Западните епоси величаят хуните: "Цялата в злато ще си, ако се омъжиш за Атли!"

                    Най-древен предтеча на готския род на Амалите, според Касиодор и Йордан, е Хумли.

         Обаче Хумли в народната памет, ако се вярва на „Песен за Хльод” в Старшата Еда, е владетел на хуните:

        „Хумли, както се знае, владеел над хуните.

         А над гаутите – Гицур,

         Ангантюр над готите,

         Над даните – Валдар,

         А над валамите – Киар

         И Алирек Храбри – над народа на англите.”

         За автора на „Видсид”, древноанглийска поема от VІІ век, най великите воини за всички времена са Александър Македонски, а след него Етла (Атила) и на трето място Херманарих.

           Хльод, един от претендентите на готския трон, е „роден в хунската земя”. 

         Хумли, хунския крал, е баща на неговата майка, която е женена за гота Хайдрег. Ангантюр е брат на Хльод, но не е от същата майка. Хльод е наречен „наследник на Хайдрег” и правото му да владее над по-голямата част от източните готи, чието „гнездо” (хрьод) е около Висла и Днестър, не се оспорва от Ангантюр. Но Гицур, който е бил възпитател, както на Хайдрег, така и на Ангантюр и е според епоса „много стар”, обижда майката на Хльод, хунката. Самият Хльод не само е роден в хунската земя, но е и възпитан от хунския вожд Хумли.

         И така, „Песен за Хльод” разкрива династичен брак между готския цар Хайдрег и хунската принцеса, дъщеря на Хумли и майка на Хльод. За Касиодор и Йордан през VІ век Хумли е първият в потеклото на благородните готски царе от рода на Амалите. Тоест, хунския древен владетел Хумли е готизиран, но не и в народната памет на Старшата Еда, където ясно се пее, че това е владетел на хуните.

         Готизирането на Хумли е нормално за времето си, тъй като е част от ранните хуно-готски династични бракове, когато Днестър все още е готска прародина, тоест периода е преди 375 година.

         Същият Хумли при Саксон Граматик е наречен „Хумблус” и е определен като син на Дан, първия датски крал.

         Ролята на хунския династичен двор при зародиша на германските, английските и скандинавските кралски родове е слабо проучена тема, но епосите недвусмислено сочат такова присъствие. То разкрива една картина на устойчив стремеж на  варварите от великото преселение на народите към династично обвързване с хуните, особено в периода на тяхната европейска хегемония от края на ІV век до 455 година.

                Във „Втора песен за Гудрун” в „Гренландските речи за Атли” (ХІ век – ХІІІ век)  Гримхилд иска да омъжи дъщеря си Гудрун за Атила и го представя с думите (строфа 30): „аз съм ти избрала първият измежду всички, навсякъде той е признат...”

                В строфи 25-26 четем, че бащата на Атила се наричал Будли (?Балт): ”Съкровищата на Будли ще бъдат твои, цялата в злато ще си, ако се омъжиш за Атли.”

Атила в "Песен за нибелунгите".