Юрий Венелин, 1840 г.: Територията на БЪЛГАРСКАТА ОБЛАСТ ВЛАХИЯ.

      

        Една от историческите лъжи в училище, преподавана и до днес, бе свързана с река Дунав, упорито сочена за северна граница на Аспарухова България. Предвид на руската, а след това и на съветската имперска политика, никой българин след 1878 г. не си позволи да напише онова, което бе написал още през 1840 г. Юрий Венелин: „Молдовия и Юго-източно Русия са части от Българското царство.“

 

 

          На 23 април 1802 г. в северна Унгария се ражда  Георгий Хуза.

          Той завършва гимназия в Ужгород и става стипендиант за свещеническа кариера. Влюбен в историята, избягва в гр. Лвов, където ходи да слуша лекции по история в университета. За да се отърве от задълженията си към свещеническата стипендия променя името си на Юрий Венелин. Венелин сам пише, че „южна Русия“ е била някога българска земя, ето защо, дори и в енциклопедиите да се води за украинец, той е възприемал себе си за „адвокат на българщината“, както сам пише на Васил Априлов.

           През 1823 г. Юрий Венелин е в  Кишинев. През 1829 г. той издава в Москва книгата си „Древние и нынешние Болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношение с Россиянам.” Книга оказала значимо влияние по време на Българското Възраждане.

           През 1830 г. се опитва да посети България. „Когато въ 1830. год. приснопаметниятъ Ю. Венелинъ пристигнѫлъ въ Варна съ цѣль да пѫтува по България, особено Македония, той се отчаялъ, като видѣлъ, че споредъ тъкмо сключения миръ рускитѣ войски вече били почнѫли да напускатъ България, и че поради това неговиятъ задушевенъ планъ — да пѫтува до като е руската армия въ турската територия — съвършено пропада. Съ съкрушено сърдце Венелинъ тръгнѫлъ прѣзъ Добруджа, която била овце въ руски рѫцѣ, за Влашко, като се утѣшавалъ съ мисъльта, че и тукъ ще може да се възнагради сторениятъ трудъ, понеже добрѣ прѣдполагалъ, че ще може да открие запазени стари български рѫкописи.“  (Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния. Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура. (СбНУНК, кн. IX, София 1893)). www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_belezhki.htm

 

       През 1831 г. книжката на Венелин попада в ръцете на един българин търговец и рентиер в Одеса и той става пропагандатор на идеите му. Казва се Васил Априлов и започва да води кореспонденция с Венелин, като страстно се интересува кое е най-важното, за да се обори теорията за татарския произход на българите. Венелин му отговаря: „Для меня было приятно знать, что есть хотя один болгарин, который наконец захотел оценит мое слабое адвокатство в пользу его соотечествеников, но еще было бы приятнее, если бы послал он народную песен.”

        След като не успява да посети Българските земи, Венелин издава през 1940 г. „Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты, собранные и объясненные Юрием Венелиным — Спб.: 1840 — /3/, XVI, 359



 www.promacedonia.org/jchorb/jv/index.html

 

„О Княжестве Бесарабском вообще“

"Бесарабия от древността обхваща цялата плоска страна, прилежаща към Дунав от север, от границите на Унгария до Галац и река Серета (северния ръкав на Дунав – бел. К.М.). Тя в ново време е преименувана на Влахия. Времето на първото образуване на това княжество под особено, собствено управление, е неизвестно, защото то се отнася към онази епоха, в която византийските летописи не прониквали на север от Дунав. Все пак, достоверно е, че това воеводство се е образувало във време на Българското царство и владенията му били не само тук, но и в Молдовия и Юго-източна Русия. Чак когато България от 1020 г. до 1185 г. била под властта на Византийската империя, тогава Бесарабия, заедно с Молдовската земя, останали независими. Именно от Бесарабия се организирали опити за освобождението на България от игото на гърците и едва последния опит на Бесарабските българи, под ръководството на Князете Асен и Петър, се увенчал с успех.“

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Бессара́бия (рум. Basarabia, укр. Бессарабія) — историческая область в юго-восточной Европе между Чёрным морем и реками Дунай, Прут, Днестр, восточная часть исторической Молдавии. 

 

 

Любомир Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат
www.promacedonia.org/lm_bs/gal/index.html

 

Тодор Балкански. Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии., Велико Търново, 1996

www.promacedonia.org/tb2/index.htm