Летописни сведения за Аспарух Велики.

       Световната историческа наука е изумена от военният и административен талант на кан Аспарух. Той единствен за период от 700 години успява да създаде държава на Балканите, където римляните през 44 г. поробват траки, македони и гърци. 

     

      Опити да създадат държава на Балканите са правели готите след ІV в.: Аларих, Теодорих Страбон, Теодорих Амал. Но все безуспешни. Опити да завладеят тези земи правят авари и славяни, но не успяват да създадат държава. Единствено кан Аспарух успява, при това безвъзвратно и създава Българска държава на юг от Дунав. Поклон пред гения на българщината.

За кан Аспарух, син на Кубрат, основал през 680 г. държава на Балканите с име България, има сведения:

     1.     В българските добавки от ХІV в. в хрониката на Манасий:

    „ При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

       2.     във Вселенската хрониката от ІХ в. на Теофан:

В по-голямата част от гръцките преписи на Хронографията на Теофан, името е ’Ασπαρούχ, има форми и ’Απαρούχ, а в латинския превод на  Анастасий Библеотекар — Asparuch (Theoph. Chron., II, 226.12).

       3.     в Бревиария от ІХ в. на Никифор:

ГИБИ, т. ІІІ, 1960, с. 295:

      4.  в Арменската география от VІІ в., приписвана на Анани Ширакаци:

       В разширеният вариант на „Арменската география от VІІ в.” (Ашхарацуйц), се съобщава следното сведение: „От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”

      В географията от VІІ в. на Анани Ширакаци р. Волга ("Ател","Ра") тръгва „от Каспийско море на север с два ръкава, които се съединяват”, а след това се обръща на запад към т. нар. „Хипийски планини” и стигайки до дн. украински град Донецк се влива в р. Дон (Танаис).

      5.     в еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. на хазарския цар Йосиф с андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут:

В периода 954-961 г.г. андалузкият министър-евреин Хасдай Ибн Шапрут пише писмо до хазарският цар Йосиф и получава отговор от него.

         В писмото си Шапрут, който разбира от хорасански (персийски) търговци, че в Хазария държавната религия е юдаизма, пита откъде са хазарите. Йосиф му отговаря, че техният предтеча е Тогарма и дава следното разяснение как е създадена Хазарската държава:

„В нашите книги е записано, че когато моите предци били все още малочислени, Всесветият, Който е благословен, им дал сила и мъжество. Те повели война след война с много народи, които били могъществени и по-силни от тях. С Божия помощ обаче ги прогонили и заели тяхната страна, а някои от тях плащат данък и до днес. В страната, в която аз живея, преди това живеели „В-н-н-т-р“. Нашите предци хазарите воювали с тях. В-н-н-т-р  били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъкът в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”

Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.

     6.   в Църковните протоколи на VІ Вселенски събор:

В Църковните протоколи на VІ Вселенски събор (680/681), също четем за нападението на Аспарух и превземането на Мизия:

         "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки".

      7. в Българския апокрифен летопис: – като Испор.

                           Името Аспарух е известно име на Кавказ, един грузински Аспарух

      8. в Именникът на българските владетели: - като Исперих, Есперих

Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем.