В компилативният волжко-български летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (част от свода „Джагфар тарих“) автора Баба Худжей пише, че някога имало „държава на каф-булгарите и тя достигнала разцвет при цар Камир-Батир”
(Баба Худжей. Барадж тарих; В: Бахши Иман. Джагфар тарих, С., 2005, с. 17).
Баба Худжей преписал това сведение от книгата на Абдула бну Башту ал-Хазари (така изписва името му Ибн Фадлан в началото на своите „Записки от Болгар“, 922 г.) „Хазар тарих”.
Кой е този Камир-Батир?
Явно
и самият Абдула през Х в. не е знаел, понеже му се е струвал толкова
древен, че си е мислел дали не е самият библейски Юсуф [Йосиф](пак там, с. 17)?
Всъщност,
Абдула ни е оставил спомен, известен ни и от един друг историк, Амиан
Марцелин (Аммиан Марцеллин. История. Киев, 1908, с. 233), за цар Грумбат (359 г.).
Според Абдула, камирците (които той, подобно по-късният български историк от ХІХ в. Г. С. Раковски, е убеден, че са българи) редовно кръщавали момчета на името на „прамайката Камир-Аби” (Баба Худжей. Барадж тарих; В: Бахши Иман. Джагфар тарих, С., 2005, с. 17).
Това съобщение е много интересно, защото имена като Грумбат (ІV в.), Кормисош (VІІІ в.) и Крум (Х в.) го потвърждават, при това показват колко устойчива е тази традиция през вековете...
В компилативния сборник „Джагфар тарих“, който е съхранил много от древните волжко-български летописи от ХІІІ в., четем: „Камирците
са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата,
че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто” (Бахши Иман, Джагфар тарихи., С., 2005, с. 17). Летописът свързва „Камир-Аби“ (Кумарби) с кимерийците, които били клон на синдийците.
Кога
и как синдо-меоти мигрират на юг от Кавказ, където в обкръжението на
народи от хурито-урартската група възприемат култа към старото хуритско
божество Кумарби? Нека посочим, че Кумарби е много старо божество,
в Урарту се почита неговият син Тешуб, а спомен за Кумарби няма. Тоест,
миграцията на синдо-меоти е очевидно много стара и фиксира период преди
ІХ в. пр.н.е.
Kumarbi l'ancien (Sumer vers 3.200 avant J.C.)
Kumarbi l'ancien (Sumer vers 3.200 avant J.C.)
Вероятно
синдо-меотите около Азовско море и синтите-траки на Балканите, имат общ
произход. Но явно този общ произход е отпреди ХІІ в. пр.н.е.
Така се оформя следната картина: около ІХ в. пр.н.е. синдо-меоти мигрират на юг от Кавказ и попадат в обкръжението на народи и езици от хурито-урартската група.
По
онова време хурито-урартската култура вече е оказала влияние над
зараждащата се гръцка теогония и митология, и синдо-меотите около Синоп
(заселен от кимерийци, според Херодот) попадат под култа на божеството
Кумарби, което обитава хуритската митологична планина Хундури.
Дали
наистина самоназванието на кимерийците (в науката все още се използва
гръцкото външно име Κιμμέριοι на този велик народ), което е Gamir (ra),
води произхода си от теонима Кумарби, е въпрос, който изисква
допълнително проучване.
...............................................
...............................................
Виж още Грумбат и народа му. Кои са те?
bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/blog-post.html
...............................................
Г.С.Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865, с. 200
Имя основателя новой династии — Спарток — не скифское, а фракийское. Ввиду этого некоторые ученые полагают, что он был предводителем фракийских наемников, захвативших власть в боспорских городах. Но фракийские наемники появились на Боспоре позже — на рубеже V и IV вв. до н. э. При царе Сатире в его войске было не более двух тысяч наемников греков и столько же фракийцев. О фракийских наемниках более раннего [119] времени в городах Боспора никаких сведений не имеется. Скорее всего династия Спартокидов вышла не из фракийской, а из местной эллинизированной знати, из среды правящей верхушки ближайшего окружения греческих городов на Таманском полуострове — синдов, возникших, как уже говорилось, по всей вероятности, при участии вернувшихся из Малой Азии киммерийцев
ОтговорИзтриване