Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски.

          

             В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.

            „Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан...
            Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...
             Нарекли го... пръв български цар.” 

(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

монети на персийския цар Пероз (459-484)


монети на персийския цар Кавад, син на Пероз (488-496/499-531)

        монети на Ирник, с прозвище Балас, управлявал Персия (484-488)


            Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него? Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?

         Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения.
       Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

         Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през  559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”.

         „Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.

         Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.

         Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:

         „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).

         Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г.

         Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

        

              И все пак, по-важното е друго.

         Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.

         Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

         Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)

         Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

         Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

         С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...

         Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация...
...........................................................................................

         Произходът на името „Касан” при Орбини и Паисий, което съществува и в запазените откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (виж „Джагфар тарих”, С., 1995), трябва да бъде търсен в името (топоним) „Гар" и в персийският афикс (окончание) „ан, ен”.

      В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са очевидно савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан (Барадж тарих), така и патронима  „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарският цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...

 Герб на гр. Казан, въведен с указ на Екатерина Велика.

         И все пак откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?

      За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.

         Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.

          От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

         Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

       Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

          Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

         Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.

         Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.

           Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.
............................................................................................

         Но това е част от българската история, завещана ни от Паисий Хилендарски и е жалко, че никой учен не си е задал въпроса колко истина може да има в това сведение на Паисий.

         Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.

         Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?

         Кой е този български владетел, който превзел Персия чак до гръцките земи около р. Тигър? Арменски историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските канове” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...

Дали е той? Виж повече по темата:

The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК.bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html