Тайните във Ватикан за хуно-българите.

Тайните във Ватикан за хуно-българите.

        Има ли в архивите на Ватикан ръкопис на древният историк и ритор Евнапий (ок.347-ок.414), роден в гр. Сарди в западна Мала Азия, който е отделно съчинение за хуните?

        През 1822 г. Fr. Boissonade  в ХVІ на подготвения труд Eunapii Sardiani. Vitas sophistarum et fragmenta historiarum recensuit notisque illustravit I., Accedit annotatio Dan. Wyttenbachii. Amstelodami. 1822. V.2. отбелязва, че историческо съчинение на Евнапий за хуните е видяно във Ватикан от Мурет.

     Пет години по-късно, през 1827 г., кардинал Маи изважда от архивите на Ватикан няколко допълнителни откъса от основният исторически трактат на Евнапий „Η μετ Δέξιππονστορία χρονική” (известен като „Продължение на историята на Дексип”), които отсъстват от конспекта на патриарх Фотий (Библиотеката), благодарение на който нещо от Евнапий стига до нас.

      Между другото самият Фотий е смятал, че „може да се каже, че Зосим не е писал история, а само е преписал Евнапий. Съчинението на Зосим се отличава от  Евнапиевото само по това, че е по-кратко...” (Фотий, Библиотека, кодекс 98, „За Зосим”).

  На Евнапий се приписват от изследователите днес само две съчинения, „Жизнеописание на философите и софистите”  (Βίοι φιλοσόφων κα σοφιστν) и историческото, което вече споменахме (‛Η μετ Δέξιππον στορία (χρονική)) и откъси от което е преписал Фотий, а самото съчинение не е достигнало до днес.

 В биографията му не пише, че той е имал отделно историческо съчинение, което е написал специално за хуните.

 Едва през 1827 г., след като вече става известно през 1822 г. за наличието в архивите на Ватикан на Евнапиево съчинение за хуните, кардинал Маи изважда на показ един кратък откъс за хуните, писан от Евнапий, заедно с още няколко други откъса от изгубената му историческа книга, които както казахме отсъстват в Библиотеката на Фотий.

 От този откъс за хуните, публикуван от Маи, става ясно, че Евнапий е писал обширно и отделно съчинение за хуните, независимо от историческата си хроника "Продължение на историята на Дексип" (‛Η μετ Δέξιππον στορία (χρονική)).

След като кардинал Маи изкара от архивите на Ватикан краткият откъс за хуните, той го представя като доказателство, че Мурет (както пише през 1822 г. Буасонад) действително е видял писание на Евнапий за хуните във Ватикан и това писание е всъщност краткия откъс.

Така всъщност през 1827 г. се потулва какво точно е видял Мурет през 1822 г. и не става ясно всичко ли от онова, което е видял, е изнесено от архивите на Ватикан от кардинал Маи?

От откъса за хуните, с който ще ви запозная, личи че Евнапий е написал цяло отделно съчинение за хуните, което има „начало”, а следователно и типично историческо изложение.

Откъсът, представен от кардинал Маи, е типичен за един исторически увод, след който започва началото на исторически труд.

Именно понеже е „увод”, в него Евнапий си позволява да представи метода на своето  цялостно историческо изследване за хуните, чрез метафори.

Да се запознаем с краткия „Откъс”:

„Къде са се намирали хуните, откъде са дошли, как са преминали цяла Европа и са притиснали скитския народ, за това никой не е казал нищо ясно. (Това е заявка от страна на Евнапий, че той ще изясни нещата – бел.м.). В началото на това съчинение аз съм изложил това, което смятам за правдоподобно, заемайки сведения от древните писатели и изследвайки техните сведения в точност, за да не съставя своето съчинение единствено върху вероятности и за да не се отклони то от истината. (Тук на две места авторът конкретно заявява, че е написал съчинение за хуните. В следващия пасаж, с който завършва „увода”, той си позволява по метафоричен начин да изложи метода, който е следвал в това свое съчинение и който, както става ясно, авторът сравнява с научния метод на медицината.-бел.м.).

С мен не се случва това, което е с хората, прекарали детството си в малък и беден дом, а впоследствие, по щастлив случай, придобили големи и великолепни палати: те по привичка обичат стария си дом и премного се грижат за него. (Това е алюзия към преждеизреченото от автора, че древните писатели за хуните са били критично изследвани от него и Евнапий не им се предоверява, подобно онези, които по привичка обичат стария си дом, тоест, историците, които по привичка се доверяват изцяло на писаното от древните автори – бел.м.). След като представих в своето съчинение първите сведения за хуните, аз не се лиших от тези, които придобих за тях впоследствие. (Това свидетелства за едно обширно изложение, което започва с цитати и коментари на стари антични историци и географи и преминава към събитията от ІV в. от н.е., на които Евнапий е очевидец- бел.м.). Аз искам повече да приличам на тези, които по време на болест са употребили някакво лекарство с надеждата да получат от него изцеление, но впоследствие, узнавайки чрез опит за друго, по-добро, се обръщат към него и го употребяват, не защото с действието на второто унищожават действието на първото, но защото на мястото на грешни понятия  въвеждат правилното. (Явно Евнапий рекомендира своето съчинение за хуните като пълноценно и ново изложение за тях.-бел.м.). Аз допълвам слънчевите лъчи (разбирай: древните – бел.м.) със собствена светлина: прибавям към предишното описание (за хуните-бел.м.) онова, което  се съгласува с истината, оставяйки в моето съчинение предишните сведения като историческо мнение и прибавям към него следващото (изложение-бел.м.), за да покажа истината.”

С това „увода” завършва и на нас ни става ясно, че кардинал Маи през 1827 г. е огласил началото на книга за хуните от историка от IV в. Евнапий. 

Остава въпроса къде е цялото съчинение на Евнапий за хуните и дали е все още в тайните архиви на Ватикан? 

Ако то е безвъзвратно изгубено, което също е вероятно, е непонятно защо историческите изследвания за Евнапий не му приписват написването на такова съчинение ?