През
1987 г. М. В. Агбунов анализира в книгата си „Античная лоция Черного море” едно
познато анонимно средновековно съчинение, известно като „Перипл на Черно море”
(Евксинския понт).
Дотогава
в историческата наука се смяташе, че това историческо съчинение е на анонимен
византийски географ, т. е. писано е след ІV в. от н. е.
Агбунов
доказва в книгата си, че т. нар. „Перипл на Черно море” не е на византийски
автор, а е на Ариан от ІІ в. Последният бил подарил кратка редакция на своя
труд на император Адриан, а „Анонимният Перипл на Черно море” е всъщност
разширена редакция на същото произведение, според Агбунов. „Този текст действително е бил по-късно (т.
е. след ІV в. от н. е. - б. м.) в ръцете на византийски географ, но той само е
променил стадиите в мили, понеже в негово време не са се ползвали вече стадии,
и е превел някои съвременни нему названия. Следователно, ръкописите известни
като Перипл на Ариан и Перипл на Анонимен автор, не са две различни
произведения, а кратка и разширена редакция на едно и също произведение -
Перипл на Ариан”. (Античная лоция Черного море, М., 1987,с.12, с.13).
В
началото на ІІ в. от н. е. римският историк Ариан (89-175 г. от н.е.) написва един трактат, известен
като „Перипл на Ариан”, който той посвещава и подарява на император Адриан (76
- 138 г. от н. е.).
Скулптурен портрет на Адриан, Капитолийски музей
Ако
„Анонимният перипл на Черно море“ е на Ариан, тогава още в началото на ІІ в.
Ариан посочва на изток от река Танаис (Дон) една страна „Евдоусия”.
Знае
се, че Ариан е писал на гръцки, т.е. „Усия“ в името на държавата „Евдо-усия“, е
гръцката дума за „същност“, употребена от Ариан явно за да покаже, че в държавата
Евдо (?) всички са от една природа.
Имената
„Евдо-усия“ и „Авито-хол“ имат общ корен.
Очевидно „хол” в „Авито-хол” и „усия” в Евдо-усия”, са указателни допълнения, където „хол, ол” е „жилища, поселища”, а „усия” е гръцкото „същност”, използвано и за еднородност.
Очевидно „хол” в „Авито-хол” и „усия” в Евдо-усия”, са указателни допълнения, където „хол, ол” е „жилища, поселища”, а „усия” е гръцкото „същност”, използвано и за еднородност.
„Евдо-усия”
на Ариан, ако е от ІІ в., тогава сведението в „Именника на българските
владетели” за „Авито-хол”
(165
г.)
има паралел в римски първоизвор от ІІ в. и
дава възможност да се интерпретира, че „Авито-хол”, който в „Именника ...” е
„300 години”, не е патроним или някаква библейска личност, а е…държава на
българите, просъществувала от 165 г. до 465 г., т.е. тази държава включва началото, разцвета и краят на хунската империя до 465 г., когато Ирник, третият син на Атила,
създава „древна Велика България“ върху развалините на остатъчната хунска империя
от Днепър до Кавказ.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеЛюбопитно
ОтговорИзтриванеНапишете нещо за религията и канатицата !
ОтговорИзтриванеПохвално е, че се търси информация за произхода на българите и стария период, който умишлено беше затрит от т.н."Велики сили".
ОтговорИзтриване