Готи и гети...

              
              Йордан пише De origine actibusque Getarum, повече известна като Getica, през 551 г. и основно ползва като источник готската хроника на Касиодор (487-583), завършена до 530 г.       
              Последната е на латински и е „опит да се създаде за германския народ такова благородно минало, каквото е имал Рим” (Ото Менфен-Хелфен). 




  Йордан също пише своята хроника на латински, но за разлика от високообразованият Касиодор, неговият латински е много лош. Самият Йордан, който е бил и духовно лице, признава в Гетика, че е слабо образован. Това е видно не само на формално-езиково ниво, но и като съдържание на летописа му. В него Йордан смесва две хипотези за произхода на готите. От една страна, следвайки Касиодор, Йордан отъждествява миналото на готите и тракийските гети, а от друга – преразказва немски легенди за произхода на готите от о. Скандза (Скандинавия). 

   Между другото, очевидно Касиодор е теоретика древното минало на тракийските гети да бъде отъждествено с готите, вследствие на което той задълбочено проучва и дава сведения за траките от извори, които днес в голямата си част отсъстват, но благодарение на компилациите на Йордан учените могат да експлицират „тракийският пласт” в хрониката на Касиодор и да разширят познанията си за траките. 

   Естествено, германското готско минало (греутунги, тривинги и т.н.) няма нищо общо с това на тракийските гети, но масовите сведения на късно-античните автори, че гети и готи са едно и също (Йордан цитира само Павел Орозий, ок. 415 г.), е предпоставка за размисъл дали действително името на припонтийските траки гети не е заето като етноним (готи) от германските племена, които очевидно асимилират тези траки в териториите около Карпатите. 

         От Херодот знаем, че балканските гети, които били най-войнствените траки, са включени във войските на персийският цар Дарий, с които той форсира Дунав и отива да воюва със скитите. Очевидно оттогава част от траките-гети колонизират територии по северното Черноморие. Много от сведенията в Гетика на Йордан трябва да се интерпретират внимателно. Така например, той твърди, че остроготи и визиготи било най-древното разделение между готите, но Амиан Марцелин знае други етноними. 

        Йордан пише, че хуните произлезли от вещици, което явно демонстрира степента му на суеверие. Л.Н.Гумильов смята, че това сведение на Йордан носи информация за расата на хуните, което показва слабостта на Гумильов като историк. 


        Интересен факт е, че до победата на хуните над готите, Йордан описва миналото на готите дори в Античността, без да загубят война. Що се отнася до данните за хуните около времето на Атила, Касиодор и Йордан основно са ползвали Приск Панийски, но Йордан дава и свои сведения. Той нарича бащата на Атила – Мундзук, и с това име ни е оставил в загатка, до момента , в който стана ясно, че то е прозвище, получено от топонимът Мундияк, упоменат от Олимпиодор през V в. и обхващаш земите на север от дн. Букурещ....