Понятие за старобългарският език.

"Старобългарски" се нарича езика на писмените паметници след ІХ в., това е славянски писмен език, създаден от братята Св.Св. Кирил и Методий и намерил прием в България.

Българският език очевидно не е бил славянски, но лексикално е бил близък до него. Тоест, прабългарският език, както отстояваше още през ХІХ в. Г.С.Раковски, е индоевропейски.

Княз Борис І не е говорил тюркски език, иначе щеше да му е безразлично дали езика на литургията ще е гръцки, латински или славянски. Но на него не му е било безразлично и той целенасочено въвежда в черковна употреба славянският писмен на Св. Седмочисленици, именно защото той е бил лексикално близък – като индоевропейски – до българския език.

    Св. Климент е имал хиляди ученици по старобългарски в Охрид.

Към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно от литературните писмени паметници, че българския език е малко по-различен от писменият старобългарски, който е славянски....

Черковно-славянският език бива наричан „старобългарски“ по указание, че първоначалните литературни паметници след ІХ в. са писани на основата на славянско наречие в държавата България, т.е. на езика на славяните поданици на България около Солун. Не са писани със славянско наречие от Панония. Тоест, писменият славянски език е създаден от Св. Св. Кирил и Методий по славянско наречие, говорено в юго-западните части на България.

         В Шестоднева Йоан Екзарх въвежда много нови, български думи, като "лицемер", "състав" и др.

 

След ХІІ в. писмеността става достояние на повечето хора от царство България и живата реч на българите все повече навлиза в старата книжовна норма и я руши, именно понеже българския език граматично не е славянски. Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа през ХІV в., за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата стара книжовна норма, т.е. в славянската граматика, но не успява...Граматикът Константин Костенечки през ХІV в. също не успява в България с канонизирането на езиковите славянски норми, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са си славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

Всъщност, само българския и неговия диалект македонския, са без падежи и със собствена, неславянска граматика и по-особена глаголна система.

От всички български езиковеди, единствено акад. Вл. Георгиев заяви, че не трябва да се дели историята на българския език на старобългарски, среднобългарски и новобългарски етапи. Единствено акад. Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите...

Днес вече става ясно, че това не са два етапа на развитие на българския език, а подмяна след ХІІІ в. на славянската граматика с българска.