Аскал (Ишкил) - държавата на карабългарите.

    Наименованието на тази държава влиза в употреба в арабоезичната историография след 922 година, когато е посолството на Ибн Фадлан в гр. Болгар на реките Волга и Кама. В своите „Записки” (Рисала) Ибн Фадлан пише, че владетеля на гр. Болгар е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (ас-к.л.). След това Фадлан обяснява, че княза на Аскал е подчинен на Алмъс, владетеля на гр. Болгар.

          Фактът, че Ибн Фадлан посочва двама владетели, би трябвало отдавна да насочи изследователите на този щекотлив въпрос в историческата наука, към предположението, че техните правомощия не са на една и съща територия.

 

         В противен случай не биха били двама. 

        Фадлан не бива да бъде подценяван, той е грамотен мъж и много добре е знаел, че владетеля на гр. Болгар е „балтавар” (васал), спрямо Хазария, в чиито земи е този град. Спрямо земята на Аскал обаче, която на запад граничи с Маджария (Унгария е в Панония), а на изток с печенегите, за Алмъс може да бъде казано, че е „малик” (цар). Ето защо, според Ибн Фадлан, владетеля на гр. Болгар е „малик на ас-сакалиба”.

        

      Това княжество, чиято територия е „4 дни” (Багрянородни), е волжко-българско, независимо, че по-голямата част от поданиците са славяни (ас-сакалиба).

         Аскал (Есегел) е българска провинция с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

         Къде е била тази държава?   

               Какво казват за нея арабоезичните източници?

            Ибн Рушдъ (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”

              Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн Русте.

   

            Самият Фадлан пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.

            Точното географско разположение се уточнява от „За устройство на империята” от К. Багрянородни. 

        

    През Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин, древляни и лензити”...

          Последните два народа са славянски. ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити). Ултин е един от най-значимите хунски народа, ултинзури.

                 За съжаление ние знаем много малко за този български народ, понеже пан-славизма излезе с погрешната теза, че "уличи" били славяни.

            Ибн Рушдъ (903 - 913 г.) пише, че съществуват три вида българи. „Те са три вида. Единият се нарича б. р. сула, другият - ас - к. л., а третият б. л. к. р.”

      „Худад ал-алам” (ок. 982) и Гардизи (1050 - 1059 г.) компилират от Ибн Рушдъ и повтарят същото.

             „Худад ал-алам”- B.hdula / Ishkil (?) / B.lkar

         Гардизи - B.rsula / Iskil (?)  / B.lkar

         Аскал (Есегел, Ишкил) е българска провинция с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

Изглежда сведения за "Ашкал" има още в най-старата унгарска хроники "Оld Gesta", варианти от която съществуват между ХІ и ХІV в.в. В един от вариантите, известен от ХІІІ в. като "Анонимната унгарска хроника", в гл. 50 и гл. 51, за българите-ашкал се дават сведения, като Szekelys (Siculi, Sicli).

В унгарската хрониката на Йоан Туроци от ХV в. в. също има данни за Аскал, наричани "сикули":  „В наше време няма съмнение, че тези сикули са се заселили в Панония още преди нахлуването на първата вълна от хуни, понеже изглеждат много различни от всички унгарци по своето чуждо, с все още несмесена кръв потекло и по своите по-строги нрави, и по разпределението на земята. Те още не са забравили скитското писмо, но си служат с него не чрез използване на мастило и хартия, а като изрязват изкусно пръчки, наподобявайки казаното (сп. Исторически преглед; кн.6 1988-стр.77).

допълнителна информация за Ултин, Ултиндзури

Хунското име Ултин - прозвище и етноним. http://letopisec.blog.bg/history/2012/04/09/hunskoto-ime-ultin-prozvishte-i-etnonim.937223

                положих усилия да се консултирам с проф. Чуков, известен арабист 

19.11.2011 09:27

          Кирил Милчев: В случая не ме интересува какво точно са ас-сакалиба, а дали е възможно ас-сакалиба да получат по някакъв начин и формата аскал, която по-късно се повтаря по инерция от Ибн русте и др. като Ишигел, исигел..

 преди 17 минути
               Vladimir Chukov: Да, разбира се, че могат става въпрос за различни граматични форми на корена с.к.л.