Бюст на Лихачов или паметник на славянския език?

           Защо трябва да се открива точно паметник на Димитрий Лихачов (1906-1999)  в софийския квартал „Обеля“ и кой е Лихачов? 

 

       Той е просто един литератор, който изучаваше старата българска литература и добросъвестно отстояваше, че понеже на този стар славянски език първоначално е създадена култура на територията на първото българско царство между ІХ и ХІІІ в.в., е редно той да се нарича „старобългарски“, а не „църковно-славянски“.

Днес движение „Русофили“ издига паметник на Лихачов не заради заслугите на му към изучаване и популяризиране на старата българска литература, а заради пропагандни цели, с които иска да внуши, че българският език е славянски. Издига се паметник на славянския език, в което не би имало нищо лошо, ако не се твърдеше, че старобългарският език бил руски и руският език бил български ?

Още преди 150 години анонимен автор на русофилска книга, издадена през 1867 г. в Букурещ, се опитва да убеди българите да станат руснаци с довода, че руският език е едно и също със старобългарския език...

„Турците и агентите им на Запад обичат да плашат българите с Росия, чи, ако не си стоят мирно под турците, ще станат плячка на Росия, която ще им наложи рускийт язик, както сега прави с поляците. Нека предположим това зло, понеже от него по-голямо туркофилите не могат да намерят. Толкоз голямо ли е то за българите, щото да ги накара да стоят под мъчителите си турци, под властта на които бедствуват да ся съсипят и вещественно, не само да изгубят и народност и язик.

Кои са русите и кои са българете? И едните и другите славене православни. Първите са народ велик и съставляват велико царство с най-добра будущност; а вторите бедни и презрени раи в Турската империя, обречени, без помощта на другите си братя, да работят като волове и занапред, като са работили досега, за натлъстяването на турските дебели вратове. Зле ли щяше да е за тези измъчени и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя? Но ще си изгубят българский язик? Ще бъде ли то съединено със загуба откъм развитието на българете, каквото кога би им ся наложил турскийт, гръцкий или други някой славенский язик? Рускийт днешен язик е старийт българский с едно малко изменение. Днес един русин по-лесно разбира старийт българский язик, отколкото един българин. Сегашнийт българский язик ся образува с помощта на рускийт, и който българин разумява добре литературнийт си българский язик, той разумява литературнийт руский язик. Може ли да ся рече, чи българете си изгубват язикът, ако го доближат до старийт си писмен и богат язик?“ (От книгата „Братско обяснение на българин към братята му българе“, Букурещ, 1867, с. 89-90).

Нека внесем яснота. 

"Старобългарски" се нарича езика на писмените паметници след ІХ в., това е славянски писмен език, създаден от братята Св.Св. Кирил и Методий и намерил прием в България.

Българският език очевидно не е бил славянски, но лексикално е бил близък до него. Тоест, прабългарският език, както отстояваше още през ХІХ в. Г.С.Раковски, е индоевропейски.

Княз Борис І не е говорил тюркски език, иначе щеше да му е безразлично дали езика на литургията ще е гръцки, латински или славянски. Но на него не му е било безразлично и той целенасочено въвежда в черковна употреба славянският писмен на Св. Седмочисленици, именно защото той е бил лексикално близък – като индоевропейски – до българския език.

Към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно от литературните писмени паметници, че българския език е малко по-различен от писменият старобългарски, който е славянски....

Тоест, както пише анонимния автор на брошурката от Букурещ, наистина „днес един русин по-лесно разбира старийт българский язик, отколкото един българин“. Демагогията идва с думите: „Може ли да ся рече, чи българете си изгубват язикът, ако го доближат до старийт си писмен и богат язик?“

Българският език и днес е "екзотичен" спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях (а и с останалите индоевропейски езици), няма падежи, каквито има в останалите славянски езици... Граматиката на българският език след ХІІ в. и днес не е славянска граматика. Тоест, промяната от славянският писмен до ХІІ в., когото акад. Лихачов нарича правилно „старобългарски“, към новобългарския не е езикова промяна в един и същ език.

И това трябва да се разбере.

Черковно-славянският език бива наричан „старобългарски“ по указание, че първоначалните литературни паметници са писани на основата на славянско наречие в държавата България, т.е. от езика на славяните поданици на България около Солун.  Не са писани със славянско наречие от Панония. Тоест, писменият славянски език е създаден от Св. Св. Кирил и Методий по славянско наречие, говорено в юго-западните части на България.

След ХІІ в., речта на българите все повече навлиза в старата книжовна норма и я руши, именно понеже българския език граматично не е славянски. Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа през ХІV в., за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата стара книжовна норма, т.е. в славянската граматика, но не успява...Граматикът Константин Костенечки през ХІV в. също не успява в България с канонизирането на езиковите славянски норми, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са си славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

Всъщност, само българския и неговия диалект  македонския, са без падежи и със собствена, неславянска граматика и по-особена глаголна система.

От всички български езиковеди, единствено акад. Вл. Георгиев заяви, че не трябва да се дели историята на българския език на старобългарски, среднобългарски и новобългарски. Единствено акад. Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите...

Днес вече става ясно, че това не са два етапа на развитие на българския език, а подмяна след ХІІІ в. на славянската граматика с българска.

И така, ако чуете новата пропаганда на русофилите, че руският бил български език, знайте, че ви правят на „мюре“. Нека използваме тази дума, станала популярна чрез Радичков…