Кимерийско-боспорското царство на Крим и произхода на българите.

Наскоро, във връзка с анексирането на Крим от Русия, журналисти се заинтригуваха кои са били най-древните обитатели на Крим. На въпрос през 2015 г. на журналист: „Кои са били най-старите жители, живеещи на територията на съвременния Крим?”, проф. Асколд Иванчик отговаря: ”Първите писмени извори от този период са от VII в. пр.н.е., когато тук се появяват гръцки колонии. Техните съседи стават ясни от тези източници. Първият народ, който е свързан с тези земи – това са кимерийците...”

http://www.otr-online.ru/programmi/askold-ivanchik-istorikov-38820.html

Първите гръцки полиси в тази част на света, според  Дионисий Периегет, автор от ІІ/ІІІ в. от н.е., са градовете Фанагория и Хермонаса, които били построени от йонийски колонисти. В своя географски труд „Периегесу ойкумена“ („Землеописание“) Дионисий не споменава други гръцки градове по Северното Черноморие, освен  Фанагория и Хермонаса. Това предполага, че той или не е запознат с останалите перипли на Евксинския понт, което е трудно да се допусне за такъв александрийски ерудит, или пък… дава данни, които са изключително древни.

Диодор Сицилийски, който е живял през втората половина на І в. пр.н.е., дава сведения за първият „цар на Кимерийския боспор“ (ХХ, 22).

Диодор е автор на световна история в 40 книги, под общото название „Библиотека“, където проследява историята на света от възникването му до 54 г. пр.н.е. От „Библиотеката“ са съхранени изцяло първите пет книги и книгите от 11-та до 20-та. Има запазени и много откъси. Диодор е единственият от античните автори, който дава годините на живота на боспорските царе и проследява в детайли  дейността  им. Учените предполагат, че черпи уникалните си данни от местни, боспорски литературни извори от края на ІV в. пр.н.е. – нач. на ІІІ в. пр.н.е.

И така, от Диодор знаеме, че това царство се е наричало не Боспорско (Босфорско), а „Кимерийски боспор”. Неговият първи цар е от династията на Археанактидите.

Друг автор, освен Диодир, не знае за нея.

Според Диодор, тя управлява от 480 г. пр.н.е. до 438 г. пр.н.е., и чак тогава идва основател на нова боспорска династия, Спарток І.

Името на този Спарток, според археолога Артамонов, не е тракийско, а кимерийско.

Кимерийско-боспорското царство просъществува до ІV в. от н.е., а след това по неговите територии имаме хунска държавност.

Полисите в античното Кимерийско-боспорско царство са създадени от гърци, но в тези градове не са живеели само гърци, а и местното население, така както при другия боспор/босфор на Черно море, т.е. при Тракийския боспор, градовете също са правени от гръцки колонисти, но в тях са живеели и траки.

Кои са били „местните жители” в Кимерийско-боспорското царство? Според географа Дионисий Периегет, автор от ІІ/ІІІ в. от н.е., „покрай хладното подножие на Тавър живеят много кимерийци“. Това е при Кимерийския Боспор, според географа. Кимерийци живеят, според Дионисий Периегет, и на изток от Дон. „В съседство със савроматите, един зад друг, живеят синди, кимерийци и вблизост до Ексинския понт керкети, торети….“.

Според данните на Дионисий Периегет, кимерийците на запад от босфора, са „много“, а освен това и на изток от босфора има кимерийци  между синдити и керкетите (= абхазците)…Според едно сведение във волжко-българската компилация от XIII в. „Барадж тарих” (част от свода „Джагфар Тарихи”), именно синдите (синдо-меотите) са предци на кимерийците. Независимо от това сведение, същото допуска и Артамонов.

 До абхазите пък през VI в. от н.е. Прокопий Кесарийски дава сведение, че живеят българските племена утигури и кутригури, чийто произход според него, е кимерийски.

Много интересно явление от IV в. при прехода от Кимерийско-боспорското царство към Хунската империя, е че хуните не са разрушавали полисите.

Старите, антични полиси, които са били на дн. Крим не са били подложени разрушения през ІV век от хуните, според археолозите. (М.И.Ростовцев. Скифия и Боспор. Петроград.,1925; Ю.А.Виноградов.  К проблеме полисов в регионе Боспора Киммерийского / Античный мир и археология, Вып.9, Саратов., 1993; Николай Болгов. Между империей и варварами: финал античности на Боспоре Киммерийском / Украiна в Центрально- Схiднiй Европi, №4, 2004.).

Това показва доста ясно, а и Прокопий си го пише през VI в., че основателите на хунската империя през IV в. утигурите и кутригурите, са местни за региона. Прокопий пише, че са по произход кимерийци.

 Едни чужди завоеватели, каквито по-късно по тези места през средата на VІ век са тюрките на Истеми,  разрушават градските крепости по северното Черноморие.

Нашата историческа наука е приела, че утигури и кутригури са български племена и че те са ядрото на хунската империя, но заради чужди влияния повтаря и днес грешната и необоснована теза, че те са тюрки, независимо, че според изворите са кимерийци...

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те  живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида  (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд  тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат;  имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако  легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от  волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите  се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук  население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).

Какво би станало, ако съпоставим имената на кимерийско-боспорски владетели (и топоними) от Кимерийско-боспорското царство до ІV в. от н.е., с имената на владетели (и топоними) от Дунавска България след 681 година?

Без коментар!

Камасария е съпруга на боспорския цар Перисад ІІІ (180 - 170 г. пр. н. е.). Кормисош е български владетел от 739 до 756 г. от н. е. От същата етимология са имената Грумбат, Крум, Крим...

Боспорската династия Перисад и името на българският владетел Персиан (836 - 852). Перисадската династия управлява през различни периоди в Кимерийско-боспорската държава до ІІ век от н. е. Има „петима  Перисади”.

Боспорският цар Аспург (11 г. пр.н.е.-38 г. от н.е.) и основателят на Дунавска България (680 г.) Аспарух (Исперих).

Боспорският цар Асандр (ок. 47 г. пр.н.е.-17 г. от н.е.) и българският Асен (ХІІ век).

Боспорският цар Тарнак (63 г. пр.н.е.-47 г. пр.н.е.) и името на третата българска столица  Търново.

Топонимът Трапезунд в Крим и квартала Трапезица във Велико Търново. Трапезунд като град съществува и на южното Черноморие. Но данни за кримски Трапезунд има при Стефан Византийски: „Хермонаса: малък остров с град на Кимерийския Боспор, йонийска колония. Менип в „Перипл на двата Понта” нарича това място Трапезунд, а Хекатей [Милетски] и Теопомп казват, че това е град” [FHG.208].

Река „Тертер” на Кавказ и българският владетел Тертер.