Извършеният от автора анализ на етническите, политическите и
религиозните възгледи на протобългарите след ІІ век от н.е., е сериозен и
оргинален опит за една по-пълна и ясна картина на въпроса за
историческите процеси по онова време.
Привлечени са огромен брой първоизточници, между които гръцки,
латински, сирийски, арменски, грузински, хазарски, китайски,
волжко-български и арабоезични. А така също хето-хуритски, асирийски,
фригийски и урартуски.
С настоящата си книга автора ни връща към Паисий Хилендарски, който в
своята забележителна „История славянобългарска” (1762 г.) съобщава, че
през втората част на V век от н.е. е живял един „първи български цар”,
който според Паисий, е превзел Персия.
Кой е този владетел и защо не знаем нищо за него? Пропуснали ли сме нещо от миналото си?
Отговорите на автора несъмнено са полемични, но и са повод за сериозен исторически размисъл.
Книгата разкрива една вълнуваща и непозната страница от ранната българска история.
Предназначена е за ученици, студенти и преподаватели по история, както и
за широк кръг читатели, които проявяват интерес към ранния период от
реалната българска история.
Приносен момент в монографията е фокусирането на вниманието към
държавата след 465 година на пост-атиловите хуно-българи в Приазовието и
Предкавказието, където владетел е Ирник от династичния род Дуло.
Внимателно е проследен кавказкият произход на „европейските хуни” и са
посочени слабите места на остарялата - след монографията за хуните от
1973 г. на американския професор Ото Менхен-Хелфън - хипотеза, че
тяхната прародина е Средна Азия.
http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf
http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf
Няма коментари:
Публикуване на коментар