bg.history: Велика България не била държава, според руски учени.

понеделник, 22 юни 2015 г.

Велика България не била държава, според руски учени.

На съветската и руската историческа наука дължим много от историческите лъжи, които сериозно са повредили правилната представа за ранната българска етногенеза.

Опитът българската династия Дуло да бъде отъждествена с племенното име на един от тюркските патриархално-общински родове в Алтай „тулуси“, известни и като тюргеши, е предприет целенасочено от съветската наука, за да внушава, че произхода на българите е тюркски. При това без да се отчита, че Ирник (Ернак, третият син на Атила) от V в. от н.е., упоменат и в „Именника на българските канове”, няма как да отиде в Средна Азия, за да се върне рода му през средата на VІ в. като тюргешки род?

Светлана Александровна Плетнёва (1926-2008)

Една от най-упоритите съветски учени, които се опитват да наложат тюркския произход на българите е Плетньова, която дори смята, че „рода Дуло (Дулу) в Тюрския каганат се борил за власт с управляващият род Ашина” (гл. 2, Хазары, М., 1976).

През 1937 г. М. И. Артамонов издава „Очерки древнейшей истории хазар”. Това е по времето, когато Н.Я.Мар разработва хипотеза за произхода на българи и чуваши от Месопотамия. Под егидата на Мар, младият Артамонов пише, че Кубратова България не е вече „раздробена от хуно-български племена”, а е „държава”.

През 1950 г. обаче лично Сталин във в. „Правда” посмъртно развенчава теориите на Мар. Езиковедският яфетизъм на Н.Я.Мар наистина има своите слаби страни, но за съжаление, – нещо характерно за тоталитарно общество - заедно с езиковедските изследвания на Н. Я. Мар, е натирена и „българската предистория”, която е изпратена от съветските идеолози в планината Алтай.

А. П. Новоселцев в „Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа” (М., 1990) повтаря след Плетньова, че Велика България (VІІ в.) не е била истинска държава, а някакво обединение на номадски племена. Те били „племенно-родови обединения”. Същото е мнението и на Плетньова, наричайки държавата на Кубрат с дефиницията „самостоятелно обединение” (гл. 2).

Твърдението на съветските историци, че Велика България не е била „държава” става догма спусната от Москва, пред която и български учени като проф. Рашев и проф. Ив. Добрев чинопреклонно се подчиняват, налагайки си „автоцензура” да не пишат за държава Велика България на Кубрат, а за….“номадско обединение“.

И всичко това при условие, че Псевдо-Захарий Ритор пише още през 555 г. в своята сироезична хроника, че българите на север от Кавказките проходи имат СВОИ ГРАДОВЕ....

"И след Вратите са българите с техния собствен език, езически и варварски народ, и те имат градове.”

Но за това се мълчи, понеже нали разбирате, скъпи приятели, че няма как българите да са тюрки от Алтай, щом през 555 г., в която се появяват за първи път на запад от Волга тюрките на Истеми, българите отдавна имат построени свои градове на Кавказ до аланите.