четвъртък, 17 януари 2013 г.

Свето Писание на хунски език в ръцете на Св. Кирил.


Кирил Милчев


          1.

    Известно е, че християнството има присъствие на Боспор Кимерийски още от апостолските времена.

    Боспорски епископ участва в църковните съборите през 448 година в Ефес и през 449 година в Константинопол.

    След 451 година Халкидонския събор с догмата за немонофизитството създава разкол и ние узнаваме от сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор, че след 503 година сирийската християнска диаспора  на Боспор се захранва от епископи, които са подчинени на арменският монофизитски католикос.

    Нещата се променят донякъде по времето на Юстиниан І (527 - 565).   

    Тогава готи-тетраксити (наричани и „готи-трапезунди”), които са една малка общност в Крим около гр. Дорос, се обръщат към Юстиниан І с молба за православен епископ. По същото време по-голяма част от готите в централна Европа изповядват арианската ерес.   

    Юстиниан І, чиято мечта е да обедини източната и западната римски империи под своя скиптър, решава да се възползва от този случай и да създаде Готска епархия на Крим. Това се съчетава и с неговият дипломатически план да всее вражда между хуните - утигури и хуните – кутригури и да наложи Грод, когото лично е покръстил в Константинопол, за хунски владетел в Боспор през 528 г.

    Юстиниан І създава готска епархия на територията на „Дороска митрополия”.

    Това е религиозно-политически замисъл, с цел издигане още повече авторитета на константинополската катедра.


    През 1891 г. де-Бор, на основание на парижки ръкопис от ХІV век, публикува списък на епископиите (Notica episcopatuum), който произхожда към VІІІ век.

    Дороската митрополия, в Готската епархия, включва 7 епископски катедри, според този списък, между които: хотцирска, атилска, оногундурска , хунска, тмутарканска и още две...


    Всички тези сведения, включително и съобщението на Псевдо-Захарий Ритор за „Св.Писание на хунски език”, за което сега ще разкажем, разширяват картината на историята на християнизирането на региона.


    Към 860 г. (според Асемани доста по-рано, към 848 г.) Св. Кирил, по време на своята хазарска мисия, е бил подпомаган от „двама самаряни” в гр. Херсон, както става ясно от житието му.   

    Самаряните са арамейско говорещи сирийци. Те са имали книги на иврит и на арамейски, и тях е чел Св. Кирил.

    Но освен тези книги, самаряните са запознали Св.Кирил и с християнски преводи на Св. Писание на „роски писмена”.




    Алфабетът бил, според Св. Кирил, без вокали, което ще рече, че е близък до сирийското писмо.






    Алфабетът е наречен от Св. Кирил „роски”, не защото е руски, а очевидно понеже Св. Писание произхожда от дороската митрополия на Крим.

     Делото на епископ Кардос от 537 година не е потънало в забрава до 860 година, когато Св. Кирил чете в Херсон дадено му от самаряни Св. Писание на хунски (утигурски, прабългарски).
Текстове с това писмо са открити наскоро от грузински учени в манастира Св. Екатерина в Синай...

    Но кой е епископ Кардос, по чието време е създаден хунски алфабет и е извършен превод на части от Светото Писание на хунски, т.е. утигурски (български) език?

       2.

    През януари 503 година персийският цар Кавад напада Византия, с помощта на отпуснатата му от хунския цар през 499 година „голяма войска” (Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит) хуни-ефталит. Тези предкавказки воини (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей) в периода 503-504 години превземат много византийски градове в региона на реките Тигър и Ефрат в полза на Персия, между които е и град Амид (= Диарбекир).

    Амид е град от прословутото някога първо християнско царство Осроен на династията на Авгар (ІІ в. от н.е.).

    По-късно през ІІІ в. от н.е. попада под властта на Римската империя.

     През ІV в. и през V в. градът е сироезичен християнски теологичен, книжовен и граматичен център на Византия, наред с Едеса и Антиохия.            

     С решаващата помощ на амидската граматична школа, са създадени арменската и грузинската азбуки.

     Амид е бил най-източната стратегическа крепост на Византия, след загубата на гр. Нисиби от Йовиан през 364 г. и отстъпването му на персите по договор за 120 години.

     След 527 година император Юстиниан І не само укрепва стените на гр. Амид, но и разширява една застроена от император Анастасий  крепост на изток от Амид, град Дар (=Анастасиопол), за да може този град, а не Амид, да посреща първите удари при нападения откъм Персия.


    От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е  взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.

    Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).


    Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строителни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор тези сирийци дори създали алфабет за хунския език и  превели „Светото Писание на хунски език”.


         Образът на „хунския цар” в летописите на Прокопий, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Йоан Малала, Агатий и Бар Ебрей, ни разкрива всъщност пост-атиловият владетел на хуните-утигури, т.е. на българите.


    Има резон да бъде потърсена силна държава на българите след 465 г. в региона на Боспор, Приазовието и Предкавказието.

    През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието.

    Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”.

    Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там.

    Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.

    Проб разказал на връщане на императора за християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).


           3.

    За сирийците в боспорската колония пише подробно Псевдо-Захарий Ритор.

    През 555 година Псевдо-Захарий Ритор среща лично двама от тях, които са се върнали от Боспор в региона на Амид.

    Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амид. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.

    „След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”

    През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.

    Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва, че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.

    Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.

     Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.


     Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).

    Сирийските пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седемгодишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.


     Ще рече, точният период на създаването от амидски граматици на хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание на хунски/утигски, прабългарски/, е между 530 г. и 537 г.   


    Основателно можем да допуснем, че граматични и книжовни работи от сирийците на Боспор има дори  преди 530 година, т.е. още след 503 година. Това е тяхно културно и книжовно присъствие.

              4.

    През V век и VІ век на Кавказ се появяват три алфабета: арменски, грузински и още един, който все още не е разчетен (учените условно го  наричат „аланско писмо” и се опитват да го дешифрират неуспешно, чрез осетинския, който е приемник на аланския; между другото Псевдо-Захарий Ритор изрично пише, че българите имат собствен език; от контекста става ясно, че той не е алански). И трите азбуки имат сходна ортография.


    Псевдо-Захарий Ритор съобщава, че Кардос на гръцки означавало „Теоклет”. Така става ясно, че именно хуните са нарекли този епископ с името „Кардост”, т. е. „божествен”, от хунското име за бог (Куар, Кубар, Сувар, Сурва, а в Библията: Саваот).

    Кардост бил заменен от арменския епископ Макарий. През средата на VІІ век сред хуните е епископ Исраел...

Няма коментари:

Публикуване на коментар