Банско ли е родното място на Паисий?
Своята категоричност авторите, които отричат, че Банско е родното място на Пайсий, базират на факсимилното издание на Хилендарската кондика, което, както те уточняват, е дело на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София и Народната библиотека в Сърбия. Щом като това фототипно издание е подхвърлено от сръбската библиотека, а тезата, че Банско е родно място на Паисий не ги устройва, би трябвало да се докаже, че този документ е автентичен.
Повод да не се вярва на фототипното издание ни дава следният скандален фалшификат още от 1792 г. В каталога на Сръбската библиотека, при описа на книгата „Буквар“, подарена на сърбите – забележете – по тяхна молба от търговеца Марко Тодорович, който собственоръчно изявява на първата страница своята национална принадлежност – българин от Разлога – това е било заличено. И само това ли?! Могат да се приведат безброй примери и с по-късна дата на фалшификации и преправки от подобен род. Ето защо да се правят фундаментални изводи на базата на този документ е несериозно.
Авторите на статиите, които отричат, че Банско е родното място на Паисий, твърдят, че фототипното издание на Хилендарската кондика от 1998 г. категорично опровергава както съществуването на приписката за „отцовата кукя в Банско“, така и „каквито и да било други сведения за някакво родство на Лаврентий и Паисий и с Хаджи Вълчо от Банско“. Тези твърдения са в противоречие с двете бележки, цитирани от Кондиката далеч преди да излезе на бял свят нейното фототипно издание.
В подготвения за печат от проф. Боньо Ст. Ангелов Никифоров препис на „История славянобългарска“ – София 1961 г., е отбелязано, че в Хилендарската кондика от 8 октомври 1756 г. пише: „че е дошъл с брата си духовника Лаврентие, кир Хаджи Вълчо от Банско“. А в приписката на Кондиката от 10 октомври 1765 г. (след смъртта на Хаджи Вълчо) четем: „Какво паки (пак, б. а.) е привел поклонници от Банско кир духовник Лаврентие, проигумен Хилендарски и са ги писали всеки за своята душа гроша 725, Хаджи Вълчов син 100 гроша, кира проигумен даде за родители 100 гроша... всичко 1002 гроша“.
Тази приписка наново потвърждава, че Лаврентий е брат на Хаджи Вълчо от Банско. Липсата на тези автентични факти във фототипното издание от 1998 г. показва, че то е фалшификат. Затова е наложително нашите историци специално да проверят автентичността на това копие, за да престанат тези манипулации с родното място на автора на „История славянобългарска“.
На основание на цитираните две приписки може да се направи и потвърди единственият верен извод, че родното място на Паисий е Банско. Щом Хилендарският монах е брат на Лаврентий, което той сам потвърждава в послеслова на своята История, а Лаврентий е брат на Хаджи Вълчо от Банско, следва, че Паисий е брат на Хаджи Вълчо и е родом от Банско. Това е историческата истина. А щом е роден в Банско, той е имал и родна къща. И в нея е имало метох.
Това се потвърждава от спомените на стари хора и изследванията на Александър Чочолайн – един превъзходен учен народовед. В началото метохът е служил като средище на таксидиотите. По-късно е бил килийно училище, а през 1847 г. е превърнат в истинско училище, ръководено по взаимоучителната метода от известния бански учител Никола поп Филипов. То е било закрито на 10 октомври 1912 г. До тази дата метохът е бил просветен център в Банско. Вече старата и прогнила сграда, заедно с други около нея, изгаря в случаен пожар на 2 срещу 3 март 1922 г.
Неоснователни, произволни и непочиващи на каквито и да било научни доказателства са и категоричните твърдения на авторите, че по времето на Паисий Хилендарски Банско не влиза в обсега на Самоковската епархия. Това е опровергано както от „Епархиалния поменник на Зографския манастир“, така и от каменния надпис над северната врата на банската църква „Св. Троица“, където между другото е казано: „во время господина и архиепископа Самоковскаго и нашего Игнатия во лето 1837“. Което доказва, че не само по времето на Паисий Банско е било в рамките на Самоковска епархия, но продължава да е в нейните диоцез и през XIX в. И когато Паисий казва, че е от Самоковска епархия, това не означава, че не е от Банско.
Да се определя родното място на Хилендарския монах на базата на палакарийския диалект, уж залегнал в „История славянобъларска“, също е несериозно. Особеностите на стила на който и да било автор не са от такова естество, че да определят родното му място. Ако се задълбочим в текста на Историята, може да забележим много елементи от типичния бански говор. Ето и няколко примера, приведени от Александър Чочолайн: нихна – вм. тяхна; ораче – вм. орачи; таквия – вм. такива; разнел – вм. разнесъл; затечен – вм. ограден и др. Тези езикови елементи не доказват, а само потвърждават тезата, че Банско е родното място на автора на „История славянобългарска“.
Несериозно и невярно е твърдението, че уж Неофит Рилски отъждествявал своя помощник Паисий с истинския Паисий. Това е проява на непочтеност към паметта и делото на патриарха на българските педагози. Да се твърди, че Чочолайн се е подвел по Неофит Рилски и вместо истинския Паисий е споменал името на „онзи“ Паисий, също е неприемливо. Той много добре е знаел кой е истинският автор на Историята и сам е направил нейния т. нар. „Бански препис“.
Онези пък, които сочат селата Доспей и Кралев дол – едновременно утвърждавани и отричани като родни места на Паисий, само ни вкарват в един омагьосан кръг на микс от митологеми без нито едно научно доказателство.
Своята категоричност авторите, които отричат, че Банско е родното място на Пайсий, базират на факсимилното издание на Хилендарската кондика, което, както те уточняват, е дело на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София и Народната библиотека в Сърбия. Щом като това фототипно издание е подхвърлено от сръбската библиотека, а тезата, че Банско е родно място на Паисий не ги устройва, би трябвало да се докаже, че този документ е автентичен.
Повод да не се вярва на фототипното издание ни дава следният скандален фалшификат още от 1792 г. В каталога на Сръбската библиотека, при описа на книгата „Буквар“, подарена на сърбите – забележете – по тяхна молба от търговеца Марко Тодорович, който собственоръчно изявява на първата страница своята национална принадлежност – българин от Разлога – това е било заличено. И само това ли?! Могат да се приведат безброй примери и с по-късна дата на фалшификации и преправки от подобен род. Ето защо да се правят фундаментални изводи на базата на този документ е несериозно.
Авторите на статиите, които отричат, че Банско е родното място на Паисий, твърдят, че фототипното издание на Хилендарската кондика от 1998 г. категорично опровергава както съществуването на приписката за „отцовата кукя в Банско“, така и „каквито и да било други сведения за някакво родство на Лаврентий и Паисий и с Хаджи Вълчо от Банско“. Тези твърдения са в противоречие с двете бележки, цитирани от Кондиката далеч преди да излезе на бял свят нейното фототипно издание.
В подготвения за печат от проф. Боньо Ст. Ангелов Никифоров препис на „История славянобългарска“ – София 1961 г., е отбелязано, че в Хилендарската кондика от 8 октомври 1756 г. пише: „че е дошъл с брата си духовника Лаврентие, кир Хаджи Вълчо от Банско“. А в приписката на Кондиката от 10 октомври 1765 г. (след смъртта на Хаджи Вълчо) четем: „Какво паки (пак, б. а.) е привел поклонници от Банско кир духовник Лаврентие, проигумен Хилендарски и са ги писали всеки за своята душа гроша 725, Хаджи Вълчов син 100 гроша, кира проигумен даде за родители 100 гроша... всичко 1002 гроша“.
Тази приписка наново потвърждава, че Лаврентий е брат на Хаджи Вълчо от Банско. Липсата на тези автентични факти във фототипното издание от 1998 г. показва, че то е фалшификат. Затова е наложително нашите историци специално да проверят автентичността на това копие, за да престанат тези манипулации с родното място на автора на „История славянобългарска“.
На основание на цитираните две приписки може да се направи и потвърди единственият верен извод, че родното място на Паисий е Банско. Щом Хилендарският монах е брат на Лаврентий, което той сам потвърждава в послеслова на своята История, а Лаврентий е брат на Хаджи Вълчо от Банско, следва, че Паисий е брат на Хаджи Вълчо и е родом от Банско. Това е историческата истина. А щом е роден в Банско, той е имал и родна къща. И в нея е имало метох.
Това се потвърждава от спомените на стари хора и изследванията на Александър Чочолайн – един превъзходен учен народовед. В началото метохът е служил като средище на таксидиотите. По-късно е бил килийно училище, а през 1847 г. е превърнат в истинско училище, ръководено по взаимоучителната метода от известния бански учител Никола поп Филипов. То е било закрито на 10 октомври 1912 г. До тази дата метохът е бил просветен център в Банско. Вече старата и прогнила сграда, заедно с други около нея, изгаря в случаен пожар на 2 срещу 3 март 1922 г.
Неоснователни, произволни и непочиващи на каквито и да било научни доказателства са и категоричните твърдения на авторите, че по времето на Паисий Хилендарски Банско не влиза в обсега на Самоковската епархия. Това е опровергано както от „Епархиалния поменник на Зографския манастир“, така и от каменния надпис над северната врата на банската църква „Св. Троица“, където между другото е казано: „во время господина и архиепископа Самоковскаго и нашего Игнатия во лето 1837“. Което доказва, че не само по времето на Паисий Банско е било в рамките на Самоковска епархия, но продължава да е в нейните диоцез и през XIX в. И когато Паисий казва, че е от Самоковска епархия, това не означава, че не е от Банско.
Да се определя родното място на Хилендарския монах на базата на палакарийския диалект, уж залегнал в „История славянобъларска“, също е несериозно. Особеностите на стила на който и да било автор не са от такова естество, че да определят родното му място. Ако се задълбочим в текста на Историята, може да забележим много елементи от типичния бански говор. Ето и няколко примера, приведени от Александър Чочолайн: нихна – вм. тяхна; ораче – вм. орачи; таквия – вм. такива; разнел – вм. разнесъл; затечен – вм. ограден и др. Тези езикови елементи не доказват, а само потвърждават тезата, че Банско е родното място на автора на „История славянобългарска“.
Несериозно и невярно е твърдението, че уж Неофит Рилски отъждествявал своя помощник Паисий с истинския Паисий. Това е проява на непочтеност към паметта и делото на патриарха на българските педагози. Да се твърди, че Чочолайн се е подвел по Неофит Рилски и вместо истинския Паисий е споменал името на „онзи“ Паисий, също е неприемливо. Той много добре е знаел кой е истинският автор на Историята и сам е направил нейния т. нар. „Бански препис“.
Онези пък, които сочат селата Доспей и Кралев дол – едновременно утвърждавани и отричани като родни места на Паисий, само ни вкарват в един омагьосан кръг на микс от митологеми без нито едно научно доказателство.
Автор на статията е Страхил Николов, 88 годишен чичо на Кирил Милчев.
If you enjoy these limited series from companies rolex replica sale like BWD, you'll probably enjoy the packaging in which these interesting pieces are supplied. "Cost of Entry" is a new column series on aBlogtoWatch that explores what it costs to purchase the least expensive model offered by a popular watch company. In each swiss replica watches installment, we will seek out and discuss in detail the most affordable currently available model from some of the most desirable watch brands on the market. We will mostly focus on men's watches replica watches uk unless we specifically mention otherwise. The goal is to discover what the cost of entry is if you want to own a new watch from rolex replica sale many of the most famous brands as well as some of our favorites. Not stopping there, we will also analyze how much you are getting for your money, and perhaps, how much you are missing out on when you consider what qualities the brand is replica watches most known for, as well as what some obvious alternatives are.
ОтговорИзтриване