.jpg)
Някак е тъжно, че в България не се знае нищо за хуните, освен онова, което е казал още в 1900 година руския историк Иностранцев, а именно, че те са азиатския, монглоиден като антропология, народ хсионг-ну (превеждан като: хунну, сюну - на руски).
Ото Менхен-Хелфън цял живот, като се започне от статиите му от 1945 година, оборва на професионално историческо ниво тази грешна руска, а след това и съветска хипотеза...
През 1960 г. (ВДИ,4) съветския историк Л.Н.Гумильов подлага на критика възраженията от 50-те години на ХХ век на американския изследовател Ото Менхен-Хелфън (O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945), в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.
В своята статия (Некоторые вопросы истории хуннов; В: журнале Вестник древней истории, 1960, №4). Гумильов си поставя за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руския учен Иностранцев за това, че средно-азиатския народ „хсионг-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns) са един и същ етнос.
Защитавайки Иностранцев и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов в книгата си "Хуните" даже твърди, руската наука изследваща този регион държала монопола върху историческото познание по въпроса (?).
Защитавайки Иностранцев и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов в книгата си "Хуните" даже твърди, руската наука изследваща този регион държала монопола върху историческото познание по въпроса (?).
В гореупоменатата статия Гумильов изфабрикува идеята за т. нар. „конен отряд” хсионг-ну (”хун - ну”, „сюну” на руски), който избягал от хсиенг-пи (”сянбийци” на руски) и стигнал до Волга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната теория” на Гумильов били създали за два века нов народ – „гуны” (европейските хуни).
По-късно Гумильов посочи и историка от ок. І-ІІ в.в. от н.е. Дионисий Периегет като автор, който доказва хипотезата му за наличието през ІІ век от н.е. на хуни при Волга, дошли от Средна Азия...(?)
В своята посмъртна монография (Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press
Американския учен обръща внимание, че сравнителния филологически анализ на първоизточниците показва, че Дионисий е заел от Страбон (ХІ,516) името „Труни”, което пък Страбон на свой ред го е заел от Аполодор. В каталога на народите на Дионисий, най-източно са „серите” (предположително: китайците). При преводите на Дионисий до VІ век от н.е. става редакционна промяна от „труни” в „уни”. Ото Менхен-Хелфън проследява погрешната преписваческа еволюция детайлно по извори до Касиодор, от който компилира Йордан. „Три народа в Getika - пише Менхен-Хелфън - хуни, албани и сери се явяват тези, с които започва и свършва изброяването в „поправения” Perigesis, където „хуни” заема мястото на „труни”” .
Изследователят обръща внимание, че вследствие новите филологически разработки по въпроса, изданието на Мюлер на Perigesis в частта му Scythica et Caucasica e негодно, а точно него ( І,1,186) е превел през 1948 г. във „Вестник Древней истории” (ВДИ, 1, 23,241) съветския историк Латишев „без всякакви изменения и с някои коментари. Съветските историци – продължава американския професор – са останали назапознати с филологическите разработки, направени в периода след превода на Латишев и все още сочат този излязъл от употреба текст, като крайъгълен камък при тяхната реконструкция на историята на хуните. Виж, например, Бернштайн 1951,135; Тревер 1959,192; Артамонов 1962,42; А.П.Смирнов в „История на СССР-т.1”(Москва,1966,15т.),323. Понякога техните идеи за Perigesis са немалко странни: Смирнов нарича Дионисий, който е съвременник на Птолемей, „византийски писател”. Г.Б.Федоров (МИА 83,1960,15) го бърка с Дионисий от Халикарнас. Л.Н.Гумильов (ВДИ 1960,4,123-125)отива най-далече в изводите си, произтичащи от превода на Латишев. В 155 г., под натиска на хсионг-пи (сянбийци в речника на Гумильов – бел.м.), хсионг-ну (хун-ну в речника на Гумильов-бел.м.) побягнали от Тарабаг на запад. В 160 г. те вече били на Волга. При други обстоятелства /от тяхната история – бел.м./ хсионг-ну са се преселвали с покъщина, но сега те преодолели без нея 2600 км за две или три години. Постоянно воювайки с преследващите ги хсионг-пи /сянбийци-бел.м./ те не смогли да вземат със себе си деца, жени и стари хора. Те продължили да бягат на запад от изгрев до залез слънце дотогава, докато техния враг най-накрая ги изоставил. Само най-издръжливите оживели в отчаяното бягство. Мъртвите тела на хунските жени били разпръснати по цяла Средна Азия. В тези хиляда дни на преход, всички видове висока социална организация били разрушени, всички прекрасни културни достижения на миналото били изгубени. На р. Волга воините хсионг-ну били длъжни да намерят жени от чужди народи. Хсионг-ну се превърнали в „гуны”. Това наистина е чудесна история, само където още по-чудесна се явява елементарната грешка в смятането: 2600 км разделени на 1000 дни не е 26 км на ден преход, както пише Гумильов, а 2,6 км. Дистанция, която не би била трудна даже за бременните хунски жени.”
Леко ироничният преразказ, направен от Ото Мeнхен-Хелфън на популярната хипотеза на Л.Н.Гумильов за произхода на хуните, отразява точно съдържанието на оригинала.
Това са хсионг-ну по изображения на китайски вази. Дали имат нещо общо с атиловите хуно-българи? Моето мнение е: НЕ!
Това са хсионг-ну по изображения на китайски вази. Дали имат нещо общо с атиловите хуно-българи? Моето мнение е: НЕ!