На 7 февруари 1676 г. в малоазийският гр. Себастия се ражда арменският книжовник Манук Себастаци, който остава известен в историята с духовното си име Мъхитар. Той е създател в Италия на арменска католическа конгрегация, на която папата през 1717 г. дава на разположение о. Свети Лазар, намиращ се близо до Венеция.
Мъхитаристите откриват и издават в топография си почти всички арменски летописи - на Агатангелос, Тавстос Бузанд, Мовсес Хоренаци, Елише и т.н.
В конгрегацията разполагат и с различни копия от една Арменска география, която е най-добрата компилация на Географията от ІІ в. от н.е. на Птолемей, арменският вариант е по-пълен като описание на страните, дори от запазеният съкратен конспект на самият Птолемей и е по-подробен текст, от хронографията на Папа Александрийски.
През 1843 г. мъхитаристите издават всички копия на Арменската география, за да се получи прегледна яснота за вариантите.
Малко преди 1881 г. отец Сукри, член на конгрегацията, открива в библиотеката на мъхитаристите във Венеция още един списък на Арменската география, който е много по-различен от останалите. Той е почти два пъти по-голям от вече публикуваните през 1843 г. варианти, освен това в него се дават над 300 нови имена на местности в Предкавказието, Задкавказието и Предна Азия, които липсват в гръцките източници.
Текста е издаден през 1881 г. във Венеция.
В него има сведения за Кубрат, Аспарух и няколко български имена, като „Купи-Булгар, Дучи-Булгар, Woghchondor и Чдар-Болкар”.
„От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”
Авторът е явно географ от краят на VІІ в. (Анани Ширакаци ?), както предполага руският преводач и коментатор на текста Патканов (1883), който само две години след появата му във Венеция го издава в Русия (Из нового списка географии, приписываемого Моисею Хоренскому//Журнал министерства народного просвещения, Ч. 226.1883).
Защо трябва да го четем Худбадр? Къде се казва, че трябва да се чете така?
ОтговорИзтриване