Първите крале на Далмация, Хърватско и Сърбия били готи и българи.

Сърбите са старите сораби, които преди да заселят западните Балкани около р. Сава са обитавали около р. Алба и притока й дн. р. Заале. Това сведение дава както издателят на „Силезийски анали“ (р. 26) Георги Курей, така също и Бодран от ХVІІ в. в Lextion geographicum: „около територията на гр. Мисна (дн. Майсен, Саксония), която е била наричана някога Далеминция, а от бохемците – Сербия, както пише Георгий Фабриций в „Книга за историята на Майсен" и Рейнекций в „Приложение към славянската хроника“ на Хелмолд „За названията на германските и хенетските племена", с. 218“.

Хърватите също са пришълци на Балканите от Карпатите. Произходът на името им „хървати“ (Hrvati, Кроа́ти) напомня на името на Χουβρατις/Кубрат.

Списъкът на кралете на Далмация и Хърватско са поместени в Дуклянския летопист от ХІІ в. „За неговия автор се знае само това, че е бил свещеник в сръбската област Дукля и че е живял около средата на ХІІ век. Този летопис е бил съвсем забравен до средата на ХVІ в., когато Доминик Паналич намерил славянския му текст и го предал на спалатския патриций Марко Марулич. Именно Марко Марулич през 1510 г. превел хрониката на латински език. По-късно бил намерен и друг ръкопис, но не на славянски, а на латински. Този втори латински препис не завършва с 1161 г., както първият, а стига до по-късно време. Въпросът, кой от двата преписа е оригинал и кой – копие, още не е разрешен окончателно (ЛИБИ, т. І, с. 170).”

Марко Марулич (1450-1524) превежда от славянски на латински Дуклянската хроника, а през 1601 г. Мавро Орбини дава като приложение към книгата си „За царство Далмация и Хърватско“ текста от намерения втори латински препис. Между двата латински превода има съществени разлики. Например Марулич посочва, че син на „Сатимир“ е „Будимир“, а при Орбини син на „Светмир“ е „Светопелех“.

Причината за това разминаване идва от славянския оригинал на хрониката правен през ХІІ в., който не е съхранен.

 Трябва да се знае, че тази хроника използва като първоизвор т.нар. „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“, в който са посочени имената на девет крале по тези места от VІ в. и VІІ в. 

Списъка започва от брата на готския владетел Тотила (542-552), чието име е Острил и завършва с имената на съвременните владетели на архиепископа на Спалато Йоан І. Тоест за периода 650-680 г.г. са посочени за крале на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, това – както предполагаме – са славянски форми на имената Само/Самбат и на сина му Борут.

 

В същата част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“, за същото време между 650-680 г., за владетели на Западна Далмация и Хърватско са посочени имената на Кубрат и Порин (може би неизвестен Борин или Борис след 660/662 г.г., когато умира Кубрат ?).

И така, през ХІІ в. славянския автор на хърватската хроника, известна като Дуклянски летопис, тъй като автора е от архиепископското седалище Диоклея (Дукля), решава да намери местен извор, който да съчетае с християнското дело на Св. Кирил, който обърнал в християнство хазари, българи и владетеля Будимир…

Славянският книжовник преместил Будимир от VІІ в., където е в „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ и го направил съвременник на Константин-Кирил. Марко Марулич през ХV в. съвестно превежда името на латински като Будимир, но в другия латински превод, който ползва Орбини, преводача се е изявил и като редактор. Виждайки, че става дума за съвременник на Константин-Кирил от ІХ в., той заменя Будимир от VІІ в. с историческата личност от ІХ в. Светопелек, пак княз на славяни, но не на хървати, а на моравците.

Славянският автор сътворил и други архаизми. Очевидно за него е било важно да съчетае някак данните от VІІ в. в „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ с покръстителите на славяните от ІХ в. Св. Св. Кирил и Методи. Тази цел той постига с много грешки и неточности. Упоменава папа Стефан за съвременник на Константин-Кирил, вместо папа Николай І (858-867), вменява, че пратеници на Будимир са ходили при византийския император Михаил, вм. историческата истина, че моравския княз Ростислав праща такива и т.н.

Единственото ценно от историческа гледна точка в Дуклянския летопис е заетото от „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“.

Готите на Тотила са победени в Италия през 552 г., но готска династия с брат му Острил продължава да управлява в Далмация и след това. След Острил има няколко владетели готи, според Данаил Фарлати (ум. 1773), който изучава внимателно списъка в многотомника си „Свещеният Илирик“ (Illyricum Sacrum ). Такъв крал до 583 г. е Бладин/Владин. По времето на този Владин, изписан и като „Вуладан“ при Орбини, българи нападат земята му.

Вероятно се касае за нападението на кутригурите-българи, които след 568 г. заедно с авари-тюрки създават Аварската държава в Панония, наричана от хрониките и „Хуния“.

„По негово [на Вуладан] време много народи се появили откъм голямата река Волга, от която взели името си вулгари или българи, както се наричат и до днес. С жените, децата и цялото си имущество те се настанили в Силодузия (вероятно има предвид Силезия, съседна област на запад до Панония и атакувана първоначално от авари и българи – б. КМ). Техен вожд бил някой на име Хрис, когото те на своя език наричали хаган, което при тях ще рече император“ (Мавро Орбини, Царството на славяните, С. 1983, с. 137).

 Тук става дума за българи, населили Панония до Силезия след 568 г., заедно с аварите-тюрки, понеже титлата „каган“, за която пише летописеца, е носена именно от аварския вожд. 

От фр. 27 от летописа на  Менандър от VІ в. става ясно, че след неуспеха на едно аварско посолство в Константинопол „десет хиляди уни, наричани кутригури, преминали р. Сава и започнали за разоряват Далмация”.

Веднага след тази кутригурската атака, през 570 г. е сключен мирен договор, с който е възстановен данъчния режим от времето на Юстиниан І, т.е. аварския кагански двор започва да получава ежегодния данък, даван до 565 г. от Юстиниан на кутригурите.

Тоест, българите-кутригури нападат Вулудан малко преди 570 г., а след това авари, българи и славяни атакуват и македонските земи до Солон. „След като завзели Силодузия навлезли в Македония (пак там, с. 137), пише Дуклянския летопис.

„Докато заемал престола императорът на Константинол дълго време воювал с тези народи, но като не успял да ги надвие по никакъв начин, най-после сключил мир с тях и ги оставил да живеят по тези места. Същото сторил и крал Вуладан, като видял, че тия народи са многолюдни и езикът им е близък до езика на неговите. Така тези народи, сиреч готи, славяни и българи, много се сближили едни с други най-вече за това, че те всички били езичници и че езикът им бил общ (пак там, с. 137), пише Дуклянския летопис.

Колко много сведения на едно място. Научаваме кога славяни започват да заселват Далмация, все още под покровителството на готи и техния крал Вуладан. Научаваме, че готи, славяни и българи говорят близки езици, т.е. езика на българите-кутригури не трябва да се съпоставя с тюркския на аварите, а с близките очевидно в лексикално отношение езици на готи и славяни. Научаваме също така, че католическия славянин летописец на Дуклянската хроника през ХІІ в. нарича готите-ариани „езичници“ неправилно, те са били християни, но са изповядвали арианската ерес.

Готът Вуладан е наследен от сина си Радмир или Ратомир. Според Фарлати в „Свещения Илирик“, Владин починал и през 583 г. сина му Ратомир поел властта. Той подложил, според летописеца от Дукля, на гонение християните. Тоест, виждаме как един ариански владетел гот подлага на гонение православни християни към 584 г. и налага насила арианството. Според Фарлати, Ратомир умира през 590 г., без да остави деца.

Очевидно Ратомир е последния от готската династия на Острил, брата на Тотила, понеже незнайно защо Дуклянския летописец пише, че след неговата смърт „властвали един след друг четирима несправедливи владетели“. Той не споменава кои са тези владетели независимо, че в част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ те са упоменати: Селимир (Само, Самбат ?), Будимир (Борут ?), Кубрат и Порин (Борин, Борис ?)…

За сметка на това, дуклянския летописец от ХІІ в. започва да пише за Будимир и за това, че той дал свобода на християните, споменава, че е от времето на архиепископа на Спалато Йоан, т.е. от периода 650-680 г. и успоредно с това го прави съвременник на Константин-Кирил от ІХ в.?

Фарлати в т. 3 на „Свещеният Илирик“, стига до извода, че Селимир управлява към 640 г. и е бил на власт 60 години, а Будимир е дошъл на власт в края на VІІ в.

Така се получава хронологията, ако се следва част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“. Ако пък се следва споменаването на Константин-Кирил като съвременник на Будимир (Светопелех, но не при Марулич, а в другия латински превод), нещата са съвсем объркани…

Какви са тези Салона и Спалато?

Салона е онзи античен град в Далмация на Адриатическо море, където е роден император Диоклециан (284-305). Именно Диоклециан основал близо до Салона през 303 г. гр. Спалатум, Спалато, дн. Сплит.

Храма Св. Дуа в Сплит.

През 640 г. Самбат (Селимир ?) и неговите карантийци нападат Салона и нанасят много разрушения. Заради това християнската митрополия е пренесена в Спалато. Архиепископ Йоан в периода 650-680 г.г. е управлявал първи пренесената от Салона в Спалато епархия по времето на „папите Мартин І, Евгений І, Виталиан І, Адеодат ІІ, Доно І, Агатон І и по време на императорите Константин ІІІ, Констанс ІІ, Константин ІV Погонат, а така също по време на кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.

Ако Будимир от края на VІІ в., син на Селимир, е християнин и е славословен от Дуклянската хроника, дали Борут от края на VІІ в., син на Само, е бил християнин?

Борут, наследник на Само (според Ханзиций след 622 г. Само е бил 35 г. на власт в Каринтия, която е дн. юж. Австрия - б. КМ), сключил договор с баварците срещу аварите, според проучванията на папския кустос от ХVІІІ в. Асемани (с. 124). За да се укрепи съюза между Борут и баварците, той дал сина си Караст (това българско име го знаем и като Горазд – б. КМ)  в баварския двор и Борут като негов „баща, помолил да го възпитат по християнски и да го направят християнин, както и станало. И за сина на брат си, Кетумар, поискал същото“ (Й.С.Асемани. Календари на Вселенската църква, С., 1987, с. 124).

 Дворецът на Диоклетиан в Сплит.

Завършвам с Кубрат. В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ имаме сведения за Кубрат в периода 650 до 662 г., когато той умира. Това е много важно, понеже последните сведения в гръкоезичните извори за дейността на Кубрат, са от 641 г. и не е проучвано какво става с него след 641 г. до смъртта му към 660 г. или 662 г.

След горното вече по-ясно ни става какво иска да каже "Манасиевата хроника":

„ При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).



           През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи "етап в развитието на книжовния език" (с. 31, Иван Буюклиев). Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с ...червено мастило. Този превод и българските добавки са направени по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371).

"...Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” ( Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144 )...".

        За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с   горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната добавка: " От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и вавилонското царство бяха едно " (с. 64). Тоест, българския преводач, по отношение на пасажа, че " власи, и сърби, и прочия, всички са едно " има предвид, че са подчинени от българите...

Тракедонизма е част от „хибридната война“ срещу българската идентичност.

Генните инженери на тракедонизма се оплетоха като патета в калчища и не знаят как да продължат да лъжат българите, че са автохтонни траки. 

Вожда на тракедонизма се казва Спароток, а около него е създадена бойна група тролове и го обслужват десетки сайтове, вестници, дори Стойчо Керев от ТВ7.

Спароток твърди, че траките не са славяни, но тракийския език е славянски. 

Да, той твърди точно това.

Павел Серафимов, Джанкарло Томеццоли: «Доказательства раннего присутствия славян на Минойском Крите/Новое азбучное прочтение ЛИНЕАРНОГО А письма/EVIDENCE FOR EARLY SLAVIC PRESENCE IN MINOAN CRETE. NEW AZBUKAS (SLAVIC ALPHABET) READING OF THE LINEAR A INSCRIPTION»

http://www.srpska.ru/article.php?nid=19473

Ако твърдиш, че тракийския е славянски, както настоява Спароток, как ще убедиш хората, че траките говорят славянски, но не са славяни, а са българи?

Ето г-н Спароток навсякъде в чужбина пише, че тракийския език е славянски. Той обаче в България твърди, че истинските славяни са само на Балканите, а руснаците не са били славяни, а венети.

Тоест, какво ни предлага тракедонизма, дами и господа?

Пак ни предлага панславянство, но някакво автохтонно балканско панславянство, уж без Русия. Но в Русия също не искат да са славяни, понеже първите сведения за историческите склавини са от VІ в. от н.е., а руснаците искат да са древни, а не от VІ в.

Тоест, руснаците и всички балкански народи, без гърци и турци, говорят славянски (= тракийски), а иначе – според Спароток – ние българите не сме славяни, а траки, но говорим славянски, понеже и древните минойци са говорили славянски…

Томеццоли Джанкарло Тициано, Серафимов Павел Павлов:Доказательства раннего присутствия славян на минойском Крите. Новое чтение надписи линейным А на золотой перстневидной ячейке из Мавро Спелио (Мюнхен, Германия, главный эксперт Европейского патентного бюро; Леуварден, Голландия, дизайнер, художник).

http://www.organizmica.org/archive/505/viss.shtml

И изобщо, дами и господа, в един момент вече няма значение кой какъв е и от коя народност, важното е всички да говорим славянски език, а такъв са говорили и пеласгите, според учителите на Спароток от Москва.

  "Оказалось, что понятия КРОМАНЬОНЕЦ, и ЧЕЛОВЕК, ГОВОРЯЩИЙ ПО-РУССКИ, совпали."

       В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению.
www.organizmica.org/archive/505/viss.shtml

Тоест, какво ни предлага тракедонизма? 

От пеласги до руснаци всички да сме едно като език. 

Ха познайте сега коя братска прегръдка ще ни удуши като идентичност българи, с модерния панславизъм на тракедонистите?

 Препоръка на акад. Чудинов от Москва за добрата работа на Спароток:

"В самом деле, нельзя не восхититься глубиной и масштабом проведённых авторами докладов исследований, доказывающих несомненную первичность славянской протоцивилизации по отношению ко многим другим цивилизациям и культурам глубокой древности. Археоника — наука о духовной культуре человечества — всё более уверенно заявляет именно об этом. Например, санскрит это искусственный язык, созданный в I веке н. э. на базе русского языка. Поэтому нам не надо больше привлекать индийские аналоги, чтобы проследить этимологию слов русского языка, в котором более чем предостаточно нужных нам корней. Надо только немного поднапрячься. По данной тематике хорошо поработала секция «Докирилловская письменность», в которой выступили с докладами: Тентов Аристотель, член Палаты представителей Македонии («Древнейший македоно-славянский словарь»); Томеццоли Джанкарло, главный эксперт Европейского патентного бюро в Германии, и Серафимов Павел, дизайнер из Голландии..."

 Тентов е човек от "ранга" на Васко Ильов, Паско Кузман, Ташко Белчев, Ал. Донски и т.н. Все македонисти - комедианти, които разпалват античното лудило по Варадарско. Всеки може да си направи извода за каква анти - българска доктрина иде реч и какви приятели са ни от Москва, щом финансират това...

Българското християнство през 865 г. между Изтока и Запада.

През 865 г. българският княз Борис І приема за официална държавна религия в неговата държава  християнството.

Дали в основата на неговото решение стои верски или дипломатически мотив? Вероятно и двете.

Разрастването на българската държава, чиито граници на запад опират до Франкската християнска империя, а на изток до Византийската християнска империя, несъмнено са дали основание на Борис І да оцени каква трябва да е в религиозно отношение неговата държава, за да оцелее в Европа като трета сила.

          Борис си е давал сметка, че Църквата е нещо различно от езическите религиозни институции и се различава съществено от персийския жречески институт, където жреците участват в политиката единствено, ако е застрашено статуквото на ортодоксалността им, както е било по времето на маздакизма в Персия през V в.

 Църквата, като религиозен държавен орган, е била носител на мисионерство още от времето на Константин Велики през ІV в., което съществено се различава от апостолското мирно мисионерство дотогава. След ІV в. църковното мисионерство се налага със средствата на държавно-военния апарат и това е било много ясно за българския цар.

До Борис І българите налагат военната си воля на огромни територии, но само военният гений не успява да създаде устойчивост на териториите им. Атила и неговата хуно-българска империя са пример как една огромна империя от Средни Дунав до Кавказ зависи само от военния гений на един човек.

 Неслучайно още Орган към 629 г. решава да наруши династичното право и предоставя своя трон на Велика България на племенника си Кубрат, а собствената си роля виждал, според волжко-български легенди, в духовната власт. Ние малко знаем, но е факт, че именно Орган и Кубрат, които са християни от 619 г. (Бревиария от ІХ в. на Никифор), започват процеса  на една промяна, която едва Борис І прилага окончателно.

Колко далновиден като държавник е бил цар Борис І, става ясно от факта, че само 230 г. след като българите приемат християнството, т.е. през 1095 г., е обявен първия кръстоносен поход. Целта на кръстоносните походи, както знаем, е била да освобождават „светите земи от неверници” и независимо, че основната „света земя” за тях е била Йерусалим, на територията на България е било също пълно със „свети земи”, които са част от църковната история.

Ако България в началото на ХІ в. не бе християнска, тя вероятно щеше да е обект на „атака срещу неверниците”, видно от факта, че четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), възприема за „неверници” дори православните християни, след схизмата от 1054 г. и кръстоносците превземат Константинопол.

       Как се стига до тази схизма и каква роля играят българите?

Въпреки, че към 864 г. няма сблъсък между Изтока и Запада, българският цар Борис І и неговите съветници много добре познават не само християнските постулати, канони и администрация, но и неписаните закони в църквата. 

Борис се обръща едновременно към папата и константинополския патриарх по въпроса за вярата, което показва, че хода му е дипломатически.

Константинополската катедра е една от най-младите, но поради факта, че източния император е там, тя има неписан статут като най-важна за Изтока, независимо, че Йерусалимската, Александрийската и Антиохийската са много по-стари и престижни, относно самата вяра. На Запад е ясно – Рим.

Ако интереса на Борис І беше само верски, той можеше да се обърне към Йерусалимската катедра за съвети по вярата, там е най-престижното място. Интересът на Борис І е бил обаче дипломатическо-верски, а не само верски...

 На папа Николай са изпратени едни проформа въпроси, на които отговаря библиотекаря Анастасий Библиотекар в т. нар. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" (Борис I). Замисълът на Борис І с тези въпроси до папата, е бил единствено да повдигне проблема за създаването на християнски диоцез с името „България” и ръкополагането на български архиепископ, дори и да не е българин, каквото е желанието на Борис за дякон Мартин или за кардинал Формоза Портуенски.
 

Папата, който умира през 867 г. недооценява какво се случва в Европа, понеже не познава българите, а библиотекаря Анастасий отговаря на Борис І все едно пише на неграмотни кой е Христос и що е християнството…

 Обаче Константинополския патриарх Фотий (857-867 и 877-886)  много добре схваща за какво иде реч, предвид желанието на българите да станат християни. Включването на всесилните българи като християни под юрисдикцията на Неговата катедра, е всъщност господство над целият ойкумен и това не е пресилено. И Фотий решава не само да приобщи българите към Константинопол, но и да обедини всички източни църкви срещу Рим, с което окончателно да реши въпросът за йерархичното първенство на Константинополската катедра в християнския ойкумен.

В нарочно писмо от 867 г. Фотий уведомява всички източни патриарси, че латинските духовници в България (866 г.) проповядват ерес и то не каква да е, а Филиокве/Filioque, т.е. променят богословската формула на светая-светих на християнството -  Никео-цариградския символ на вярата.

Наистина, по онова време Рим още не е приел официално филиокве, но в Испания е прието и папата си мълчи.

Фотий се изживява като нов Василий Велики и пита източните патриарси какво ще стане с тия нови чеда на Църквата българите, ако изначално латинските духовници ги покварят?

ia700202.us.archive.org/8/items/bulgarskistarini05bulguoft/bulgarskistarini05bulguoft.pdf

В този момент Фотий спечелва за своята „българска кауза” всички източни патриарси, а на събора през 870 г. на българите са дадени от Константинопол архиепископ и диоцез с името "Българска архиепископия".

Повече за Българската архиепископия виж тук:

http://kirilmilchev.blogspot.com/2015/04/25-26-2015-1150-865.html