Дуло е историческа личност от началото на V в.

        В периода  410 - 420 г., според американският изследовател на хунската история Ото Менхен-Хелфън books.google.bg/books, летописецът от V в. Олимпиодор участва в посолство на западния римски император Хонорий до хунския рикс (цар) Донат.

   Равена /През 402 г. след обсадата на Милано от вожда на вестготите Аларих I западноримският император Флавий Хонорий премества столицата на империата си в Равена./  



            Името на този хунски владетел „Донат”, според изследователите, е латинизира форма (при това срещана често на латински) на  оригиналното име на хунския цар.
 

         Кое е това оригинално име и защо предполагаме, че именно това е Дуло, бащата на Атила и родоначалник на българския династичен род Дуло?

       Целият текст на летописа на Олимпиодор е изгубен. Откъс от него е преписан и съхранен от патриархът на Константинопол Фотий през Х в. в неговата Библиотека.

    

        Ето преразказаният текст на Фотий: „Той (Олимпиодор - б. ред.) разказва за Донат, за хуните, за невероятното умение, с което кралете им (рикси) стреляли с лък, и за това как той, като историк, бил изпратен с посолство при тях и при Донат; пише за своето трагическо пътуване по морето и за опасностите, и за това как Донат, коварно излъган от клетва, бил престъпно убит. Също за Харатон, първият от риксите (владетелите на хуните - б. ред.), който бил обладан от гняв, заради убийството и как императорските дарове го успокоили. Това е съдържанието на първите десет книги от неговата история” (§ 18).

         В осемнадесет параграфа, всеки от по няколко изречения, Фотий преразказва всички книги на Олимпиодор. Това несъмнено оказва ущърб на дошлите до нас сведения.

          Що се касае до интересуващият ни „фр. 18”, е видно, че Фотий е редуцирал едно пространно изложение на Олимпиодор, в което се разказва за хуните и което предшества с няколко десетилетия летописа за тях на Приск Панийски, който ги посещава през 448 г.

        Основната хунска фигура в текста на Олимпиодор е Донат.

        Западно-римското посолство на император Хонорий (ум. 423 г.) е отправено към него.

        Името на владетелят на хуните Донат е незаслужено пренебрегнато от историците, в едно обаче те са прави. Липсват сведения за Донат, но понякога отсъствието на данни е също информация.

          Очевидно е, след като посолството, в което участва Олимпиодор, отива при Донат, че това е фигурата, която олицетворява властта на хуните в първата четвърт на V в.

     

      Донат не е известен наистина като участник в хунските помощни подразделения на западно-римския префект Стилихон (405 г.), той не е популярен като Улдин, неговата роля е очевидно на територията на Мундияк и той на румънските и унгарските земи обвързва хетерогенните хунски племена с „клетвен договор”, както пише Олимпиодор.

         Кога Донат започва да създава хунска държава от нов тип?

        

          От 375 г. до 406 г. аланите са под ръководството на хуните, през 406 г. обаче те поемат по свой път и заедно с вандалите, които също напускат Хунския съюз, пресичат Рейн на запад и навлизат в Галия.

     Защо аланите напускат хуните и земите на Мундияк, е трудно да се каже, ако се няма предвид началото на държавната деятелност на Донат точно в този период, по обвързване на различните племена в клетвен съюз към Хунската държава. 

       Очевидно аланите, които по-късно при вандалите винаги отстояват вътрешно-собствет статут и не са асимилирани от победителите-вандали в общата им 85 годишна Картагенска държава в северна Африка, още към 405 г. се разграничават от новата държавна политика на Донат, в която хунските племена са бивали обвързани с клетвен договор, за да признаят един общ династичен род начело. С най-висша фигура в хунския съюз, а не вече пръв измежду равни, както е било до реформата на Донат/Дуло...

       През 408 г., по време на новият рейд в Тракия на Улдин (първият рейд за връщане на дезертирали васални племена е през 405 г.), с който е целял подновяване на старите данъчни уговорки и при възкачилият се в 408 г. нов византийски император Теодосий ІІ, от хунската армия дезертират скири и други племенни войници, съблазнени от римския начин на живот. Улдин се спасил на север от Дунав само със „собствените си хора”.

       Всичко това показва, че в периода 405 г. – 408 г. при хуните е в ход нова държавна реформа, която плаши някои съюзници и те бягат, но в какво точно се е изразявала тя, можем да предполагаме само от формулата на Олимпиодор, че се е сключвал клетвен договор.

 

       Пред кого са се клели новите васали?

     Определено пред Донат, той е създателя на династичната ангажираност на различни племена към един род. Дотогава хунският съюз е определено хетерогенен, след това племенните водачи са „сътрапезници” на династа.

         Кога се създава нов тип държавно управление сред хуните?

     

          Очевидно, когато топонима на т.нар. Втора Германия, т.е. Мундияк, става прозвище на Донат, явно точно той е Мундзук (Йордан), бащата на Атила. А понеже днес от всички сериозни учени е признато, че Ернак, третият син на Атила и "Ирник от рода Дуло" в "Именникът на българските владетели", е една и съща личност, то тогава явно не само Атила е от българския династичен род Дуло, но и именно баща му е основател на династията.

 Атила и Ирник през 448 г., описани от Приск Панийски.

          Ото Менхен-Хелфън пренебрегва ролята на Донат и вижда в Харатон първият хунски рикс (Олимпиодор), но Харатон въобще не е първият от познатите предводители на хуните, преди него знаем Улдин. Тоест, в случая с Харатон сме свидетели единствено на писмен източник (Олимпиодор), който първи е посочил новият тип хунски рикс (цар), Харатон не би бил такъв, ако Донат/Дуло не бе извършил дотогава черната работа по клетвените договори и ако не бе убит, във връзка с тази си държавна дейност.

         Ето защо, когато през VІ в. Йордан пише, че бащата на Атила се е казвал „Мундзук”, трябва да виждаме в това име на Донат прозвище, което му е дадено, във връзка с топонима „Мундияк”, упоменат в началото на V в. от историкът Олимпиодор.                   

         Олимпиодор е посочил в своята история от V в. (фр. 17) топоним с името „Мундияк”.       

        С този топоним, който очевидно е бил общоупотребителен от готите, е фиксирана, освен всичко друго, и местността в дн. Румъния над Букурещ, Мунтания.

       Между другото, Олимпиодор във фр.17 отбелязва, че  топонима Мундиак бил известен и като „Втора Германия”. 

      Имайки предвид, че Германия на старата карта на Птолемей граничи на юг с Панония по Дунав, определено може да се каже, че Мундияк се припокрива с цялата територия на Панония, т.е. не само с Панония на средни  Дунав (където към 411 г. се самопровъзгласява за римски император самозванеца Йовин), но и с онази част от Панония, която стига до Карпатите и включва румънските и унгарските територии.