анастасиопол.

            През 562 г. Юстиниан сключва неизгоден 50 годишен договор за мир с Персия, чиято първа клауза е Персия да не пропуска свободно хуните през кавказките проходи (Прокопий също дава сведение, че те и оттам минавали, за да нападат Византия – бел.ред.) във византийски земи. 

              Единственият нерешен военен въпрос през живота на Юстиниан І, е този с хуните... Прокопий е бил прав, когато пише, че Юстиниан І още по времето на Юстин І (518-527) се е опитвал да подкупва хунски водачи.

            Да проследим нещата хронологично.

            Първото съобщение на Теофан за „така наречените българи” (л.м.5994), които нападат „Илирия и Тракия”, има аналог при събитията от 493 г. и 499 г. при Марселиан Комес.

                 След това Теофан разказва за атаката на персийския цар Кавад от 503 г. над Византия.

             Анастасий след края на конфликта с Кавад през 506 г. укрепва крепостта  Дар и я кръщава град  Анастасиопол.

               През 514-515 г. е бунтът на Виталиан в Тракия, Мизия и Добруджа. Теофан пише, че той наема „ много хуни и българи” (л.м.6006) и с тях превзема Анхиал (дн. Поморие) и Одисопол (дн. Варна). Стигнал в опустошението си „до самия Константинопол”... Явно във връзка с кулминацията през 515 г. на бунта на Виталиан, „хуните, наречени савири” (л.м. 6008), според Теофан, минали през Каспийската врата, нахлули в Армения и опустошили Кападокия, Галатия и Понт и „се установили досами Евхаити”. Това станало в годината, в която починала Ариадна, жената на Зенон и на Анастасий...

            Мнозина учени обръщат внимание, че участието на хуните-савири в балканският бунт на Виталиан не може да е случайно и че хуните-савири на Кавказ явно са мобилизирани от българите, съюзници на Виталиан. Така Виталиан заплашва централната власт в Константинопол от запад на Балканите, но и от изток, в Мала Азия.

                Тази геостратегическа мощ на хуните подтиква още към 522 г. Юстин І да предприеме първия опит на Константинопол за контакти с хуните „приятели на Персия”, зад който, както пише Прокопий в „Тайната история”, стои Юстиниан, племенник на Юстин.

 

        В завършек ще констатираме, че многобройните хуно-български атаки над балканските провинции на Византия стават регулярни след опита на Юстиниан І да постави своето протеже Грод за цар на хуните в Боспор през 528 г.

                 Определено може да се вярва на Прокопий в „Тайната история”, че намесата на Юстиниан във вътрешните дела на хунската държавна организация е истинската причина за бедствията, които сполетяват империята до 559 г. Несъмнено най-грандиозна от това време е обсадата на Константинопол, която през 557 г. (или 558 г.?) предприема хунският владетел Заберган.

            След тази неуспешна обсада, през 559 г. неговите „тракийски хуни”, както пише Теофан, преминават през Кавказ и превземат Теодосиопол и Анастасиопол, с което демонстрират геополитически възможности от територията на Тракия на Балканите (557 г.) до горен Ефрат и Тигър (559 г.).

               Между другото, атаката в Тракия на хуно-кутригурските войски на Заберган през 557 г. до Херсонес Тракийски следват почти същия военен маршут, познат ни от атаката на Атила по тези места пред 447 г. Тогава Атила стига до Мраморно море при гр. Хераклея (бившият Perinthus, както пише Теофан). Заберган стига до  град Aenus (Агатий), където строи ферибот от салове, с които неуспешно атакува Константинопол откъм Мраморно море.

            Анастасиевата стена, построена около 512 г. и свързваща Силимврия на Мраморно море с Даркоса на Черно, не е била препятствие за Заберган, но стените на самия Константинопол се оказват невъзможни за превземане въпреки многократните атаки, които предизвиквали небивала паника по улиците, както пише Агатий. Обсадата е снета чак през август, а според Агатий хуните атакували през Дунав, когато той бил замръзнал. Почти едногодишното присъствие на Заберган през 557/8 г. на Балканския полуостров (той атакува и Пелопонес), все пак няма успеха на Атила през 447 г., когато атаката е свързана с множество превзети градове (според летописците мужду 60 и 100), докато успехите на Заберган в това отношение са доста скромни.

            Все пак обаче именно Заберган предприема първата целенасочена обсада над Константинопол. Тя е през 557 година. Дотогава готи (377 г.) и атилови хуни са стигали до столицата, но в стратегията им изобщо няма сериозен опит града да бъде обсаден и превзет от три страни (запад, юг и югоизток).

            Кой е Заберган и защо знаем толкова малко за него?

           Името му се споменава за първи път, както вече псочихме, още докато Теодора, жената на Юстиниан І, е жива. Тя му изпратила следното писмо, според Прокопий:

          „Колко много те ценя, Забергане – аз виждам в теб доброжелател на нашата държава, - това знаеш, откакто скоро беше с посланичество при нас. Твоите действия ще съответстват на мнението ми за теб, ако убедиш цар Хосрой да води мирна политика с нашата държава. Тогава ти обещавам голяма награда от страна на мъжа ми, защото той не върши нищо без моето съгласие.”(Прокопий, Тайната история, с.23)

            Кога е било посолството до Константинопол, в което участва Заберган? 

        През 528 г. самозванецът Грод, очевидно от онези останали след 497 г. на Балканите хуни, от които е и Акум, е издигнат от кръстника си Юстиниан І за владетел в гр. Боспор, но е свален от Мугел. Това води до разрив в хуно-византийските отношения, така добре започнали през 527 г. при Воа.

            Посолството на Заберган явно става възможно след Мугел и е свързано с опита на Византия да възстанови влиянието си сред хуните. 

            Както знаем още през 524 г. Юстин І се опитва (чрез пратеника си Проб до Боспор) да подтикне хунския цар да подпомогне грузинския васал на Персия, заменен от Ктезифон с персийски марзабан, но неуспешно. След това, през 527 г., Юстиниан І печели на своя страна Воа, но с погрешната си политика с Грод, той губи приятелството на Мугел. При възкачването на Заберган Константинопол очевидно  се опитва да спечели хуните на своя страна, както се опитва да настрои срещу Персия и арабите-лахмиди (Прокопий).

            Теодора моли писмено Заберган да убеди Хосрой Ануширван да не напада Византия, а Хосрой идва на власт през 531 г. Очевидно молбата й се отнася за персийската атака през 538 г., когато Хосрой, както пише Теофан, превзел Антиохия (градът бил силно пострадал от пожар и нечувано земетресение дотогава) и стигнал до р. Йордан.

             Един император като Юстиниан не може да помоли хунски владетел да окаже влияние върху персийския цар да не напада Византия, но Теодора може. Именно заради това тя е автор на писмото до Заберган.

            Следователно посолството на Заберган в Константинопол е в периода 531 – 537 г. Царицата Теодора изрично пише в писмото, че Заберган е бил „с посланничество при нас”, т.е. в Константинопол. Очевидно той е получил протоколната в този случай „награда”, след като тя в писмото си му обещава още: „обещавам голяма награда от страна на мъжа ми”.

            И така, след 528 г. Мугел прави военен поход срещу Византия през 530 г., когато воюва срещу византийския пълководец от гепидски произход Мундо. Близостта на имената Мундо и Мугел довежда до това Йордан да нарече Мугел погрешно с името Мундо и да отбележи, че последният е в роднинска връзка с Атила. Енодий пък, както казахме, нарича войниците този хун, а не на гепидa Мундо, „българи”...

              Следваща атака на юг от Дунав на хуно-българи имаме чак през 538 г., която съвпада с персийското превземане на Антиохия от Хосрой. 

           Тоест, в периода 531-537 години трябва да отнесем, както посолството на новия хунски владетел Заберган във византийската столица, така и писмото на Теодора до него, явно писано непосредствено преди 538 г. Това писмо Хосрой прочита пред войските си обаче едва през 541 г., използва го като коз, за да тушира някакъв вътрешен бунт в армията му, която не искала да воюва с ромеите през 541 г. в Лазика.

             Теодора умира през 548 г., така че не можем да очакваме писмото й до Заберган, което се намира в Хосрой, да е използвано от последния по-късно от датата на нейната кончина, още повече, че Прокопий пише, че Хосрой искал да внуши на войниците си, че Византия се управлява всъщност от жена...

            През 538 г. кутригури и перси заедно атакуват империята на ромеите. Първите на юг от Дунав, вторите - на източните граници на стара Сирия. Срещу българите-кутригури воюват ромейският пълководец на Мизия Юстин (убит в боя) и на Малка Скития (Добруджа) Баударий.

                      През 541 г. персите навлизат в кавказките области на лазите, а Хосрой „изпратил и една хунска войска срещу подвластните на ромеите арменци, за да отвлече вниманието на ромеите и да прикрие действията си в страната на лазите.” (Прокопий, Тайната история, с.22). За тази атака пише и арабоезичният историк от Х в. ат-Табари.

                      Заберган и Хосрой отново действат като съюзници.