петък, 9 октомври 2015 г.

Боговете Коледа и Сурва.

           Бог Кубар (Куар), Сувар, Сурва е едно от най-старите древнобългарски божества, заедно с бог Коледа (Халди). За тяхната древност ще говорим тук...

                                       Халди (Коледа) изобразен на урартска стела


                Древният град Ван на държавата Урарту, чието наименование е Боян.

        Откога произхожда култа към боговете Сурва и Коледа?
        През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар). Отношението на Авраам към тази „религиозна общност” е отрицателно и е аналогично на по-късното негативно отношение на Моисей към египетската религия. 

Бог Халди/Коледа




                                    Печат от Урарту, чието самоназвание е Боян.


        Бог Куар/Субар е засвидетелствуван в урартския божествен пантеон, наред с Халди/Коледа....

  Арменският късно-античен историк Мовсес Каланкатуаци, директно пише в своята "История на Алуянк", че хуните почитан ...бог Куар...

     Божеството е известно по-късно и във Волжка България като "Субар", а в Дунавска България като "Сурва".




        Трактатът от Х век на византийският император Константин Багрянородни „За устройство на империята е предшестван от мащабна работа на цял екип от историци, които подготвят и преписват стари ръкописи и архиви, а специални съгледвачите носят съвременна информация.
Трудът е замислен като своеобразна енциклопедия от различни познания, в това число и религиозни.
    Авторът-василевс решава да прояви компетентност и тълкува ислямския призив „Аллах Акбар” по оригинален начин. Той пише: ”Те се молят на звездата на Афродита, която наричат Кубар и изричат възгласа  „Алла уа Кубар”, което означава: ”Бог и Афродита”. Защото „бога” те обозначават с думата „Алла”, а „уа” употребяват вместо съюза „и”, „Кубар” пък наричат „звезда” и заради това говорят „ Алла уа Кубар””. Това учение, според автора, се простирало на „р. Ефрат”.
         Няма съмнение, че Багрянородни е сбъркал древното анатолийско божество Sabier” (т. е. Субар, Кубар) със семитската дума „акбар”(велик) и така е приписал на исляма несъществуващ култ. По-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, явно е имало и такъв, който повествува за древното анатолийско езическо божество Кубар/Сувар/Сурва, което явно древните гърци са отъждествявали със своята Афродита.



       Твърдението ми по-горе, че бог Куар, Кубар, Сувар, Сурва е част от урартския пантеон, е посочено още през 1951 г. от Г.А.Меликишвили:
     Урартоведческие заметки

     Вестник древней истории, 1951, № 3.

"V. Об одной урартской посвятительной надписи

       Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству. Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.

       Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ú-ri-e Ime-nu-ú-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ú-ri]-e-i Ime-nu-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ú-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..."

           Територията на север от Асирия, където са били поселенията на бояни/урарти и кимерийци, е известна в асирийските клинописи, като Наири. Досега не е обръщано внимание, че асирийското "Наири" и латинското "Неури" ( гр. "неври"), е очевидно едно и също... 
         През V в. от н.е. един от най-образованите историци Филострог, пише на гръцки, че хуните произхождат от неврите. 
 ................................................................

Произход на имената „хуни“ и „българи“. 

http://m.dnes.bg/blogini/2014/05/16/proizhod-na-imenata-huni-i-bylgari.225656

Няма коментари:

Публикуване на коментар