Българските реки: Вардан (Кубан), Вар (Днепър), Варна (Провадийската река), Вардар (Аксиос).

             Старото име на р. Кубан е било „Вардан”, така е известно на географа Птолемей от ІІ в. от н.е.  (Птолемей, География, кн.V, гл. 9. 5. :"Устието на река Вардан 68 - 48,20; нос Кимерий 66,30 - 48, 30").

Летописецът Йордан през 551 г. пише в своята „Гетика”, че хуните наричали на своя език р. Днепър с името „Вар”: „ те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р.Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар”.

През 448 г. византийският летописец Приск Панийски посещава столицата на Атила. По всяка вероятност хунска столица по това време е била около старият град Карнунт (Carnuntum; на гръцки: Καρνοιις при Птолемей), главен град на римската провинция Горна Панония. Разрушеният от земетресение в средата на ІV в. любим град на Валентиниан І (364-375), се е намирал на 40 км източно от Виена на южния бряг на Дунав в дн. Долна Австрия.

Според Ханзиций, в книгата му от ХVІІІ в. „Свещенна Германия”, там имало хунски град, който носил името Ветвар. Ханзиций обръща внимание, че „вар” е хунска дума и означава „крепост”. Вет/вехта крепост/вар. Очевидно думата е имала сред хуните и значение на река, която служи като „преграда”, ето защо Йордан в средата на VІ в. пише, че хуните наричали на своя език р. Днепър, с името Вар.

Река Кубан с името „Вардан” е представена и в Арменската география от  VІІ в. (Венеция, 1881 г.), приписвана на Анани Ширакаци.

Константин Багрянородни от Х в. в трактата „За управлението на империята” (ГИБИ, V, с. 202 ) посочва, че Варна е име на река (дн. Провадийска река, която се влива в Девненското езеро). Старият град Одесос е опожарен в началото на VІІ в. и „в разрушения Одесос няма следи от живот до ІХ в.” (А. Кузев. Варна. БСГК, т. 1 Градове е крепости по Дунав и Черно море, с. 294, Варна., 1981).

www.promacedonia.org/gibi/5/gal/5_202.html

Гръцкото име на р. Вардар в областта Македония е Αξιός, Аксиос. Неправилно някои изследователи търсят произхода на името на р. Вардар в гръцката дума Βαρδάρης (варвари).

Произхода на името на реката като Вардар трябва да се свърже с известието в „Манасиевата хроника”, че още преди византийския император Анастасий (491-518) областта около Охрид е била заселвана с българи:  „При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя...”

Тоест, първото „превземане на долната Охридска земя” очевидно трябва да се отнесе към сведението на Йоан Антиохийски, че към 484 г. българи са поканени от император Зенон на Балканите. Тези българи като съюзници на Зенон, както знаем, са причина готите на Теодорих Амал да напуснат региона на Нове (дн. Свищов) и да се заселят в Италия. Успоредно с това региона около Охрид е бил в ръцете на друг готски вожд, Теодорих Страбон, който българите убиват.