Оногурия е била кимерийска земя.

      Проучвайки  къде за първи път са локализирани кимерийците, съгласно първите сведения за тях от асирийските клинописи през VІІІ в. пр.н.е., кимеролога Асколд Иванчик отбелязва:  "В последно време, при изучаването на всички аспекти на кимерийския проблем бе постигнат значителен напредък, но няколко от неговите основни въпроси продължават да предизвикват противоречия.(…) Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартуския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените.(…)"

 

       По отношение на местоположението на родината на кимерийците Гамирая мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки. Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.

         Представителите на втората група, опоненти на Иванчик, са склонни да локализират кимерийската родина на югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на държавата Манна.

  

Библейските синове на Ной, са всъщност народи и територии. Гомер e етноним на кимерийците, известни в асирийските клинописи като Гамир...

     Иванчик продължава: "Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a, с която е граничила територията населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартуските текстове и разположени на север от Урарту."

 Виж още тук:

 ВДИ, 1999, № 2
  Иванчик А. И.
  Резюме на дискусията
  Превод от руски език Веселин Тракийски
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html



 

Урартите се подготвят да атакуват кимерийците в местността Гуриана през 714 г. пр.н.е., но генералите им са заловени, а царя Руси І се спасява в столицата на галоп. След 714 г. територията на Гуриана в Колхида става собственост на кимерийците...

        От горното става ясно, че местността Гуриана, е била на юг от Кавказ, между Урарту и държавата Гамирая (акадското „KUR Gamir (ra)”)?

 

        През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд  "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

Забележка: 

 

     Сведението в анонимния Равенския географ за местоположението на Оногурия е доста противоречиво. От една страна, анонимният автор от началото на VІІІ в. пише, че Оногурия е на Черно море, а след това сочи, че е на север от Меотида, т.е. Азовско море. Древните никога не са смесвали и бъркали Черно море с Меотида? 

 

             В завършек, анонимния автор на Равенския географ, за да внуши авторитетност на неясното си сведение, което очевидно е заел от Йордан, който през средата на VІ в. пише за племе "хунугури", но не и за топоним "Оногурия", цитира ритора Либаний ( Λιβάνιος, 314 — около 393 г. от н.е.), който няма съхранен текст за страна Оногурия (?)...

 

         Ето защо сведението в Равенския географ за топоним Оногурия на север от Черно море, е спорно, докато данните на Агатий Миринейски са "както и подобава за историк", който знае, че сега по негово време през VІ в. местността носи име "Св. Стефан", но съобщава и старото й име, "както и подобава за историк"...