„Градът на булгар е разположен на брега на морето Майутис (чети: Меотида, т.е. Азовско море – бел. К.М.). Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките. Караваните пристигат от страната им в Хорезм, минавайки през Хорасан, или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресичат становете на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си. Понастоящем в 332 г. [ от хиджра, = 4.ІХ.943 – 25.VІІІ.944] царят на булгар е мюсюлманин. След като е имал видение, е приел исляма, по времето на султан (халиф – бел. К.М.) Муктадир билах след 310 (= 12.V.921 – 1.V.922). Един от синовете му ходил на поклонение [в Мека] и при минаването си през Багдат е донесъл на халифа Муктадир билах знаме, черни кожи и много монети. Те [булгар] имат джамия (с. 43, 44).” (Арабски извори за българите. С., 2000, Райна Заимова)
Ал-Мас`уди и неговите източници, са предмет на дискусии и досега между арабистите. Неслучайно един западен интерпретатор, обезсилен пред текстовете на ал-Мас`уди, ги нарича „нелепици”. Но повечето отговорни учени са на мнение, че ал-Мас`уди е ползвал различни, и често непознати за другите съвременни нему арабоезични историци и географи, сведения.
Отгоре на всичко това, ал-Мас`уди пише „по тема”, (както в случая „темата” за българите) без почти никаква хронология и това е една от особеностите на арабоезичния исторически жанр, който следват и автентичните волжко-булгарски летописи...
Когато учените четат горният пасаж , те посочват, че източник на сведението за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но, освен това ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, който днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?
.jpg)
Когато учените четат горният пасаж , те посочват, че източник на сведението за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но, освен това ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, който днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?
.jpg)
Очевидно е обаче, че това предположение, е трудно допустимо, понеже никой от другите многобройни компилатори на Ибн Фадлан не пишат за български град на Азовско море и за караванна търговия на тези приазовски българи с Хорезм през Хорасан (Персия), т.е. маршута е през Кавказ и на юг покрай брега на Каспийско море, до юго-източното Прикаспие, където е Гиркания, столицата на Хорезм и Абаскун, голям търговски град с пристанище.
Волжките българи, по записките на Ибн Фадлан, имат търговия с Хорезм, но маршутът на търговския им път е минавал покрай източният бряг на Каспийско море, описан и във волко-българската компилация от ХІІІ в. „Барадж тарих”, и е пресичал табуните на огузите („другите тюрки” на ал-Мас`уди).
Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.
Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.
Следователно, сведението на ал-Мас`уди за приазовския град на българите и за търговията им с Хорезм през Хорасан, е всъщност известие от съвсем друга епоха, която може би визира Кубратовата държава.
За българската история това сведение е изключително важно, защото хвърля светлина на търговските отношения на Велика България с Хорезм.
Факсимиле от ръкописът на императрица Екатерина ІІ “За българите и хвалисите” 1767г.
В рускоезичната историческа словесност "хвалиси", са били наричани "хорезмийците". Поставянето на българи и хорезмийци заедно в ръкопис от 1767 г. на императрица Екатерина Велика, ни дава възможност да погледнем по-задълбочено на сведението от Х в. на ал-Мас`уди за културни и търговски връзки между Велика България и Хорезм.
groznijat.tripod.com/kalandas/ С.П.Толстов : "Никто из анализировавших наш текст авторов не обратил внимания на давно и прочно установленную в востоковедной литературе идентификацию «хвалиссов» русской летописи и хорезмийцев. Между тем это отождествление, подкрепленное авторитетом такого корифея русского востоковедения, как В. В. Бартольд, не вызывает сейчас у специалистов ни тени сомнения. Хвалиссы - не загадочный народ «у устьев Волги», а хорошо известные русским славянам хорезмийцы - Хвалисское (Хвалынское) море - не что иное, следовательно, как «Хорезмийское море». Естественно, что русские и, вероятно, народы Поволжья назвали Каспий именем ближайшего к ним и наиболее тесно-связанного с ними цивилизованного восточного народа, на протяжении многих веков являвшегося посредником в сухопутной и морской торговле глубинных восточноевропейских областей с странами Ближнего и Среднего Востока."
.jpg)
Факсимиле от ръкописът на императрица Екатерина ІІ “За българите и хвалисите” 1767г.В рускоезичната историческа словесност "хвалиси", са били наричани "хорезмийците". Поставянето на българи и хорезмийци заедно в ръкопис от 1767 г. на императрица Екатерина Велика, ни дава възможност да погледнем по-задълбочено на сведението от Х в. на ал-Мас`уди за културни и търговски връзки между Велика България и Хорезм.
groznijat.tripod.com/kalandas/ С.П.Толстов : "Никто из анализировавших наш текст авторов не обратил внимания на давно и прочно установленную в востоковедной литературе идентификацию «хвалиссов» русской летописи и хорезмийцев. Между тем это отождествление, подкрепленное авторитетом такого корифея русского востоковедения, как В. В. Бартольд, не вызывает сейчас у специалистов ни тени сомнения. Хвалиссы - не загадочный народ «у устьев Волги», а хорошо известные русским славянам хорезмийцы - Хвалисское (Хвалынское) море - не что иное, следовательно, как «Хорезмийское море». Естественно, что русские и, вероятно, народы Поволжья назвали Каспий именем ближайшего к ним и наиболее тесно-связанного с ними цивилизованного восточного народа, на протяжении многих веков являвшегося посредником в сухопутной и морской торговле глубинных восточноевропейских областей с странами Ближнего и Среднего Востока."
.PNG)
Няма коментари:
Публикуване на коментар