Наричаха се българите "гимери и кимери"...Раковски и Зографската история.

        Още късно-античните и средновековните автори са търсели древния произход на народите и са знаели, че историята на един етнос се е развивала и под други етноними. Едно от названията на българите в гръкоезичните летописи от VІ в. на Прокопий, Агатий и Менандър, е „утигури”. Същият Прокопий дава ясното сведение през VІ в., че утигурите произхождат от кимерийците и дори разказва легенда за този произход.

Но кои са кимерийците?

За тях преди откриването на асирийските клинописи през ХІХ в. се знаеше много малко и то на основата на античните автори като Омир, Херодот, Страбон и др. Независимо от това все пак се е знаело, че те се казват Κιμμέριοι.

Но с откриването на асирийските клинописи кимерийската история придоби по-точни контури и най-вече стана ясно, че названието им е всъщност „гамир”. „Акадското „KURGamir (ra)”” (А. И. Иванчик).

Когато се търсят свидетелства за древния произход на българите, обикновенно по темата за кимерийския произход на същите, се цитира едно сведение в книгата от 1865 г. „Българска старина” на Г. С. Раковски и още едно сведение, дадено на първия ред на Зографската история.

Тези две сведения са близки, но не са идентични.

Из книгата на Г. С. Раковски "Българска старина", Букурещ, 1865 г.


Началото на Зографската история, от около 1860 г.

      Раковски съобщава, че през 1856 година в Белград известния български книжар „Хаджи Найдана книгопродавца” му дал ръкопис, който донесъл от Атон. През 1865 г. в Букурещ Раковски в книгата си „Българска старина” публикува около 40 реда фототипно от тази история-ръкопис.

По всяка вероятност Раковски не е притежавал ръкопис от Зографската история, а препис от „Хаджи Найдана книгопродавца”   на оригинал, който е зает и доработен и от Зографската история.

В случая нас ни интересува какъв произход може да има това сведение, че българите преди са се наричали „Гимери и Кимери”?

Задавам този въпрос, защото съхраненото в асирийските клинописи название „Гамира” едва ли е било известно в Атон, а цялата гръкоезична традиция нарича народа „кимерийци”...

В края на ХХ в. бяха издадени волжко-български средновековни летописи „Джагфар тарихы”, от които особен интерес предизвика компилатичния труд от ХІІІ в. „Барадж тарих”. (Тук няма да се спирам на факта, че и досега се спори около автентичността на „Джагфар тарихи”, не заради друго, а понеже племенникът Нурутдинов, който онаследява от вуйчо си ръкописите, решава да ги дописва и издаде още няколко тома със свои предположения, които обаче сериозно увредиха научното отношение към онаследеното от вуйчо му).

По този въпрос може много да се говори, но аз ще насоча вниманието ви само към едно изречение от „Барадж тарих": „преселниците, които нарекли „кимерци”- неправилно произнасяне на думата "камирци".(Джагфар тарихи., С., 2005, с.18).

Когато аз прочетох горното изречение бях обхванат от съмнение, че „автентичния му автор” едва ли може да знае истинското име „гамири” и че вероятно това изречение е плод на познания от 20 в., които разпознават гръкоезичното „кимерийци” и названието им  в асирийските акадски клинописи - „гамири”.

Дори и в късно-античните арменски летописи на Агатангелос и Тавтос Бузанд от V в. се говори не за област „Кападокия”, а за „Гамирка”...

И така, ако върху данните в „Барадж тарих” може да има съмнение, поради естеството на появата на тези волжко-български ръкописи в края на ХХ в., то откъде-накъде в Зографския манастир в Атон се знае за разликата между „гимери и кимери”, при условие, че асирологията е едва проходила като наука към 1856 г. и все още не е стигнала до такива уточнения???

Първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в.

На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник...

Разбирате ли за какво става дума?

Именно стари български автори, както от Волжка България, така и от Дунавска България, много преди да се изясни в науката, че „кимерийци” е гръцкото название на „гамири”, както те са представени в акадските асирийски клинописи, са знаели за тази разлика.

Можем да допуснем много неща за атонския автор, дал разликата между „гимери  и   кимери”, но не и че някъде в гръкоезичните летописи я е видял.

А щом я е знаел, значи това идва от древно-българската памет за произхода на българите...