Ролята на Кимерийско-боспорското царство за зараждането на хунския съюз...

     Диодор Сицилийски е живял през втората половина на І в. пр.н.е.  Роден е в сицилийския град Агирий, по-късно живее  в Рим и Александрия.

Диодор е автор на световна история в 40 книги, под общото название „Библиотека“, където проследява историята на света от възникването му до 54 г. пр.н.е. От „Библиотеката“ са съхранени изцяло първите пет книги и книгите от 11-та до 20-та. Има запазени и много откъси.

            Диодор е единственият от античните автори, който дава годините на живота на боспорските царе и проследява в детайли  дейността  им. Учените предполагат, че черпи уникалните си данни от местни, боспорски литературни извори от края на ІV в. пр.н.е. – нач. на ІІІ в. пр.н.е.

         Ние трябва да вярваме на Диодор, когато той пише за „цар на Кимерийския боспор“ (ХХ, 22). Всъщност, онова, което в науката е известно под названието „Боспорско царство“, според Диодор е „Кимерийско-боспорско царство“.

     
      За Диодор, за разлика от другите антични преписвачи,  Кимерийския боспор не е просто водно пространство, водна шийка, която свързва Меотида (Азовско море) с Евксинския понт (Черно море).

       За него това е царство…

Първите гръцки полиси в тази част на света, според  Дионисий Периегет, са градовете Фанагора и Хермонаса, които били построени от йонийски колонисти. Всъщност, йонийските жители много добре познават кимерийците, които през VІІ в. пр.н.е. атакуват йонийските градове в западна Мала Азия.

Според Дионисий Периегет, автор от І/ІІ в. от н.е., „покрай хладното подножие на Тавър живея много кимерийци“. Това е при Кимерийския Боспор, според географа. Кимерийци живеят, според Дионисий Периегет, и на изток от Дон. „В съседство със савроматите, един зад друг, живеят синди, кимерийци и вблизост до Ексинския понт керкети, торети….“.

Всъщност, защо цитираме точно Дионисий Периегет?

Неговият „Периегесу ойкумена“ („Землеописание“) не споменава други гръцки градове по Северното Черноморие, освен  Фанагора и Хермонаса. Това предполага, че той или не е запознат с останалите перипли на Евксинския понт, което е трудно да се допусне за такъв александрийски ерудит, или пък… дава данни, които са изключително древни.

И така, обединявайки уникалните сведения на Диодор Сицилийски и Дионисий Периегет, ние можем да посочим, че името на най-древната династия на Боспорско-кимерийското царство, е  династията на Археанактидите.

Друг автор, освен Диодир, не знае за нея.

Според Диодор, тя управлява от 480 г. пр.н.е. до 438 г. пр.н.е., и чак тогава идва основател на нова боспорска династия, Спарток І.

Според  Дионисий пък, най-старите гръцки полиси около Кимерийския боспор са основани от йонийци, т.е. от хора, които много добре познават традиционно кимерийците.

Ето защо, дори и да са прави изследователите, че никой народ не именува на свое име босфор, град и т.н., то очевидно топонимите и хидронимите около водната връзката на Азовско море и Черно море, идват от йонийци, които явно са знаели защо именуват босфора, града и други топоними с името „кимерийски“…Все пак едва ли са вярвали само на Омир и  са си мислили, че са в Аид, където той редопоставя кимерийските „град и народ“ ( Омир. Одисея. С., 1981, с. 207.. (ХІ, 12 - 16)).

Кой е първият основател на династията на Кимерийско-боспорското царство?

Кои са Археанактидите?

Кой е Археанакт?

Има ли той нещо общо с хионитския герой от 9 Яшт на Авеста - Арджатасп?

В края на VІ в. пр.н.е. Арджатасп воюва срещу бащата на Дарий, цар Ваштаспи. Годините са около събитията, описани в   Бехистунския надпис (523-521 г.г. пр.н.е.). „Хийаона“ на Арджатасп се оттеглят.

Четиридесет години по-късно вече има царство, останало в историята, като „Кимерийски боспор“ и в периода 480-438 г.г. пр.н.е., т.е. в периода преди идването на династията на Спарток І, царството се управлява от династия на Архенактиди. А според данните на Дионисий Периегет, кимерийците на запад от босфора, са „много“, а освен това и на изток от босфора има кимерийци  между синдити и керкетите (= абхазците)…

Ето точно тези кимерийци, през VІ в. от н.е. Прокопий Кесарийски, черпейки данни от българите, нарича „утигури“.

Между другото, идеята на хуните към 375 г. да тръгнат да превземат на запад Римската империя, не е тяхно оригинално хрумване.

Още в краят на старата ера, боспорският цар Митридат VІ Евпатор (119-63 г.г. пр.н.е.) започва да обединява всички племена около Азовско море, заявявайки им, че ще превземат италийската земя и Рим, като се изостави малоазиатския маршрут и се тръгне северно на Черно море.

Много интересно явление при прехода от Боспорското царство към Хунската империя, е факта, че между старите, антични полиси, които са били на дн. Крим и новата, късно-антична хунска държава, е констатираната липса от археолозите на разрушения през ІV век на баспорските градове (М.И.Ростовцев. Скифия и Боспор. Петроград.,1925; Ю.А.Виноградов.  К проблеме полисов в регионе Боспора Киммерийского / Античный мир и археология, Вып.9, Саратов., 1993; Николай Болгов. Между империей и варварами: финал античности на Боспоре Киммерийском / Украiна в Центрально- Схiднiй Европi, №4, 2004.).

 Това показва доста ясно, че „хунският феномен“ е местен за региона. Едни чужди завоеватели, каквито по-късно по тези места през средата на VІ век, са тюрколатите на Истеми,  разрушават градските крепости по северното Черноморие.

В този смисъл античната Кимерийско-боспорска държавност, със сигурност  е генетична част от зараждането на хунската държавност.