Кимерийците, а не скитите, са господствали в Древния изток и Мала Азия през VІІ в. пр.н.е.

      Последните десетилетия науката за Древния Изток се развива с особен интерес към кимерийската история в периода VІІІ в. пр.н.е. - VІ в. пр.н.е. Новата вълна германски и руски кимеролози изведе в приоритет асирийските сведения за кимерите (Gimir), с което въпросът за историческата достоверност на кимерийците получи Задкавказки, Предно-азиатски и Малоазийски характер. Тази нова научна гледна точка, както пише Иванчик, не отхвърля античните гръцки източници, а предполага тяхното анализиране като вторични, спрямо асирийските, които са съвременни на VІІІ-VІІ в.пр.н.е.

Хелзинки израстна като център на асирологията:
www.helsinki.fi/science/saa/

    На картата хегемонията на кимерийците в Мала Азия първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е.
 

      В статията на немският учен В. Паркер „Какво премълчава Херодот. Бележки относно сведенията за кимерийците при гръцките автори, независимо от Херодот”, се обръща внимание, че при Страбон има архаични йонийски данни за кимерийците, които Херодот не може да не е знаел, но които той по някаква причина премълчава.

ancientrome.ru/publik/article.htm

   Сведенията на античните извори след Херодот за кимерийците всъщност не само го повтарят, а дават допълнителни сведения и разширяват представата ни за тях и учените са в недоумение защо Херодот е „замълчал” всичко това. Отговорът е, че Херодот е фаворизирал скитите, чиято история, както се оказа, е по-незначителна от тази на кимерийците, що се отнася до присъствието на кимерийци и скити в Предна Азия, Анатолия и Близкия изток.

     Определено може да се каже, че след 80-те години на ХХ в. редица западни и руски учени (Lanfranchi G.B. Cimmeri // History of the Ancient Near Eastern. Studies. II. Padova, 1990; Kristensen A.K.G. Who were the Cimmerians and where did they come from? København, 1988., така също руският учен А.И.Иванчик - Les Cimmériens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.; изброяването е непълно, но непременно трябва да се спомене и И.Н.Медведская) усилено работят, на основата на асирологията и на археологичните сведения за т.нар. „ранно-скитската култура” в посока на преосмисляне на значението и ролята на кимерийците през VІІІ/VІІ в.в. пр.н.е.

   

      Вече е ясно, че няма пречки да се говори за АРХЕОЛОГИЧЕСКА КИМЕРИЙСКА КУЛТУРА, като нещо различно от скитската...

за повече информация виж тук: http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2015/06/blog-post_9.html

     Различието се основава на хронологията на присъствието на кимерийци и скити в региона на Предна и Мала Азия, тъй като тя вече е ясна, благодарение на прецизният прочит на асирийските клинописи и на основата на новите археологически проучвания в Норшун-тепе и Имирлере.

  Кимерийската държава е била на север от Урарту (самоназвание Боян) и през 714 г. кимерийците нападат на юг бояните.

        Бояните, т.е. урартите, тръгват на бой срещу кимерийците през 714 г. пр.н.е., но скоро са победени. Бояните приемат съюз с кимерийците и ги подпомагат по време на кимерийската хегемония през VІІ в. пр.н.е. в Предна Азия...

 

Урартски котел, първообраз на хунските котли.

     Държавата Урарту (Боян). Кимерийската дър жава е на север.

Кимерийски артефакти:

       Съвременното състояние на кимерийския проблем

       ВДИ, 1999, № 2

       проф. Иванчик А. И.

       Резюме на дискусията

      "И накрая, още една точка от моите аргументи, предизвикващи възражения, свързани с тълкуването на новите акадски текстове за "източната група" кимерийци, действащи в Манна и Мидия. Акадските текстове от епохата на Асархадон споменават за присъствие в района на две групи номади - на кимерийците и скитите. И.M. Дяконов предположи навремето, че вавилонските писатели са използвали името на кимерийците още в VII в. пр.н.е. разширително, което са направили и нововавилонските писатели и тези от ахменимидската епоха за обозначаване и на саките от Централна Азия, а може би и на причерноморските скити. В същото време, той смята, че асирийските писатели, за разлика от вавилонските, последователно разграничавали скитите и кимерийците, доколкото като автори и преписвачи произлизали от Северна Месопотамия и били добре запознати с тези номади. Въз основа на това предположение, И.М. Дяконов считал, че кимерийците от времето на Асархадон се намирали изключително на запад от Асирия, в Мала Азия, докато скитите били на изток, в Манна и Мидия. А текстовете, които споменават за присъствие на кимерийците в този район, всъщност имали предвид скитите.

       По мое мнение, тази хипотеза не е достатъчно убедителна. Аз се стремях да покажа, че текстовете от епохата на Асархадон напълно последователно разграничават кимерийците от скитите и че присъствието не само на скитите, но и на кимерийците в района на Манна и Мидия, е отразено достатъчно надеждно. Голямата част от споменаванията за скитите и кимерийците в Манна и Мидия са съхранени в текстовете с питанията до оракула на бог Шамаш, авторите на които, в стремежа си да осигурят максимална точност на пророчеството, са се стремили към детайлно и недвусмислено формулиране на въпросите, изброявайки при това всички възможни опасности, които следва да се избягват в записите си на отговорите на оракула (ср. например, дългите и подробни изброявания на всички възможни лица, можещи да представляват опасност за царя, във въпросите, посветени на неговото благополучие, например SAA 4.139=№ 38 от моя корпус [става дума за неговите преводи на асирийските текстове к.м.]).

      Отчитайки тази жанрова особеност на въпросите към оракула, е трудно да се предположи, че съставителите им са допускали неточност в наименованията на потенциалните противници на Асирия, като обозначат реалните скити като кимерийци, даже ако и се съгласим по принцип с разширеното използване на този епоним в този толкова ранен период. Както и да се оценяват имената им в текстовете, у никого не предизвиква съмнение, че двете групи, както скитите, така и кимерийците, са били активни действащи лица в политическия живот през епохата на Асархадон. Използването на единия термин вместо другия би създало двусмисленост и е крайно съмнително, че авторите на въпросите към оракула биха могли да я допуснат във текстовете си, подлагайки се на риск да получат двусмислен или неточен отговор от оракула.

     Освен това, както вече бе посочено, в края на краищата съществува един въпрос към оракула, в който наименованията на кимерийците и скитите са се запазили едно до друго (в някои други текстове името на единия от двата народа, изписано заедно с други, се възстановява с достатъчно голяма увереност). Важното при това е, че имената на кимерийците и скитите са включени в списъка на възможните противници, при което в този списък те не стоят едно до друго :„ Дали това са кимерийците, [или урартите], или маннейците, или скитите, [или ...]ци, или друг враг”. Ако се предположи, както това правят моите опоненти, че за автора на въпроса „скитите” се явяват само подгрупа на „кимерийците”, то е невъзможно да се обясни, защо тяхното споменаване е разделено със споменаването на маннейците и [урартите] (възстановяването е надеждно), макар че нито те, нито другите не е могло, очевидно, да се обозначат със събирателното име „кимерийци”. Моето мнение е, че е очевидно, че всички споменати имена в този списък принадлежат към едно ниво на етническата номенклатура и нито едно от тях не покрива друго. Няма никакви основания да се предполага друго използване на тези словообразувания в други текстове по близка дата, отнасящи се към този жанр и съставени от същия кръг лица.

       Другите аргументи в полза на реалното присъствие на кимерийците в района на Манна и Мидия през епохата на Асархадон бяха приведни от мен в монографията ми (Les Cimmériens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.; руското изд. е от 1996 – к.м.) и тук няма необходимост да ги повтарям, още повече че те, както ни се струва, у никого не са предизвикали възражения.

      По такъв начин, ми се струва, че няма основания да се съмнявам в това, че въпросите на Асархадон към бога Шамаш (както, впрочем, и неговите анали) различават кимерийците от скитите и не използуват името на първите за обозначаване на вторите..."

Виж в сайта Роден край всичко по темата: http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_ii_chast.html

За скитското нахлуване в Палестина

Инна Николаевна Медведская

ВДИ, № 2, 2000 г.

http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html 

Кимерийците се появяват в Азия в края на VIII в. пр. н.е., сто години преди гибелта на Асирия. 

Скитите са известни в Иран не по-рано от 670-те години. Те не само не преследват кимерийците, напротив, действат заедно с тях. Кимерийците и скитите, бидейки съюзници с мидийците и манайците, ограбват като плячка данъка, който са изпратени да събират асирийските войски, и те съвместно извършват военни набези в асирийските провинции Бит-Хамбан и Парсумаш. 

В края на 670-те години в Иран избухва анти-асирийско въстание, ръководено от мидийските вождове. В него участват също манайци и кимерийци, няма информация за участие на скити в бунта. Въстанието е успешно и не по-късно от 640-те години Мидия завоюва Урарту, след това Перс и става политически хегемон в региона. Мидия в съюз с Вавилон през 612 г. пр. н.е. разгромява Асирия. 

Анализът на военните операции на Мидия и Вавилон в 616-613 години  пр. н.е. срещу Асирия предполага, че водеща сила във войната е Мидия. След като в навечерието на въстанието в 670 година  скитите не са се и опитвали да завладяват Мидия, а са избрали да й бъдат съюзник, то когато Мидия е започнала завладяването на Асирия, те очевидно не са и могли да се надяват да я завладеят. Невъзможно е да се съгласуват разширяването на Мидия и скитското господство над нея. Основният аргумент срещу скитското господство над мидийците, е мълчанието на вавилонските хроники за скитите, особено Хрониката на Геда, която описва събитията от 616-609 години пр. н.е. В действителност, може да е имало някакъв военен инцидент на северните граници на Мидия и дори местен успех на скитите, което по-късно, в героичните им легенди да се е преразказвало като голямо мащабно събитие. Дори не е необходино, тези събития да са се случили точно в царуването на Киаксар – в  един епос са възможни хронологични размествания.

Клинописните източници се разминават с данните на Херодот за оценката му на политическата хегемония на скитите.

Започвайки от VIII в. пр. н.е., в продъжение най-малко на 75 години, на територийте от Иран и Кавказ до Мала Азия, там се споменават основно кимерийците.