Произход на името на първородния син на Атила. Българската етимология.

Омир в „Одисеята“ пише следното за кимерийците:

„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.

Там кимерийски мъже населяват града и земята.

Те са обвити от вечна тъма и мъгла.

Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

    В тези стихове на Омир откриваме мита, свързан с хуритското божество Кумарби и неговото отроче Уликуми, което било скала и скрило слънцето...  

     Отзвук от този мит е съхранен и при волжко-българската легенда за Сак и Сок и за това, че е скрито слънцето...

  
     Улликуми буквално означава "улли" (унищожител, разрушител) на куми (града на божествата, които Кумарби иска да накаже)...

    Респективно, думата е съхранена в българската лексика, като „хУЛИ“, „хАЛА“...

    Има и обратно пропорционално значение, т.е. инверсия, при „еЛА“ ( елха, свещенното дърво)...Eлек (дреха).

Фрагмент на урартски шлем, с изображение на Свещените дървета

        Името на първородния син на Атила, също е свързано с Ули/Ела.....

         Казва се Елак, където "к" е суфикс за мн.ч...Ако свържем етимологията на името с "ела" (свещенно дърво), то буквално името на Елак, първородния син на Атила, означава "свещенни дървета" (мн.ч.).

Валовете на Аспарух и Ирник.

Император Йовиан (363-364) сключва неизгоден мир след смъртта на Юлиян Отстъпник. Един от най-цветущите градове Нисибин остава в границите на Персия и съгласно мирния договор е трябвало да бъде върнат след 120 г. на Византия.

Византийският посланик Евсевий е изпратен през 483 г. при персийския цар Пероз (459-484) от византийския император Зенон (474-475; 476-491), за да даде ход на преговорите по връщането на гр. Нисибин. (Учените предполагат, че този посланик Евсевий е „същото лице, което е и магистър официй през 474, 492-497 г. и е консул през 489 г. и 493 г.” (Виж.PLRE. II. Р. 431, 433: Eusebius 18, Eusebius 19, Eusebius 28; Виж. Bury J. History of the Later Roman Empire from the Death of Theodosins I to the Death of Justinian (A. D. 395 to A. D. 565). L 1931. Vol. 2. P. 10.)).

Посолството на Евсевий до Пероз съвпаднало с първата хуно-персийска война от 483 г. и той, според Прокопий Кесарийски, е придружавал Пероз в похода му срещу хуните. Вследствие на това, Евсевий оставя голям архив, от който е черпил обилно през VІ в. Прокопий Кесарийски, давайки сведения, които другаде липсват. Евсевий дава много ярки сведения и от втората война на Пероз от 484 г. с хуните, когато Пероз е убит…

Прокопий е заел от Евсевий много важни факти и от двете войни на Пероз с хуните-ефталит. Те могат да бъдат групирани така:

1. Евсевий разказва, че първият проход, в който Пероз през 483 г. попада в капан, е заобиколен отвсякъде с гори, т.е. това не е със сигурност Дербенд, който на изток граничи с Каспийско море, но не изключва да е Дарялският проход над Грузия.

2. Евсевий подробно разказва за договора по примирие от 483 г., за това, че хунският цар упреквал Пероз за самонадеяността му, с която тръгнал срещу него и че Пероз му се поклонил, но имитирайки, че се кланя на слънцето, по съвета на магите.

3. Евсевий дава сведения като очевидец от лагера на хуните, които по време на началото на втората атака на Пероз през 484 г. упреквали своя цар, че е пуснал първият път Пероз. Именно той разказва за вала, който хунския цар направил.

4. Евсевий дава и изключително важното сведение, че след убийството на Пероз през 484 г., римският владетел е пратил посолство до хунския цар. Именно това посолство, което явно е под ръководството на Евсевий, може да е донесло обилната информация с пряка реч на хунския цар, цитирана от Прокопий по-късно. За съжаление Прокопий обръща внимание върху това посолство само във връзка с мисията му да купи царствената диадема-обица на Пероз, която посолството обаче не успяло да купи и не казва повече подробности за задачите му. Но ние знаем от Йоан Антиохийски, че Зенон именно по това време се е свързал и е поканил хуни („така наречените българи”) да дойдат в Мизия и Тракия за съюзници, които през 486 г. със сигурност вече са там. Не е изключено посолството да е имало и тази задача.

5. Но несъмнено най-важното съобщение, заето в книгата на Прокопий от Евсевий е, че „две години се намираха персите под властта на тези варвари”. Официалната персийска версия (Сергий, Йешу Стилит, Агатий), е потулила този факт. Тези две години прeвръщат четиригодишното управление на Ирник с прозвище Балас (484-488), във важна част от непроучената българска история за периода 465-485 години.

Ние знаем от Малала, че през 527 г. хунския цар е носил име Балах, а Теофан директно пише, че това е „Бал“, т.е. Балас, Балах, Бал (=Господаря) е прозвище на Ирник, видно и от още едно негово прозвище със същото значение, упоменато от Прокопий като „Амбазук” (кн. І, Х). Ото Менхен-Хелфен в монографията си „Светът на хуните” (1973, гл. ІХ. Език. Ирански имена.) посочи, че името Амбазук означава „притежаващият оръжието и властта” на персийски (от древ.иран. ama-bazuka).

Данните от архивните доклади на Евсевий сами по себе си са много ценни, при това са ползване не само от Прокопий. Част от тях е ползвал и неизвестният автор на военния трактат „Maurikios. Strategikon”, писан по времето на Маврикий (582-602), който съобщава, че през 484 г. Пероз е подлъган с военни маневри от ефталитите да попадне в направен от хунския цар ров с размери 8-10 фута в дълбочина и 50-60 в ширина. Прокопий не е пряк източник на цифрите в горепосоченият военен трактат от края на VІ в. В летописа му, макар и да се разказва подробно за рова-примамка, благодарение на който хуните побеждават Пероз, цифри за размера му няма. Тоест, авторът на военния трактат от края на VІ в., все още е имал на разположение докладите на посланик Евсевий.

И така, Ирник през 484 г. построява ров, който му помага да примами войските на Пероз и да го победи. Той е бил „с достатъчна дължина, дълбок 8 или 10 фута и широк 50 или 60 фута, закрит отгоре с тънки дървета, трева и храсти, така че повърхността на рова да се слее с останалата земя наоколо. Изкопаната пръст е била изнесена и скрита. На няколко места по средата на рова е имало непрокопани места, носещи нишан и предназначени за преминаване на собствените войски…“ (Maurikios. Strategikon, кн. ІV, 3). Един конен отряд е нападнал войската на Пероз, а след това е имитирал, че бяга от страх. Персите са се втърнали да го преследват. Конниците хуни се разделили на няколко групи и преминали рова на отбелязаните места, а персийската войска се срутила в рова и била победена. Загинал и самият Пероз. Прокопий посочва, че след време бил променен персийския устав, където изрично се забранявало да се преследват бягащи отряди на врага…

 И така, какво е направил Ирник?

 Нищо повече от вал, на който е скрил изкопната пръст и го е маскирал, което е част от възможността при построяването на всеки вал.

По нашата страна е пълно със землени укрепителни съоръжения от които се вижда каква е била ролята на българите след 680 г., по запазването на границите. Още в „Българския апокрифен летопис“ от ІХ в. пише, че Аспарух „създаде велик презид от Дунава до морето“.

„Споменът от тези съоръжения се е пазил векове наред в народната памет“, пише проф. Рашев, който положи най-много усили за тяхното изучаване. Тук ще покажем негови материали от статията му „Раннобългарски землени укрепителни съоръжения“ в сб. Български средновековни градове и крепости, т.1, Варна, 1981, с. 16-44.

Валът Еркесия в Южна България

Валове в Западна България

Плиска - разрез на вала в югозападния ъгъл на укреплението.

Българската малка орда и морето от славяните...Краят на една лъжа!

       Руснакът Чертков (1789-1858) е интересна личност. Той първи осъзнава, че славяните трябва да получат старина, т.е. „удревление” и започва да ги търси преди VІ в. от н.е., откогато са първите сведения в изворите за тях.

Портрет на създателя на тракедонизма Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858)

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2,_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%94%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

       Потомствен дворянин, напомпан със самочувствие след войната от 1812 г., Чертков от 1822 г. започва да се занимава с история, след като посещава Италия.

       Чертков е основател на теорията, че траките са славяни. Той разработва идеята, че изселени  на север от Дунав до Балтийско море траки, са бъдещите славяни („Очеркъ древнейшей исторiи прото-словенъ”. Москва, 1851; «О переселении Фракийских племён за Дунай и далее на север, к Балтийскому морю, и к нам на Русь»)

      Една хипотеза, която в България след 1878 г. прегръща и популяризира Цани Гинчев, с подкрепата на русофилската дружба „Славянска беседа” в столицата. А след това е продължена от Ганчо Ценов.

      За българската история, която трябва да мине под сянката на славянството, Чертков е като Макиавели на запад. Това е човекът, който първи представя старобългарския превод на „Манасиевата хроника” с добавките на българския преводач, но като истински „сив кардинал” на  панславянството, Чертков не се колебае да излъже, че българите не били „многочислени” и че славяните ги претопили. Оттогава насетне тази лъжа на Чертков се повтаря във всяка книга по славянска история, независимо, че старобългарския преводач през ХІV в. е написал точно обратното, а именно че българите са били…”многочислени”.

      «О переводе Манассииной летописи на славянский язык, с очерком истории болгар, доведенной до XII века». (М., 1842)

„Болгаре, о которых говорит переписчик Манассиевой летописи, при первом переходе их за Дунай, не были еще Словенами. Они прямо пришли с берегов Волги и принадлежали к племени Гуннов (45). Болгаре превратились в Словен только тогда, как поселились в Мисии и других землях, населенными Словенами, точно также, как руссы смешались со Словенами жившими в России. 2. Словене с незапамятных времен обитали по обеим берегам Дуная, в Дакии, Мисии, Фракии, Македонии, Иллирии, и проч. и едва-ли еще не при Македонских царях и владычестве римлян, которым они известны были под общим именем Иллирийцев, Македонян, Фракийцев, Мисян и проч., как это можно доказать названиями многих мест, хотя изуродованными Греческими и римскими писателями (46) 3. Византийцы нигде неговорят о пришествии Словен и водворении их, вместе с болгарами, в VI веке, в Миссии. Греческие летописцы напротив того упоминают только о дозволении (при Константине Погонате) одной Болгарской орде поселится в Мисии, именно в том самом месте, где, как они сами говорят, жило уже давно по семь поколений Словенских. Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна. Болгарское царство сделалось могущественным только по присоединении всех Словенских народов к поселившимся в Мисии Волжским Болгарам и простиралась, в блестящую эпоху своего существования, от Черного моря до Адриатического и от Дуная до Греции и почти до Византии. Оно было могущественное царство Словен южных…(http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_358.htm)”

        А ето какво пише старобългарският преводач на Манасиевата хроника в своята приписка:

„При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

       В „Манасиевата хроника” старобългарският преводач пише, че българите са били „многочислени”, но Чертков лъже, че тук става дума за орда: „Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна.”

       От 1851 г. досега нещо променило ли се е? Кой е виновен? Руските панслависти? Не, българските им слуги, наричащи се „български историци”!

Проф. В.Н.Златарскiй. Вопросъ о произхожденiи БОЛГАРСКАГО ЦАРЯ ИВАНА-АЛЕКСАНДРА., С.-ПЕТЕРБУРГЪ., 1906