вторник, 19 април 2016 г.

На 25 ноември 2016 г. отбелязваме 1100 г. на българския книжовник Св. Климент Охридски!

     Според А. Теодоров-Балан (Свети Климентъ Охридски въ книжевния поменъ и въ научното дирене, С. 1919) този велик български светец никога не е бил забравян от българския народ. Още Асеманиевото глаголическо евангелие от края на Х в. упоменава, че Климент е канонизиран за светец и деня му се чества на 27 юли, заедно с деня на Св. Пантелеймон.


През 1018 г. византийският император Василий Българоубиец, който завоюва България, превръща Българската патриаршия в Охрид в архиепископия, но запазва името й, дори разширява диоцеза й. Причината е, не обич от страна на Българоубиеца към българското име на архиепископията, а понеже тя е канонично утвърдена от Константинополския църковен събор от 870 г., когато по искане на българския владетел Борис І илирийския диоцез е преименуван на Българска архиепископия.
Дали Климент е починал на 27 юли 916 г. и защо днес се почита на 25 ноември от Църквата? Балан смята, че първия помен на 27 юли очевидно е свързан с манастира на Св. Климент, който се е казвал Св. Пантелеймон и че втория помен на 25 ноември е очевидно правилния, тъй като тогава се чества и римския папа Климент І, чиито мощи Св. Кирил донася от Херсон в Рим. Вероятно, допуска П.Й.Шафарик, самият Климент Охридски е взел монашеското си име по това на римския папа Св. Климент І.
Един от хората, който се е интересувал от старата българска литература, когато тя е била почти неизвестна за учения свят, е княз Михаил Андреевич Оболенски (1805-1873). Той от 1832 г. оглавява Московския главен архив и открива за науката „Симеоновият сборник“, който по времето на княз Святослав Ярославевич (1073-1076), е наречен «Изборник князя Святослава 1073 года».
          Повече за княз Оболенски виж при talasin.blog.bg/
В своя дом Оболенски среща по-младия си сътрудник Вукол Михайлович Ундолски с известния професор М.П.Погодин. Причината да направи Оболенски тази среща е, че през 1842 г. Ундолски разказвал пред своя началник в Московския главен архив за някакъв много известен стар книжовник Климент, за който учените не знаели подробности.


Вукол Михайлович Ундолски (1816-1864)
Ундолски завършил Московската духовна академия и бил допуснат в библиотеката на Троицко-Сергеевската лавра, където през 1840 г. открил в един пергаментов сборник от ХІІ в. три слова на неизвестния старобългарски книжовник Климент. Той обаче не посмял да разгласи откритието си.
През 1842 г. Ундолски става чиновник в Главния московски архив към Министерството на външните работи и запознал своя началник княз Оболенски с находката си. По същото време се разчуло в научните среди, че  П. Шафарик от Прага бил писал до проф. Погодин, че търси произведения на един ученик на Св.Св. Кирил и Методий, който се е казвал Климент и го питал дали не го е срещал сред руските архиви.
През края на март 1843 г. княз Оболенски среща проф. Погодин с Ундолски. Погодин останал много доволен от откритието и в сп. „Московитянин“ разгласил какво търси Шафарик, но не съобщил за находките на Ундолски.
А какво всъщност открил Ундолски?
В пергаментовия ръкопис от ХІІ в. на Троицко-Сергеевската лавра той открил три ръкописа за уреждане на празници от Климент, когото свързал с един от учениците на Кирил и Методий, за който ученик Климент в житието му от Теофилакт се говори как е писал именно такива слова за празници.
През 1885 г. Димитър Матов (1864-1896) под ръководството на Марин Дринов превежда обширното житие на Св. Климент от Теофилакт. Публикувано е същата година. В предговора Марин Дринов отбелязва, че превода е по-добър от руският на проф. Менщиков.
ia601406.us.archive.org/27/items/zhivotopisnasvk00theogoog/zhivotopisnasvk00theogoog.pdf
На 24 ноември 1845 г. Ундолски изнася пред Московското дружество за руска история и старини доклад  за старобългарския книжовник и епископ Климент: „Объ открытiи и изданiи творенiй Климента, епископа словенскомъ“.
След това ръкописи на Св. Климент откриват Шафарик, Погодин, Бодянски. През 1846 г. на урожай в Охрид отива В. Григорович, който изнамира жития на Св. Климент.
Старобългарският книжовник става известен на хуманитаристите в Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар