През 619 г. българите сключват съюз с Византия.

        През 617 г. Орган, според компилативният волжко-български летопис „Барадж тарих”, влиза в лична дрязга с аварския каган.

            През 568 г. кутригури и авари правят обща държава в Панония, начело на която е аварския каган, а членове на българския род Дуло заемат зам.каганската титла - "ябгу" (канас юбиги).

             И така, през 617 г. отношенията между Орган от рода Дуло и аварския каган стават напрегнати и братът на Орган (бащата на Кубрат и Шамо) го заменя в аварския двор, за да бъде успокоена обстановката.  

             През 619 г. бащата на Кубрат, според летописеца на "Барадж тарих", вече е убит.

             От летописа не става съвсем ясно дали в битка или е бил отровен. „Барадж тарих” твърди, че е отровен и това може би е вярно, понеже в аварския двор не е издигнат за "ябгу" (ювиги) член на Дуло, явно кагана сам е наложил свое протеже - българин, с което по-късно заедно воюват през 626 г. в последната война с Византия.

             През 619 г. Орган вече е решил българите-кутригури  да изоставят аварите и завежда  цяла свита от своя династичен род  в Константинопол.

              За  първи път кутригурски владетел от Дуло се появява в Константинопол и събитието намира отзвук в хрониките. 

           Цялото императорско семейство на Ираклий е включено като кръстници на хунското семейство в християнството. Владетелят от династията Дуло Орган получава титлата „патриций” и оставя племенника си Кубрат във византийската столица (Хрониката на Йоан Никиуски). Орган разкрива пред Ираклий, че кутригурите-българи възнамеряват да изоставят аварите и да създадат собствена държава, която ще е съюзник на Византия (Хрониката на Теофан, Бревиария на Никифор).

       През 619 г. Ираклий е пред прага да сключи съюз с владетелския род Дуло, който  след  488 г. винаги е подкрепял Персия.

             След 484 г. Ирник се жени за дъщерята на Пероз, а след 499 г. дъщерята на Ирник е  съпруга на Кавад (сина на Пероз) и майка на персийския шах Хосрой Ануширван, син на Кавад. Заберган е имал влияние над Хосрой и през 40-те години на VІ в. Теодора, съпругата на Юстиниан, както разкрива в „Тайната история” Прокопий, е написала писмо, за да търси помощта му. Заберган е внук на Ирник. Забергановата баба Воа (Малала) е баба и на Хосрой Ануширван. Заберган и Хосрой са първи братовчеди, а синът на Ирник и Воа, известен от Агатий като „Мугел”, е брат на майката на Хосрой.

      За  съжаление липсва цялостно сравнително проучване  доколко кутригурските атаки  на Заберган на юг от Дунав, са в синхрон  с персийските атаки срещу  Византийската империя по времето  на Юстиниан І (527-565).

      Ираклий през 619 г. много добре е знаел кой е Орган и въпреки, че по това време българите все още са аварски съюзници, му дава почетната титла „патриций” (Бревиария на Никифор).

    Преминаването през 619 г. на династията Дуло към политиката на Константинопол води до две отчетливи геополитически последици:

А).  Аварското нападение над Византия през 626 г. се оказва последното в историята  на аварите.

Б.)    През 627 г. Ираклий превзема Персия.

        През 629 г. (според новите изчисления на календара в „Именника на българските канове”) Орган въздига Кубрат за владетел на новата предкавказка българска държава, която византийците радушно наричат „Велика България”, понеже е техен съюзник.

      Начело  на Велика България е Кубрат, от рода Дуло (Именник на българските канове).

        Летописът „Барадж тарих” разкрива, че Орган е имал само една дъщеря. Ето защо той възлага надежди на двамата си племенници, Кубрат и по-малкия Шамо (известен в западните франкски анали като Само).

           Какво се е случило през 619 г. между Орган  и Ираклий?

           Можем само да гадаем.

     За радост, по-късните действия на Орган, запазени в летописа „Барадж тарих”, косвено разкриват аспекти от договорката между Орган и Ираклий. 

          Очевидно византийския василевс е посочил, че Панония, заета от кутригури, авари и славяни, е исконна римска земя. 

        През 620 г., според „Барадж тарих”, Орган изпратил Шамо да създаде пограничен аул на р. Днепър. Тази крепост, на основата на която израснал по-късния град Киев, носила името „Самбатос”, според трактата от Х в. „За устройство на империята” на Константин Багрянородни.

         Явно  Орган е постигнал съгласието на Ираклий западна граница на бъдещата държава България, чийто  център ще бъде в Приазовието, да е  р. Днепър. 

         От хрониката на Теофан (в латинския превод, който през 1601 г. ползва и Мавро Орбини) става ясно, че южната граница на Велика България в Кавказ, е стигала до „Ибер” (Грузия).

      „Барадж тарих” упоменава, че Шамо получил  „голям отряд от българи, анчийци и саклани” (с. 22), т.е. имал е на разположение не само българи, но анти (прото-украинци) и славяни. Той, според летописа, създал крепостта, но не изпълнил волята на чичо си Орган. Само (Самбатос, Шамбат) продължил на запад, нахлул в Панония, победил аварите и създал своя държава в Каринтия (дн. южна Австрия), която според латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” просъществувала пълни 35 години ( с.129, по Асемани). 

       Шамбат (Само) воювал на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126).

      Остава  загадка дали военните действия на Само срещу Авария през 622 г. са част от договорката между Орган и Ираклий, за да бъде обезсилен северния, аварски враг на Византия и Ираклий да хвърли всичките си сили срещу Персия или действително Само е действал на своя глава, както пише в „Барадж тарих”.

      Асемани (ХVІІІ в.) отбелязва, че Ханзиций в т.1 на своя труд „Свещенна Германия” (с.103,104) дотолкова се възхитил на Само, че бил убеден, че не може да не е франк. Дори бил отсъдил: „той ще да е роден в село Сеногаг, намиращо се в Белгия, близо до Брюксел” (Асемани, с.129)

      Ханзиций  смело написал на с.102 от своята „Свещенна Германия”: „Славяните не били управлявани от един отделен човек, а в древни времена живеели в пълна свобода. После обаче, притиснати от хуните (чети : аварите – бел.к.м.), приели за крал Само, който бил франк, дошъл при тях за търговия. През 622 г. между славяните и аварите избухнала война, чиято причина било непоносимото за славяните иго, с което те били притиснати от хуните. Понеже в тази битка блеснала особено храбростта на Само, славяните го избрали за крал, който в продължение на 35 години (по-точно 36 години) управлявал тази държава дейно и щастливо с многобройни поражения за аварите и франките”.(с.129, по Асемани)

      Така  още от ХVІІІ в. Само „станал” франк, с помощта на Хенри Ханзиций. 

     Държавникът  от династията Дуло, който от 622 г. управлява цели 35 години своята държава в Каринтия, Щирия и Моравия, останал в европейската историческа наука като някакъв търговец.

      В летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” пише единствено, че „Само бил по род славянин” (с.126, Асемани).

      На  Асемани дължим проучването, че Само имал потомство, между имената на което се споменават Борут и Караст...

      Името „Караст” е известно и във волжко-българския летопис „Барадж тарих”, но като „Караджар”. Според летописеца, така се казвал бащата на Айдар, последния към 825 г. (не по-рано) поел властта над васалните българи в Хазария.

Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски.

          

             В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.

            „Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан...
            Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...
             Нарекли го... пръв български цар.” 

(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

монети на персийския цар Пероз (459-484)


монети на персийския цар Кавад, син на Пероз (488-496/499-531)

        монети на Ирник, с прозвище Балас, управлявал Персия (484-488)


            Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него? Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?

         Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения.
       Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

         Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през  559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”.

         „Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.

         Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.

         Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:

         „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).

         Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г.

         Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

        

              И все пак, по-важното е друго.

         Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.

         Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

         Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)

         Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

         Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

         С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...

         Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация...
...........................................................................................

         Произходът на името „Касан” при Орбини и Паисий, което съществува и в запазените откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (виж „Джагфар тарих”, С., 1995), трябва да бъде търсен в името (топоним) „Гар" и в персийският афикс (окончание) „ан, ен”.

      В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са очевидно савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан (Барадж тарих), така и патронима  „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарският цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...

 Герб на гр. Казан, въведен с указ на Екатерина Велика.

         И все пак откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?

      За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.

         Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.

          От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

         Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

       Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

          Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

         Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.

         Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.

           Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.
............................................................................................

         Но това е част от българската история, завещана ни от Паисий Хилендарски и е жалко, че никой учен не си е задал въпроса колко истина може да има в това сведение на Паисий.

         Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.

         Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?

         Кой е този български владетел, който превзел Персия чак до гръцките земи около р. Тигър? Арменски историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските канове” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...

Дали е той? Виж повече по темата:

The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК.bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html

Ролята на Кимерийско-боспорското царство за зараждането на хунския съюз...

     Диодор Сицилийски е живял през втората половина на І в. пр.н.е.  Роден е в сицилийския град Агирий, по-късно живее  в Рим и Александрия.

Диодор е автор на световна история в 40 книги, под общото название „Библиотека“, където проследява историята на света от възникването му до 54 г. пр.н.е. От „Библиотеката“ са съхранени изцяло първите пет книги и книгите от 11-та до 20-та. Има запазени и много откъси.

            Диодор е единственият от античните автори, който дава годините на живота на боспорските царе и проследява в детайли  дейността  им. Учените предполагат, че черпи уникалните си данни от местни, боспорски литературни извори от края на ІV в. пр.н.е. – нач. на ІІІ в. пр.н.е.

         Ние трябва да вярваме на Диодор, когато той пише за „цар на Кимерийския боспор“ (ХХ, 22). Всъщност, онова, което в науката е известно под названието „Боспорско царство“, според Диодор е „Кимерийско-боспорско царство“.

     
      За Диодор, за разлика от другите антични преписвачи,  Кимерийския боспор не е просто водно пространство, водна шийка, която свързва Меотида (Азовско море) с Евксинския понт (Черно море).

       За него това е царство…

Първите гръцки полиси в тази част на света, според  Дионисий Периегет, са градовете Фанагора и Хермонаса, които били построени от йонийски колонисти. Всъщност, йонийските жители много добре познават кимерийците, които през VІІ в. пр.н.е. атакуват йонийските градове в западна Мала Азия.

Според Дионисий Периегет, автор от І/ІІ в. от н.е., „покрай хладното подножие на Тавър живея много кимерийци“. Това е при Кимерийския Боспор, според географа. Кимерийци живеят, според Дионисий Периегет, и на изток от Дон. „В съседство със савроматите, един зад друг, живеят синди, кимерийци и вблизост до Ексинския понт керкети, торети….“.

Всъщност, защо цитираме точно Дионисий Периегет?

Неговият „Периегесу ойкумена“ („Землеописание“) не споменава други гръцки градове по Северното Черноморие, освен  Фанагора и Хермонаса. Това предполага, че той или не е запознат с останалите перипли на Евксинския понт, което е трудно да се допусне за такъв александрийски ерудит, или пък… дава данни, които са изключително древни.

И така, обединявайки уникалните сведения на Диодор Сицилийски и Дионисий Периегет, ние можем да посочим, че името на най-древната династия на Боспорско-кимерийското царство, е  династията на Археанактидите.

Друг автор, освен Диодир, не знае за нея.

Според Диодор, тя управлява от 480 г. пр.н.е. до 438 г. пр.н.е., и чак тогава идва основател на нова боспорска династия, Спарток І.

Според  Дионисий пък, най-старите гръцки полиси около Кимерийския боспор са основани от йонийци, т.е. от хора, които много добре познават традиционно кимерийците.

Ето защо, дори и да са прави изследователите, че никой народ не именува на свое име босфор, град и т.н., то очевидно топонимите и хидронимите около водната връзката на Азовско море и Черно море, идват от йонийци, които явно са знаели защо именуват босфора, града и други топоними с името „кимерийски“…Все пак едва ли са вярвали само на Омир и  са си мислили, че са в Аид, където той редопоставя кимерийските „град и народ“ ( Омир. Одисея. С., 1981, с. 207.. (ХІ, 12 - 16)).

Кой е първият основател на династията на Кимерийско-боспорското царство?

Кои са Археанактидите?

Кой е Археанакт?

Има ли той нещо общо с хионитския герой от 9 Яшт на Авеста - Арджатасп?

В края на VІ в. пр.н.е. Арджатасп воюва срещу бащата на Дарий, цар Ваштаспи. Годините са около събитията, описани в   Бехистунския надпис (523-521 г.г. пр.н.е.). „Хийаона“ на Арджатасп се оттеглят.

Четиридесет години по-късно вече има царство, останало в историята, като „Кимерийски боспор“ и в периода 480-438 г.г. пр.н.е., т.е. в периода преди идването на династията на Спарток І, царството се управлява от династия на Архенактиди. А според данните на Дионисий Периегет, кимерийците на запад от босфора, са „много“, а освен това и на изток от босфора има кимерийци  между синдити и керкетите (= абхазците)…

Ето точно тези кимерийци, през VІ в. от н.е. Прокопий Кесарийски, черпейки данни от българите, нарича „утигури“.

Между другото, идеята на хуните към 375 г. да тръгнат да превземат на запад Римската империя, не е тяхно оригинално хрумване.

Още в краят на старата ера, боспорският цар Митридат VІ Евпатор (119-63 г.г. пр.н.е.) започва да обединява всички племена около Азовско море, заявявайки им, че ще превземат италийската земя и Рим, като се изостави малоазиатския маршрут и се тръгне северно на Черно море.

Много интересно явление при прехода от Боспорското царство към Хунската империя, е факта, че между старите, антични полиси, които са били на дн. Крим и новата, късно-антична хунска държава, е констатираната липса от археолозите на разрушения през ІV век на баспорските градове (М.И.Ростовцев. Скифия и Боспор. Петроград.,1925; Ю.А.Виноградов.  К проблеме полисов в регионе Боспора Киммерийского / Античный мир и археология, Вып.9, Саратов., 1993; Николай Болгов. Между империей и варварами: финал античности на Боспоре Киммерийском / Украiна в Центрально- Схiднiй Европi, №4, 2004.).

 Това показва доста ясно, че „хунският феномен“ е местен за региона. Едни чужди завоеватели, каквито по-късно по тези места през средата на VІ век, са тюрколатите на Истеми,  разрушават градските крепости по северното Черноморие.

В този смисъл античната Кимерийско-боспорска държавност, със сигурност  е генетична част от зараждането на хунската държавност.

Данни за хуни от VІ в. пр.н.е. в "Авеста".

         Още през 1901 г. любознателният Marquart J. (1901, стр. 50-52) съобщава за хионита Арджатасп, който воювал с войската си през VІ в. пр.н.е. с цар Ваштаспи, сочейки пехлевийското съчинение „Ядгар Зареран“.

(Marquart, J. (Josef), 1864-1930)

onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname

Бехистунският надпис на персийския цар Дарий (521-486 г.г. пр.н.е.) описва събитията три години преди Дарий да завземе властта над Персия. В този надпис Дарий започва с думите, че е син на Ваштаспи. Малко по-нататък в надписа Дарий упоменава, че баща му Ваштаспи пребивава в Партия и там воюва с метежници.

И така: в Деветият Яшт на Авеста имаме „хийаона“.

Маркуарт, а след него и всички останали, са сигурни, че това са хионит, упоменати през ІV в. от н.е. и от историка Амиан Марцелин.

Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, за „хионит” от ІV в. и техният цар Грумбат, съюзник на Шапур ІІ (кн.ХVІІІ, 6.20).

Виж.:  Как блюдо на Шапур ІІ се озова при Кубрат? letopisec.blog.bg/history/2013/04/11/kak-bliudo-na-shapur-se-ozova-pri-kubrat.1099613

От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн. ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.” (История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Още през 1932 г. Bailey H. W. (1932, р. 946) е впечатлен от информацията и е единственият, който настоява, че това е реален противник на персите. Доразвива идеите си през 1954(р. 20-21).

През 1959 г. към въпроса се обръща Altheim F. (І, стр. 52-53), който дори посочва, че в `Яшт ХІХ, 30` хийаона са описани с „осровръхи шлемове“. Altheim, предвид на ниското ниво на развитие на кимерологията тогава, изобщо не се сеща за кимерийци и техните островръхи шапки и издига идеята, че са сака.

През 1959 г. мнение по въпроса взема и Ото Менхен-Хелфен, който общо взето подхожда негативно и пита, къде е била тази мощна федерация от племена, врагове на зороастрийците, след VІ в. пр.н.е.?

И все пак, как обаче да бъде обяснено наличието на „хийаона“ в деветият яшт на Авеста (виж карде 7, стихове 30, 31 и т. н.blagoverie.org/avesta/yashti/yasht9.phtml

Още през 1901 г. изобретателният Marquart е предложил своя идея.

     Според него, след атаката над Персия през 484 г. от н.е., ефталитите (по данни на ефталитската нумизматика ``вж. специално R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960``самоназванието на ефталитите е хион ``на монетите OIONO``)са били толкова омразни на персите, че името им „хионит“ дори е вписано в Авеста като врагове и „негодници“ (стих 30) (???).

Общо взето на това ниво е проблема и днес. Тоест, след като не може да се намери верно обяснение, се замазват нещата. А Прокопий Кесарийски през VІ в. от н.е. ясно пише, че хуните произхождат от кимерийците. Във Вавилонската хроника (на Геда) от 609 г. пр.н.е. също е упоменато името на хуните, като "Бит Хануния", област на Урарту...

Според сироезичният летописец Йешу Стилит от началото на VІ в.  хионит (ефталит при Прокопий), са едно и също с европейските, атилови хуни:

Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:

„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).

Ако човек има някакво съмнение дали в началото на пасажа да отъждестви „хионит“ и „хуни“, то в края на пасажа, от който става ясно за хунската атака през 395 г. на източните граници на Византия („в дните на императорите Аркадий и Хонорий“), съмнението изчезва.

Хуни, хони, хионит и ефталит, е едно и също нещо.

Кои са хионит на цар Грумбат? Краят на една историческа лъжа!
letopisec.blog.bg/history/2012/05/04/koi-sa-hionit-na-car-grumbat-kraiat-na-edna-istoricheska-lyj.949312           ВЪПРОСИ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ: името „хуни” и неговите форми „хони” и „хионит”.
letopisec.blog.bg/history/2011/08/05/vyprosi-na-istinskata-bylgarska-istoriia-imeto-huni-i-negovi.796676
              Една историческа грешка и цял период от българската история липсва...letopisec.blog.bg/history/2013/03/19/edna-istoricheska-greshka-i-cial-period-ot-bylgarskata-istor.1065676

Аскал (Ишкил) - държавата на карабългарите.

    Наименованието на тази държава влиза в употреба в арабоезичната историография след 922 година, когато е посолството на Ибн Фадлан в гр. Болгар на реките Волга и Кама. В своите „Записки” (Рисала) Ибн Фадлан пише, че владетеля на гр. Болгар е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (ас-к.л.). След това Фадлан обяснява, че княза на Аскал е подчинен на Алмъс, владетеля на гр. Болгар.

          Фактът, че Ибн Фадлан посочва двама владетели, би трябвало отдавна да насочи изследователите на този щекотлив въпрос в историческата наука, към предположението, че техните правомощия не са на една и съща територия.

 

         В противен случай не биха били двама. 

        Фадлан не бива да бъде подценяван, той е грамотен мъж и много добре е знаел, че владетеля на гр. Болгар е „балтавар” (васал), спрямо Хазария, в чиито земи е този град. Спрямо земята на Аскал обаче, която на запад граничи с Маджария (Унгария е в Панония), а на изток с печенегите, за Алмъс може да бъде казано, че е „малик” (цар). Ето защо, според Ибн Фадлан, владетеля на гр. Болгар е „малик на ас-сакалиба”.

        

      Това княжество, чиято територия е „4 дни” (Багрянородни), е волжко-българско, независимо, че по-голямата част от поданиците са славяни (ас-сакалиба).

         Аскал (Есегел) е българска провинция с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

         Къде е била тази държава?   

               Какво казват за нея арабоезичните източници?

            Ибн Рушдъ (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”

              Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн Русте.

   

            Самият Фадлан пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.

            Точното географско разположение се уточнява от „За устройство на империята” от К. Багрянородни. 

        

    През Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин, древляни и лензити”...

          Последните два народа са славянски. ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити). Ултин е един от най-значимите хунски народа, ултинзури.

                 За съжаление ние знаем много малко за този български народ, понеже пан-славизма излезе с погрешната теза, че "уличи" били славяни.

            Ибн Рушдъ (903 - 913 г.) пише, че съществуват три вида българи. „Те са три вида. Единият се нарича б. р. сула, другият - ас - к. л., а третият б. л. к. р.”

      „Худад ал-алам” (ок. 982) и Гардизи (1050 - 1059 г.) компилират от Ибн Рушдъ и повтарят същото.

             „Худад ал-алам”- B.hdula / Ishkil (?) / B.lkar

         Гардизи - B.rsula / Iskil (?)  / B.lkar

         Аскал (Есегел, Ишкил) е българска провинция с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

Изглежда сведения за "Ашкал" има още в най-старата унгарска хроники "Оld Gesta", варианти от която съществуват между ХІ и ХІV в.в. В един от вариантите, известен от ХІІІ в. като "Анонимната унгарска хроника", в гл. 50 и гл. 51, за българите-ашкал се дават сведения, като Szekelys (Siculi, Sicli).

В унгарската хрониката на Йоан Туроци от ХV в. в. също има данни за Аскал, наричани "сикули":  „В наше време няма съмнение, че тези сикули са се заселили в Панония още преди нахлуването на първата вълна от хуни, понеже изглеждат много различни от всички унгарци по своето чуждо, с все още несмесена кръв потекло и по своите по-строги нрави, и по разпределението на земята. Те още не са забравили скитското писмо, но си служат с него не чрез използване на мастило и хартия, а като изрязват изкусно пръчки, наподобявайки казаното (сп. Исторически преглед; кн.6 1988-стр.77).

допълнителна информация за Ултин, Ултиндзури

Хунското име Ултин - прозвище и етноним. http://letopisec.blog.bg/history/2012/04/09/hunskoto-ime-ultin-prozvishte-i-etnonim.937223

                положих усилия да се консултирам с проф. Чуков, известен арабист 

19.11.2011 09:27

          Кирил Милчев: В случая не ме интересува какво точно са ас-сакалиба, а дали е възможно ас-сакалиба да получат по някакъв начин и формата аскал, която по-късно се повтаря по инерция от Ибн русте и др. като Ишигел, исигел..

 преди 17 минути
               Vladimir Chukov: Да, разбира се, че могат става въпрос за различни граматични форми на корена с.к.л.