Потоп в Кимерийско море.

При разчитане на разказа за потопа в таблички 9-11 от шумерския епос за Гилгамеш, във версията му в асирийската клинописна библиотека на Ашурбанипал (VІІ в. пр.н.е.), учените констатират, че в диалога между митичния герой Гилгамеш и не по-малко митичния Утнапищим (еквивалент на библейския Ной) има сюжетът сходен с библейския – върховното божество Еа, гневно на човеците заради греховете им, „отключва водите”, като единственият спасил се е Утнапищим, който дава началото на новото човечество, подобно Ной в Библията.

 11-та таблица от епоса за Гилгамеш

Днес учените са категорични, че някога Черно море е било по-малко море. Нямало е босфор, подобен на този в дн. Истанбул и Средиземно море е било свързано на изток с малкото море с река, чието течение и днес е известно. 

Учените констатират, че разширяване на водния обем на Черно море до днешните му размери, става вследствие на катаклизъм, при който приливна вълна създава днешния босфор, известен в миналото като „Тракийски боспор“ (босфор). Това събитие е свързано с навлизането на много вода, първоначално по коритото на реката, а след това с разлив, което води до много наводнения на селища около някогашното малко море, които днес са на дъното на Черно море.

„Като се основават на анализи на утайки от дъното на Черно море, океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман от геологическата обсерватория "Ламонт-Дохърти" в Палисейдс, Ню Йорк, са събрали доказателства отпреди 7500 години, че този голям потоп наистина се е състоял…Питман и Райън продължават по-нататък с предположението си, че катастрофата е спомогнала за разпространението на земеделието в Централна Европа и може би дори е вдъхновила библейския разказ за Ной и потопа", пише Ричард А. Кер за книгата „Ноевият потоп“ на  Уилям Райън и Уолтър Питман.

Вероятно бежанската вълна от наводненията е причината на този природен катаклизъм да се е гледало в миналото като на шумерския и библейския потоп, предполагат учените.

Някогашното старо малко море е било явно близо до Меотида, дн. Азовско море, понеже в елинистичната традиция съществува версията, че именно Меотида е майка на Евксинския понт (Черно море). Босфорът, който е свързвал Меотида със старото море, а след това с Черно море, се нарича „Кимерийски боспор“ (босфор).

Древните гърци от времето на Омир (ок. VІІІ в. пр.н.е.) не са знаели къде водят северните граници на Черно море и при тях съществува версията, че то дори е част от Океана…

Географът Страбон  (І в. пр.н.е. – І в. от н.е.) дава сведение, че Евксинския Понт, т.е. Черно море, се е възприемало като „две морета“. 

То „се състои като от две морета, разделени по средата от два носа. Единият е на Европа, от северната страна, а другият е от противоположната страна в Азия. Европейският нос се нарича „Овнешко чело“ (между другото Теофан, описвайки територията на „древна Велика България“ в своята хроника, споменава морския нос „Овнешко чело“ на българските земи – бел. К.М.), а азиатският – Карамбис“ [Страбон. География., ІІ, 5, 22].

В представите на древните гърци тези две морета са „Pontos Аxeinos“ (Axenus, негостоприемно) и „Гостоприемно море“ (Pontos Euxeinos). Това са две названия на Черно море, като след гръцката колонизация по бреговете на Черно море, второто название се налага.  Източните земи на юг от Черно море и на изток от р. Халис, са известни като „Понт“, там е било и „Понтийското царство“.

На картата на Исидор Севилски (560-636) ясно е показано, че източната част от Черно море, е била възприемана като „Кимерийско море“. Това го има и на други карти.

Летописецът Павел Орозий (V век) също е знаел за „Кимерийско море“. В неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ”.

http://www.thelatinlibrary.com/orosius.html

Сведения за страна на кимерийците дава още Омир, но не я локализира.

Омир, който е живял в VІІІ в. пр.н.е., пише за кимерийците в „Одисеята” следното:

   „Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

   Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.

   Там кимерийски мъже населяват града и страната.

   Те са обвити от вечна тъма и мъгла.

   Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

Страбон посочва, че Омир: „ги е поселил в съседство с царството на Хадес, макар и да го е направил навярно заради всеобщата омраза, изпитвана от йонийците по онова време към това племе, всъщност, както казват, тъкмо по времето на Омир или малко преди това, е станало кимерийското нашествие, което е стигнало чак до Еолида и Йония” (Кн.ІІІ, гл.ІІ,12).

 Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.

Откъде Омир знае за кимерийската държава през VІІ/VІІІ в. пр.н.е., която днес учените, на основание на асирийските клинописи, локализират на юг от Кавказ, на териториите на дн. северна Армения и южна Грузия и която е била някога североизточен съсед на Колхида?

Първоначално учените приемаха, че най-старото сведение за кимерийците е от 714 г. пр.н.е., което е в асирийските клинописи и е свързано с едно донесение на асирийски разузнавач, че Урарту е нападнало на север страната Гамирая, вследствие на което гамирите (кимерийците) атакуват Урарту на юг и нанасят тежко поражение на армията й, а така също навлизат в земите на Урарту и атакуват градове.

Допускаше се от някои учени, че лидийски търговци са били посредници това сведение на стигне до гърците на запад в Йония и така Омир го е поместил в „Одисея“.

Но други учени обърнаха внимание, че не може да се очаква, че „Одисеята“ съдържа „новини“, още повече, че „Илияда“ и „Одисея“ разказват за събития много преди живота на Омир.

Така въпросът: откъде Омир знае за държавата на кимерийците, бе преразгледан и се допусна, че всъщност присъствието на сведения за кимерийците в „Одисея“, е свързано със старите аргонавски легенди, които Омир ползва в своите епоси и несъмнено сведението в Древна Гърция за мощната държава Гамирая до Колхида, е донесено от някои от аргонавтите (може би Орфей?)…

(Иванчик А.И. Накануне колонизации. Северное Причерноморье и степные кочевники VIII-VII вв. до н. э. в античной литературной традиции: фольклор, литература и история. Москва, Берлин: Палограф, 2005. гл.1.2.)

historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/

Според Страбон, кимерийския цар „Лигдамид, начело на своите войници стигнал чак до Лидия и Йония, и завладял Сарди, но загинал в Киликия” (Кн.І, гл.ІІІ,21).

Омир, според Страбон е бил свидетел на кимерийската хегемония през първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е. в Анатолия. Оттам идва и неговата омраза да разположи страната им на входа на Ада (Хадес).

 Микеланджело, „Потопът“, детайл

Вероятно Страбон не е прав, че Омир се е отдавал на омраза, пишейки в Одисеята точно за кимерийската държава, при положение, че учените показаха, че  формула „δήμός τε πόλις τε“,с която Омир описва кимерийската държава, той използва освен за тях, единствено за описание на Троя.

„Упоменаването на формулата «народа и града» на кимерийците, въобще не съответства на обобщената антична представа от пост-омирово време за тях като номади. Гърците се запознават с номадския начин на живот благодарение на контактите си със скитите от Причерноморието. Наистина тази формула δήμός τε πόλις τε се среща при Омир пет пъти:  Г 50, Ω 706, ζ 3, θ 555, ξ 43. В първите два текста, които са от „Илиядата“, тази формула се прилага за Троя: πήμα πόληί τε παντί τε δήμω (Γ 50).“ [1.2.2.]

historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/

 „Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно“, пише Омир в „Одисея“ и така ни припомня за едно събитие отвъд „океанското дъно“, при вратата на Хадес, т.е. тук вероятно имаме интерполация за потопа. „Вечната тъма и мъгла“ в страна на кимерийците, липсата на слънце, което те никога не виждат, са мотиви и образи от едно потопно време, когато Кимерийското езеро е постигнато от катаклизъм и всъщност източната част на дн. Черно море, което е било наричано „Кимерийско“ дори от късно-античните автори, се е разширило на запад  до бреговете на дн. България и Тракийския босфор, т.е. провлака на потопната трагедия.

Очевидно, най-много от катаклизъма са пострадали траките, които са обитавали западните части на Кимерийското езеро. 

Кимерийците са живели на северо-изток от дн. Черно море, където имаме гр. Кимерий, Кимерийски босфор и т.н. На изток от Черно море и на юг-изток от дн. Черно море, понеже дори и до V в. от н.е. Кападокия в арменските и грузински извори се нарича Гамирка.

Проучванията показват, че патроним Кимерий е известен още преди Троянската война.

Хераклейския историк Домиций Калистрат (в схолите към Аполоний Родоски, FGrHist 430 F 1=433 F 2) пише: „Местният герой Титий, за когото едни разказват, че е син на Зевс, а други – най-големият от децата на Мариандин, син на Кимерий, при когото народа стана по-многоброен и придоби голямо благоденствие.”

Схолите към Аполоний Родоски са съхранили още два пъти сведението за този праотец Кимерий: „а други казват, че мариандините носят името си от Мариандин, син на Кимерий” и още „Казват, че Мариандин е син на Финей, Фрикс или Кимерий”.

Древните хераклейски логографи са съхранили спомена, че Кимерий имал син Мариандин и той дал името си на мариандините. Царят на мариандините Приол бил син на Татий, внук на Мариандин и правнук на Кимерий.

Ако вземем предвид, че според „Аргонавтика” на Аполоний Родоски, Приол е бил съвременник на аргонавтите, става ясно, че  древният Кимерий е живял поне две поколения преди похода на аргонавтите, в който участва и Орфей, т.е. преди Троянската война, тъй като този поход се датира преди тази война...