петък, 10 юни 2016 г.

Кой иска да превърне славяните в траки?

1.
Що е това „славяни“? Те едно и също ли са с упоменатите след VІ в. сл. Хр. от летописците „склавини“? Наистина ли хърватски учени през ХVІ/ХVІІ в.в. създават славянството и вярно ли е, че преди това не е имало славяни?
През ХХІ в. панславянството е замислено като нещо различно от онова, което то е било през ХХ в. През ХХІ в. под славяни трябва да се разбира едно древно и антично понятие, а не историческото понятие за славяни от VІ в. сл. Хр., характерно за ХХ в.
На конференция през 2007 г. в Словения (на която присъства и вожда на българския тракедонизъм Спароток) е взето решение какво да се разбира под „славяни“. Директивата на конференцията е, че славяни са местното(автохтонно) палеобалканско население, при това термина „slav“ е теофорен, т.е. „слав“ са онези, които „славословят“ или само“словят“  божествата Зевс и Или. Конференцията в Словения постановява догмата: "The term "Slav" was originally a 'religious' descriptor; "indigenous people (i.e. the proto-Balkan "white man") of, and/or whom have faith/belief to, Zeus and Iliy…"
И така, палеобалканското, белокожо население, според конференцията от 2007 г. в Словения, са словените и произхода на името „словени“ идва от думата „слово“, т.е. „словени“ са хора, които се обръщали (със слово) към Зевс и Или. Това е теофорно име, а не племенно.
С други думи, директивата от  Словения модифицира едно старо, руско понятие за произхода на името „словени“, според което славяни/словени са онези, които говорели общ език, а германците, които говорели непознат език, са наречени от тях „неми“, т.е. немци. Но, това „северно разбиране“ за произхода на името не удовлетворява новият панславизъм. Всъщност, според „южното разбиране“, етническия носител на теофорното име „словени“ са тракийските племена. При това македоните са също тракийско племе, а не гръцко, според тракедонизма.
На север от Дунав и особено към Балтика, славяноговорящите, според Спароток, се казвали венети. Славяни е палеобалканско понятие, но след като римляните завоювали Балканите, много свободолюбиви траки мигрирали на север до Балтика и Карпатите, но те не били славяни, според Спароток, а венети, независимо, че говорят същият славянски език.
Едно уточнение: теорията, че траки мигрират на север и това са бъдещите славяни, е създадена още в средата на ХІХ в. от руския учен Чертков. През ХХ в. тази теория не се ползва с одобрението на руското панславянство, което не набляга толкова на древност преди VІ в. от н.е.(„удревление“), а на масовостта на славянската общност. Ето защо през ХХ в. и не се изучаваха много анти и венети, също славяноговорещи племена.
През ХХІ в. теорията на Чертков е възкресена от тракедонизма, но Спароток разяснява в блога си, че славяни не са руснаците, а ние българите. Руснаците били венети. Разбира се, ако някой пита Спароток на какъв език говорят венетите, той няма какво друго да отговори, освен че сричат и те славянски език. Но… - веднага ще ви поучи Спароток – славяни не е етнос, а теофорното население на палеобалканите, етническото им име е траки, мизи, пеласги…И така, вълкът сит и агнето цяло…Най-накрая Чертков може да не се преобърне в гроба, щото не само траките стават славяни на север, както учеше той, но и самото име словени/славяни е занесено от траките на север, понеже „словени“, според конгреса от 2007 г., е теофорно име на молещите се, „словословещи“ към Зевс и Или, палеобалканци. Демек, както може да прочетете някъде, писано ли е в евангелието, че Бог е Слово? Писано е…Значи може да се каже, че „словенин“ и „християнин“ е едно и също, според тракедонизма, понеже това са все молещи се…Палеобалканските „словени“-езичници станали след Христа първите християни-„словени“, понеже апостолите Павел и Андрей ги обърнали лично в новата вяра. Тази изконна вяра, според тракедонизма обаче, не е по-късното православие, а арианската ерес, тъй като готите и гетите –траки са едно и също, според тракедонизма, а готите след ІV в. са ариани до Карл Велики.
Ето това е новото разбиране за славяни. Според него, едва от ХVІІ в. е пуснато в обръщение името „славяни“ и то от хърватски учени, които създали „илирийската теория“. След тях името „славяни“ е пропагандирано от Екатерина Велика. Преди ХVІІ в. няма славяни, твърдят тракедонистите, а тези народи са се казвали гети и изобщо траки…
Тракедонизма иска да вмени, че известните в гръкоезичните и латиноезични летописи след VІ в. от н.е. „склавини“ не са славяни, те били „роби“. Наистина, термина склавони има две значения и едното от тях е „роби“, но това е омоним. Подобни примери има и с други думи, омоними. Напр., гъба (в гората) и гъба (на мивката); мед (пчелен) и мед (метал); син(като дете от мъжки пол) и син (цвят); коса (на човек) и коса (за косене) и т.н.
 Това са два различни предмета и на всеки, занимавал се със семиотика му е ясно, че няма как описаните моравци на Моймир и Прибина през ІХ в., наречени „склавони“ в папските писма, да са роби, а не племенна общност.
Няма как едно име да се отъждестви с даден предмет. Този предмет може да има много имена и от писмата на папите ни става ясно, че Кирил и Методий не са преобръщали в Панония в християнството „роби“, а етническа независима общност, склавини.
„Склавините“ в хрониките от VІ в. - ІХ в. сл. Хр., е просто форма на името на една общност, наричана по-късно с форми на същото име, катословени, славяни, славини, словаки и т.н.
Спароток пише, че даките-гети били славяни/словени, но не дава отговор как така даките се романизират и губят езика си, а пък траките на Балканите били съхранили славянския си език, който бил едно и също с тракийския. За Спароток славянски и тракийски е един и същ език и той в статии в чужбина директно си пише как славянския език е толкова древен, че било възможно да разчете минойската писменост „линеар А“ (а тя е отпреди 17 в. пр.н.е.) чрез славянски език…
Павел Серафимов, Джанкарло Томеццоли: «Доказательства раннего присутствия славян на Минойском Крите/Новое азбучное прочтение ЛИНЕАРНОГО А письма/EVIDENCE FOR EARLY SLAVIC PRESENCE IN MINOAN CRETE. NEW AZBUKAS (SLAVIC ALPHABET) READING OF THE LINEAR A INSCRIPTION
www.srpska.ru/article.php
През май 2008 г. се провежда в Санкт-Петербург конгрес под надслов „Докириловата славянска писменост и дохристиянската славянска култура“. Спароток бърза да изпрати статия, а председателя на конгреса акад. Чудинов радостно отбелязва, че славяните са най-древните на света, даже пеласгите са славяни: „В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению.“
www.organizmica.org/archive/505/viss.shtml
Чудинов в бяло, Томецоли в черно на конгреса в Санкт Петербург, обсъждат новия образ на панславянството и хвалят Спароток.

       Чудинов продължава да хвали Спароток от Болгария и колегите му от Македония: "В самом деле, нельзя не восхититься глубиной и масштабом проведённых авторами докладов исследований, доказывающих несомненную первичность славянской протоцивилизации по отношению ко многим другим цивилизациям и культурам глубокой древности. Археоника — наука о духовной культуре человечества — всё более уверенно заявляет именно об этом. Например, санскрит это искусственный язык, созданный в I веке н. э. на базе русского языка. Поэтому нам не надо больше привлекать индийские аналоги, чтобы проследить этимологию слов русского языка, в котором более чем предостаточно нужных нам корней. Надо только немного поднапрячься. По данной тематике хорошо поработала секция «Докирилловская письменность», в которой выступили с докладами: Тентов Аристотель, член Палаты представителей Македонии («Древнейший македоно-славянский словарь»); Томеццоли Джанкарло, главный эксперт Европейского патентного бюро в Германии, и Серафимов Павел, дизайнер из Голландии..."
Тентов е човек от "ранга" на Васко Ильов, Паско Кузман, Ташко Белчев, Ал. Донски и т.н. Все македонисти - комедианти които разпалват античното лудило по Вардарско. Всеки може да си направи извода за каква антибългарска доктрина иде реч.
Ако дейността на Спароток се свеждаше до дилетантски опити за дешифриране на „Линеар А“ чрез славянски език, щяхме да се усмихнем снизходително и да си спомним как още през 1931 г. е имало такива дилетанти и как Ф.Г.Гордън прави опити за разчитане чрез баския език…Проблемът не е личен, „Спароток“ е всъщност добре организирана в интернет групировка. „Групировката Спароток“ работи за подмяна на българската идентичност, внушавайки, че ние българите сме траки и автохтонни славяни на Балканите.
Траките, както знаете, губят своята балканска независимост през 45 г. от н.е. и са завоювани от Рим. Според „групировката Спароток“ българите са едно и също с местните траки и българите нямат история след 45 г. или ако имат, то тя е свързана с Римската империя. Тракедонистите започват да внушават как всеки втори римски император е трак и смятат, че това го прави част от българската (тракийска) автохтонна история след 45 г. от н.е.?
В ход от доста години е активно мероприятие, което цели унищожаване на българската идентичност и подмяна на българската стара история с псевдо-тракийска. Тракедонистите не признават, че траките стават български поданици след 680 г. и ние можем да наричаме в тази връзка траките „наши предци“. Те не признат, че имаме тракийски гени, понеже траките се женят и омъжват за българи след 680 г. За тях българи, траки и славяни  е едно и също нещо.
Но как така траките получиха име „българи“? Не мислете, че тракедонистите не са се подготвили за това. Клон на тракедониската теория е така наречената „римска теза“ на Борислав Борисов (Боцмана).
Всички воини траки на служба при римляните получили служебното име бургии ( = пазачи, комити) и т.н. До Симеон Велики всички българи-траки, са си императори римски и няма българска история, но след това бургиите се разбунтували като съсловие военно и се отделили в отделно царство и от времето на Симеон вече има първа българска държава...

2.

През 1601 г. в гр. Пезаро излиза книгата на Мавро Орбини „Царството на славяните“. В титулната страница Орбини дава да се разбере, че „славяни“ и „склавони“ е едно и също, независимо, че думата „склавони“ има още едно значение, т.е. „роби“. Ето дългото титулно заглавие на книгата на Орбини, която е издание на „Джероламо Конкордия“: „Царството на славяните, днес погрешно наричани „скиавони“ (роби), история от дон Мавро Орбини Рагузки, абат от Млет, в което се вижда произходът на почти всички народи, които принадлежат на славянския език, с много и различни войни, които са водили в Европа, Азия и Африка, напредъка на тяхната империя, древната им религия и времето на тяхното покръстване в християнство. Най-вече се виждат успехите на царете, които преди са властвали в Далмация, Хърватска, Босна, Сърбия, Рашка и България.
През 1714 г. в Загреб излиза съчинението на Якоб Пеячевич (чийто род е от Чипровци) „Veteris & novae geographiae compendiosa congeries. Seu Compendiosa expositio geographica Europae, Asiae, Africae, Americaeque tipo data, dum in almo caesareo Societatis Jesu Gymnasio Zagrabiensi mense Augusto, die Theses ex Universa Philosophia defenderet ... Andreas Svehar Croata Petriniensis / Praeside r.p. Jacobo Peiaczevich e Soc. Jesu aa. ll. & Philosophiae Professore. Zagrabiae, [1714?]“, в което той на стр. 59 пише: "Днес от всички езици най-широко се е разпространил славянският, наричан сега илирийски - от Адриатическо море почти до Китай и Тартарския океан. Началната форма на езика се е разпаднала по видове в Далмация, Виндик, Бохемия, Полония, Московия, България и други. Буквите на този език са два вида: кирилски, изнамерени от Св. Кирил, почти подобни на гръцките и далматински или йеронимски, чийто автор е Св. Йероним."
Пеячевич ни дава всъщност сведение, че отскоро славянския език се нарича и „илирийски“. Той се нарича „илирийски“, понеже хърватски учени разработват една илирийска хипотеза, която е първия опит за панславизъм. Според нея, създател на глаголицата („ъгловата глаголица“ се задържа дълго в Хърватия, повече отколкото „облата“ в България) не е Св. Кирил, а Св. Йероним (347-420), за когото се знае, че е роден в Стридон (около дн. Любляна) в Далмация, т.е. в по-късна Хърватия.
Илирийската хипотеза изкривява истината за създаването на глаголицата и кирилицата от Св.св. Кирил и Методий. Причината за това е във факта, че хърватските славяни са католици и след 1054 г. за тях православните славяни са схизматици. Що се отнася до двамата братя Кирил и Методий, Пеячевич споменава Св. Кирил, който умира преди да започне по същество сблъсъкът между Константинопол и Рим относно „филиокве“, т.е. формулата за изповядване на вярата и твърдението на латинските теолози, че Св. Дух изхожда не само от първата ипостас на Отец, но и от втората на Син. Един сложен богословски въпрос, който води в крайна сметка през 1054 г. до схизма от страна на Рим към православния изток, който отстоява Никейската формула, където Св. Дух изхожда само от ипостасата на Отец, но не и от тази на Син…
Пеячевич не споменава Св. Методий. Причината за това е, че през 1061 г. католически събор в Далмация и Хърватия осъжда „готските букви изнамерени от някакъв еретик Методий, който написал много неща против нормите на католическата вяра”.
Както виждаме, католическия събор от 1061 г. съобщава един изключително интересен факт, че кирилицата е създадена от Св. Методий и буквите й са не само „подобни на гръцките“, както пише Паячевич, но очевидно са подобни и на готските на арианския епископ от ІV в. Вулфила, както твърди събора.
Всъщност, както гръцкото курсивно писмо, така и коптското, и готското, и кирилицата, са създадени на основата на графичния модел на финикийската азбука.
Как се създава писменост?
Проблемът при писмеността не е във външния вид на буквите, в тяхната графика, а в езика, към който тя се приспособява. Езикът е съставен от фонетични и морфологични закони и майсторството не е в това дали ще създадеш графично образа на една буква или ще я заемеш отнякъде готова или в стилизиран вид, а в дарбата да приспособиш знаци за всички звуци на съответния език и да спазиш морфологичните и синтактични норми на този език.
Ето защо, когато хора като Чилингиров и Спароток разпространяват, че Св. Кирил не е създател на глаголицата, всъщност разпространяват преднамерени лъжи.
Тяхната цел е да внушават, че славяните не са съществували преди ХVІ-ХVІІ в.в. и да вменяват, че историческите склавини/славяни от VІ в. не са славяни, а всъщност са древните траки. Целта им е, чрез лъжи дапропагандират, че славяни няма, независимо, че всеки нормален учен знае, че въведения от илирийската хипотеза термин „славяни“ не е нов, а е просто форма на гръцкото и латинско склавини. Формата пък  като „словени“ я има при Константин Преславски още в Х в.
Възможно е наистина някое от старите тракийски племена да е славянизирано, напр. тракийското племе „кробизи“ и по-късното славянско „кривичи“. Възможно е думи в езика на славяните да са заети от тракийския език, но никога специалисти по тракийската тема, като акад. Владимир Георгиев, не са си позволявали да отъждествяват траки и славяни езиково. Това си остава лаишки подход, а не научен.
Отъждествяването на траки и славяни с българите пък, си е чиста проба модерен опит за панславянска пропаганда.
Панславянството от ХІХ и ХХ в.в. силово налагаше тезата, че българите са асимилирани от славяните. Новото панславянство от ХХІ в. използва методологията на коминтерновския македонизъм от ХХ в., който успешно според някои кръгове е довел до подмяна на българската идентичност с антично-македониска  в дн. Република Македония. Панславянството от ХХІ в., е замислено като тракедонизъм.
За изминалите 27 години след 1989 г. българското образование не намери начин да сведе до младите българи що е македонизъм, ето защо днес е възможно в нашата страна да се проповядва „македонизъм с тракийско лице“, т.е. тракедонизъм. А това вече не е само научен и „историографски въпрос“, а политически, понеже подмяната на българската идентичност с някаква измислена „тракийска идентичност“, е въпрос и на национална сигурност, ако има държавник в тази страна, който да го проумее…

Няма коментари:

Публикуване на коментар