За
съжаление и днес не се знае коя е майката на първите канонизирани руски свети
мъченици, благоверните князе Борис и Глеб, които се честват на 24 юли.
Св.Св. Борис и Глеб
Василий
Никитич Татишчев (1686-1750) е съвременник на цар Петър Велики.
По заръка на царя Татишчев посещава Прусия, Швеция и Дания, където се запознава
със стопанския и културен живот на тези страни. Бил е нещо като преносител на „Ноу-хау”
(на английски: know-how — знам как) за държавните планове на Петър Велики.
Успоредно с това Татишчев започва да пише „История Российская”, на която
посвещава 30 години.
Татишчев
не се задоволява, че Нестор от XII
в. е първият руски летописец и се добира до данни за българският епископ на
Новгород Йоаким (ум.
1030 г.),
който според Татишчев е „първи руски
летописец”.
Как
и кога епископ Йоаким Български пристига в Русия?
От
записките на Йоаким става ясно, че след като Владимир приема християнството в
Киев, той отправя молба до патриарха в Константинопол за архиепископ. „И отправи Владимир в Цариград до царя и
патриарха молба да му пратят митрополит, те много се зарадвали и изпратили митрополит Михаил, мъж много учен и
набожен, българин, заедно с него четирима
епископи и много архиереи, дякони и певци от славяните.”
Това
става през 991 г. „Митрополитът, по съвет
на Владимир, сложи епископите по градовете: Ростов, Новгород, Владимир и
Белгород”...
Йоаким Български става епископ на Новгород и
много живописно описва как е наложено християнството там. Той е епископ до
смъртта си през 1030 г.
Именно
Йоаким дава сведения, които – както установява Татишчев – са премълчани от
Нестор. Последният пише, че Борис и Глеб са от българка, шестата жена на
Владимир. Летописецът Йоаким Български обаче е по-подробен. Той знае имената на
всичките жени на Владимир, който след покръстването ги напуска, както бил
обещал и остава само с „Анна царевна”.
Жени са му били „Олова варяжката,
Горислава, Предслава, Малфрлид, Адил и Анна”.
Татишчев
пише: „Според преданието на Йоаким Борис и Глеб са деца на княгиня Анна, която
е много възможно да е била дъщеря на Петър, българския цар, внучка на Роман и
родна племенница на Василий и Константин, която Нестор нарича затова тяхна
сестра...” (Татишчев
В.Н. История Российская, т. 2, М-Л, 1963, с. 227).
Йоаким
дава сведение и как още цар Симеон (893-927) изпратил в Киев учени мъже и „книги
в достатъчно количество”. „Царят
български Симеон изпрати йереи учени и книги в достатъчно количество”.
Очевидно
това е доста преди 991 г. и засяга християнството на княгиня Олга и
присъствието около нея на българският епископ Григорий, за който подробни
сведения дава княз Оболенски от 1875 г. в "Исследований и заметок князя М.
А. Оболенского по русским и славянским древностям", издадено две години
след смъртта му през 1873 г. от дъщеря му Анна Михайловна.
И
така, християнската жена на Владимир е княгиня българска Анна, внучка на Роман
Лакапин и дъщеря на цар Петър. Тя има двама сина, първите светци на руската църква
Борис и Глеб.
Очевидно
Борис е бил кръстен на прадядо си по българска линия, т.е. на цар Борис-Михаил
Покръстител, а Глеб е явно кръстен на брата на княз Светослав, който се е
казвал Глеб, бил е християнин и затова е убит от брат си Светослав, както пише
първият руски летописец Йоаким Български: „Той
(Светослав) толкова освирепял, че и
единственият си брат Глеб не пощадил...”.
В “Сказание, страсть и похвала св. мучеников
Бориса и Глеба”, където се изреждат имената на синовете на св. княз Владимир и
техните майки, за св. Борис и Глеб изрично e записано, че са синове на Владимир
“от българката”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар