Кимерийският произход е от Рупите, недалеч от църквата на баба Ванга...

     

Баба Ванга: „Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото си.“

http://www.standartnews.com/lifestyle-misterii/lelya_vanga_predrekla_zlaten_grad_pod_zemyata-209036.html 

          

Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото сиКопирано от standartnews.com

Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото си"Копирано от standartnews.com

Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото си"Копирано от standartnews.com

 ..................................................................................

       "Има няколко древни волжко-български  празници, свързани с древната легенда за Сак и Сок. Според този мит, злите духове решили да унищожат човешката раса и за тази цел издигнали висока стена, която отделяла Слънцето от Земята. На Земята се възцарили студ и мрак, всичко живо загинало.       

        Тогава на помощ се притекъл алпът Мардукан - Карга. Заедно със синовете си Сок и Сак той се отправил към стената, за да я унищожи. Понеже щели да летят близо до слънцето и то щяло да ги изгори, Мардукан - Карга изпратил синовете си за мед, който щял да ги предпази от изгарянията.Сок и Сак обаче се уплашили, литнали в ивицата на нощта и не се върнали при баща си.Без да чака синовете си, Мардукан- Карга сам счупил стената, но с това той излязъл под парещите лъчи на слънцето. Неговите горящи пера паднали на земята и се превърнали в черни (врани) коне.
      Затова, че пожертвал себе си, за да могат хората да имат светлина и топлина, бог Тангра пожалил живота на Мардукан - Карга. Оттогава всяка пролет той се връща при хората под образа на врана. За измяната на Сак и Сок към баща им, тяхната майка и покровителката на семейното щастие Чакчак, ги проклела. С  времето двамата братя осъзнали вината си и искали да се извинят на майка си, но не успели да преминат границата между деня и нощта и завинаги останали в тъмното."

history.rodenkrai.com/new/legendi/legendata_za_mardukan_i_sinovete_mu_sak_i_sok.html

Основното в тази волжко-българска легенда е скриването на слънцето като апокалиптично действие и разрушаване на преградата („стената“), която го крие.

Това ядро на легендата повтаря хуритския мит за бог Кумарби и създадената от него скала Уликуми, която скрила слънцето и се опитала да разруши вселенския ред.

Kumarbi l'ancien (Sumer vers 3.200 avant J.C.)

В хуритската митология Кумарби, за да се отърве от своя син-наследник на божествения трон Тешуб, решава да създаде камъка-скала Уликуми, чието име в превод е „разрушителят на Куми”.

      Ние виждаме във волжко-българската легенда, че е съхранено името на асирийския бог Мардук, който е аналог на хуритския Кумарби, посредством  приписваните му основни  епитети като "владетел на боговете" и "баща на боговете". Тоест, няма съмнение, че произхода на ядрото на волжко-българската легенда е от региона на Анатолия и Месопотамия.

Бог Мардук

Волжките българи са наследници на българите във Велика България на Кубрат, които не последват Аспарух към долни Дунав и които от 669 г. до 969 г. са поданици на Хазарския каганат. По това време волжките българи губят езика си и се отюречват, нещо видно и от горната легенда, където на древния бог Мардук му е прикачен тотем Карга/Гарга, а и спомена за величието му е сведено до редови алп/дух.

С други думи, пред нас стои въпросът кой е пренесъл сред волжките българи древната хуритска легенда за Кумарби и скалата скриваща слънцето, още повече, че името на Кумарби под формата „Камир Аби“ присъства сред съхранените исторически книги на волжките българи.

През 1959 г. в Мадрид бе открит ръкопис от ХІІ в. на андалузкия историк ал-Гарнати, в който ал–Гарнати твърди, че при посещението си през ХІІ в. във Волжка България, е чел българска историческа книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Булгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”).

letopisec.blog.bg/history/2013/09/14/voljki-bylgarin-e-bil-syuchenik-na-al-gazali.1148421

       В компилативния сборник „Джагфар тарих“, който е съхранил много от древните волжко-български летописи от ХІІІ в., четем: „Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто” (Бахши Иман, Джагфар тарихи., С., 2005, с. 17).

Летописът свързва „Камир-Аби“ (Кумарби) с кимерийците, които били клон на синдийците.

     Самите синдо-меоти вероятно са родствени с траките синти от Балканите.

 Както обърна внимание проф. Калин Порожанов: "край с. Рупите, Петричко при възвишението Кожух, бяха открити останките от античен град. Но че това е търсеният отдавна град Хераклея Синтика стана ясно от този надпис. Това е писмо на римския император Галерий, датирано от края на 307 и началото на 308 г., до магистратите и членовете на съвета на град Хераклея. В него се казва, че градът на хераклейците е съществувал отдавна, но сега получава статута на град. Тъй като Хераклея се намира в областта, обитавана от синтите, той би трябвало да се идентифицира с известния от античните автори град Хераклея Синтика, чието по-старо тракийско име е Синтия, като главен град на траките синти.
И името му идва от тракийското племе Синти, живяло тук през VIII в.пр.н.е.?
– Да, така е. Траките синти са обитавали Средното течение на Струма, заключено между Кресненския и Рупелския проход. Те са известни още на Омир, който ги представя като обитатели на о. Лемнос, в Северна Егеида, в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Тукидид поставя синтите преди планината Керкине, която ги отделя от пеоните. А Керкине включва всъщност масива от днешните планини Огражден, Малешевска и Влахина – обитавани от синтите. http://www.fakel.bg/index.php?t=4328

 

          Ето и най-древната легенда за произхода на българите при волжките българи: „Началото на нашите начала е в племената синд и имен” (пак там, с. 14).

И така, излиза, че според волжко-българските легенди, синд, т.е. синдо-меотите, стават кимерийци. С други думи, произходът на легендата за скалата/стената, която скрива слънцето, независимо от вторичните тотемни тюркски наслагвания, е хуритско-анатолийски и посредник за усвояването на тази легенда сред българите, са кимерийците, т.е. протобългарите.

Дали действително синдо-меотите са предци на кимерийците?

За родство между тях пише и в изследването си М. И. Артамонов - ,,Киммерийцы и скифы (от появления на исторической арене до конца IV в. до н. э.), Л.: ЛГУ, 1974“.

     Кога и как синдо-меоти мигрират на юг от Кавказ, където в обкръжението на народи от хурито-урартската група възприемат култа към старото хуритско божество Кумарби? 

       Нека посочим, че Кумарби е много старо божество, в Урарту се почита неговият син Тешуб, а спомен за Кумарби няма. Тоест, миграцията на синдо-меоти е очевидно много стара и фиксира период преди ІХ в. пр.н.е.

         Ако е имало такава миграция на част от синдо-меотите на юг от Кавказ, можем да очакваме, че тя е засечена поне от асирийските клинописи, но такова нещо няма.

         Асирийците обаче не са знаели за Черно море, а Херодот сочи полуострова около Синоп като най-ранна локализация на кимерийците.

            При Псевдо-Скимн (Ps.-Scymn. 945—952, изд.  Geographi Graeci minores. I. P., 1855. P. 196—237) имаме странно сведение, че Синоп е създаван два пъти.

         Първо от някакъв Хеброн, а след това от други, при това второто създаване автора отнася към времето на кимерийската хегемония в Мала Азия през VІІ в. пр.н.е., докато първото не става ясно кога е?

      И независимо, че Псевдо-Скимн предполага, че първият основател на Синоп е убит от кимерийци, възможно е обратното. Тоест, самото селище Синоп да води произхода си като име от името на синдите и да е заселено много преди гръцката колонизация на Синоп.

      Съхраненото име на основателя на Синоп, което е Хеброн, изглежда потвърждава нашето първоначално предположение, че синдо-меоти и синтите-траки, имат общ произход. Но явно този общ произход е отпреди ХІІ в. пр.н.е. Тоест, може да бъде допуснато, че кимерийците по произход са синдо-меоти, т.е. тракийци.

         Ареала на кимерийците е бил разположен от поселищата на синдо-меотите при Азовско море до южната част на Кавказ, където между тях и Урарту е била областта Гуриана. Ако допуснем, за което податки има и при волжките българи, че е напълно възможно синдо-меотите да стоят в произхода на кимерийците, тогава значи кимеро-българите са обвързани роднински с траките, тъй като се предполага, че синдо-меотите са траки.  Кои са били синдите, чиито обиталища Херодот посочва на изток от р. Дон при Азовско море, там където при Птолемей е Азиатска Сарматия? Този въпрос трябва да бъде свързан и с питането за траките синти на Балканите...Очевидно в праисторическо време, след големия "потоп", вследствие на който едно езеро става с размерите на Черно море...един европейски народ се е разслоил. Част от тях отиват на изток, а другата на юго-запад и стават т. нар. траки. Само това обяснява защо имаме траки меди на Балканите и мидийци в Предна Азия; защо има сигини на запад и на изток при Кавказ дори в VІ в. от н.е. (Прокопий), защо има агатирси на запад (Херодот, Аристотел) и на изток (Приск, Йордан), защо има синти на Балканите и синди до Азовско море...

Теорията за кимерийски произход на българите е издигната през 1865 г. от Г. С. Раковски в неговата книга "Българска старина", издадена в Букурещ. Раковски се мотивира с летопис от Атон, донесен му в Белград през 1856 г. от възрожденският книгопродавец Хаджи Найден от Татар-Пазарджик.

Г.С.Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865, с. 200books.google.bg/books