Еньовден. Откъс от роман.

Откъс от подготвеният за печат роман на Кирил Милчев  "Атила и третият му син Ирник"

      Бледа отвори очи, утрото навън бе свежо и слънчено. До него лежеше гола, русокоса славянка. Любовницата му. Бледа й бе купил странноприемница в едно скитско селище и често отсядаше там. Вечер гуляеха в кръчмата, а през деня обикаляха с коне на лов. Антите, които охраняваха Бледа, бяха от една и съща кръв със славяните, но презрително ги наричаха садагии, понеже те обичаха да се заничават повече с градинарство, отколкото с военни подвизи.

           Антите се бяха научили от хунските войници да пият кумис и Хрена, любовницата на Бледа, го сервираше в кръчмата си, заедно с пивката славянска медовина. Бледа обичаше да пие медовина, но тази сутрин го болеше главата от нея. Той си спомни как жадно бе поглъщал гроздовия сок, вкусно подсладен с пчелен мед. Наоколо върху масите, по голи нозе, бяха танцували славянки. Бледа бе убеден, че те са най-красивите жени по света. Телата им бяха бели като тесто. Той погледна своето мургаво тяло и се учуди колко е по-тъмно от голият гръб на Хрена. Бледа вече мечтаеше как ще закуси, ще вземе любимият си сокол и ще отидат със славянката на лов, когато изведнъж се сети, че трябва спешно да се върне при хунския панонски лагер до река Недао. 

             Чичо му Харатон го бе предупредил изрично.

              Беше минал почти месец, откак се разбра, че Атила е жив.

            Утре сутрин чичо му и той трябваше да посрещнат Атила, заедно с жена му Керка. Атила водеше със себе си конна армия от Занави. Бледа бе дочул, че навсякъде по пътя поданиците на Хунската империя го посрещали с някакви нови радостни викове „ура” и хвърляли нависоко шапките си, оказвайки му почит. Този слух малко го бе подразнил, понеже Бледа бе по-големият брат от двамата. Той сръга Хрена и тя отиде до зимника за зелев сок срещу махмурлук. Бледа закуси яйца и сланина в леглото, облече се, целуна нежно любовницата си, обеща й скоро да се върне и галопира с анчийската си гвардия към река Недао.

             Хрена вдигна слугите и започна основно почистване на кръчмата. Докато всички разтребваха, тя отряза два кокоши крака от носачка, метна се на каруцата и отиде до гадателката в края на селото. Пристигането на по-малкият брат на Бледа я тревожеше. Врачката хвърли бобени зърна и взе кокошите крака в скута си. Скоро очите й се изцъклиха и тя се строполи безжизнено. Хрена примря от уплах и побегна вкъщи. Това не е добър знак на съдбата, шептеше тя объркано и тревогата й за Бледа се усили.

             Армията на Атила бе пресрещната от пратеници на Харатон още при река Вар, както хуните наричаха Днепър. Посрещачите разказаха, че пристигането на Атила съвпада с празника на лятното равноденствие Еньо и династа Руа ІІ бе решил да има голям събор с игри, турнири и веселие.

             Преди изгрев на Еньовден хунските девойки ходят за билки в гората. Един отряд от десет човека от армията на Атила щеше да имитира, че ги напада и отвлича. Тогава Бледа ще ги подгони с десетина свои човека и всички ще се срещнат на голямата поляна на игрите до езерото Балатон. Там Атила ще поиска, в духа на традицията, откуп от Бледа за заложничките. Бледа ще откаже и ще покани своя по-малък брат на единоборство. Така ще бъде открит големият турнир, Харатон ще даде знак и двамата братя ще яздат и който пръв стигне до хълма, където е Харатон, ще получи венеца с горските цветя на Еньо.

             Това бе съобщено на Атила. Той и Керка бяха истински развълнувани от това посрещане.

- Само ще се надбягваме с коне до хълма, така ли – продължаваше да пита Атила, който обмисляше как да отстъпи първенството на по-големия си брат, за да не засегне достойнството му.

            Дипломатът Есла, който бе изпратен от Харатон да посрещне Атила, се усмихна ехидно:

- Да, но има едно препятствие. По средата на поляната се пускат два лъва, Харатон ги купи от един вандалски търговец от Картаген. Ако те ви нападнат, трябва да ги убиете…

               Войската напредваше бързо към вътрешността на Панония.

            В деня преди Еньовден Атила избра десет бързи конника, които призори на уговореното място трябваше да похитят девойките, които берат еньовденските билки. По обичая на хуните само през този ден до изгрев слънце билките са истински лековити и мнимите похитители щяха да откраднат не само девойките, но и всички лечителски цярове на хуните. Ето защо Бледа ще ги преследва, иначе хуните няма да имат лечебни запаси за цялата година. Еньовските билки, според бабите, лекували даже от чума.

- Дали това е верно ?- попита Атила Керка, като прати конниците на мисията.

- Разбира се, че е верно – почти гневно го схока Керка. – И ние с баба в Кавказ берем по това време билките. Чумата бяга от тях.

          Атила вдигна примирено рамене и реши да си ляга, но Керка нямаше такова намерение.

- Ти да не мислиш да си лягаш? – попита тя.

- А какво…- опита се да каже нещо Атила.

- Как какво, игрите са си игри. А аз трябва да събера билки за нас, няма ли да ми помогнеш?

- Да, разбира се. Кога са най-лековити?

- Когато се берат на лунна светлина….

Кавказ

           Навън луната бе напълнила своя диск, а полето ухаеше на маточина, жълт кантарион, мента, мащерка, босилек, иглика, глухарчета, боровинки. Сякаш някакъв вълшебник бе забъркал в голям хунски котел тия отвари и цялата природа издишваше омая.

          Атила бе истински щастлив, че след толкова години ще види брат си Бледа и чичо си.