Шестият
вселенски събор е открит в Константинопол на 7 ноември 680 г., след като
императорът сключва договор за мир с Аспарух, син на Кубрат, който превзема Мизия.
Аспарух
създава на юг от Дунав нова българска държава през 680 г., със столица Плиска.
Съборът
е имал 18 заседания и е закрит на 16 септември 681 г.
На
16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на презвитер Константин от
гр. Апамея в сирийските земи, който се опитва с последни усилия да създаде
компромис между монофизити и проповядващите двете природи на Син, т.е.
диофизитите (православните). Константин упоменава България и твърди, че това, което Византия
претърпява от нея
е божи гняв, заради отхвърлянето на монотелитството от църковния събор.
Апамея (Apamea, Qal’at al-Mudik, арабски: أفاميا или آفاميا Afāmya, гръцки: Απάμεια της Συρίας) е древен град в Северна Сирия на река Оронт. Главен град е на местността Апамене, по-късно на римската провинция Сирия секунда.
За
монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.
"Казвам се Константин. Презвитер съм на
светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда.
Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор,
за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което
претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.
Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане
разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи
страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които
изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при
стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да
настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И
сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по
сирийски, и нека да се преведе на гръцки"
(Протоколи на VІ Вселенски
събор).
Забележете, какво казва презвитер Константин. На 9 август 681 г., той казва: "Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България." Годината е от 1 септември 680 до 1 септември 681 г. Тоест, победата на Аспарух над ромеите е била със сигурност между 1 септември 680 г. и 7 ноември 680 г., на последната дата императора е в Константинопол и открива събора.
ОтговорИзтриванеТова е нова държава. Старата държава, начело с Бат Боян приема васалство от Хазария и както пише Теофан, Боян плаща данък на хазарите. Хазария обаче не успява да се разпространи на запад от Днепър, именно защото Аспарух ги спира. Земите от Днепър до северния ръкав на р. Дунав, т.е. р. Серег, са остатъчни земи от Велика България. Аспарух между 1 септември 680 и 7 ноември 680 г. превзема Мизия от Византия, получава договор и установява новата си столица Плиска. Така създава своя държава България. Естествено, че това не е първата създадена държава с името България, но е първата, която има столица на юг от Дунав.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеНа 9 август 681 г., на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
ОтговорИзтриванеШестият вселенски събор бил свикан в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 г. по повод ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о заседание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.
Ако съдим по хронологията на „Деяния...” войната с България започва 20 март 680 г. и завършва преди 16 септември 681 г.. Основание за такова твърдение дават съобщенията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат присъства и председателства Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се ръководи от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и отново председателства Събора на 16 септември (18 Деяние).
"войната с България започва 20 март 680 г."..., да се чете 20 март 681 г.
ИзтриванеРадвам се, че сайта на православието ви е източник, но и там има груби грешки...Чудно е чак какви, напр. не се прави разлика между монофизитство и монотелитство...Както и да е, благодаря, че коментирате...
ИзтриванеПризнавам, че съм използвал информацията от там (и не само), но е и факт, че шестия вселенски събор започва на 07 ноември 680 година и завършва на 16 септември 681 година. Колкото до религиозната част, мисля че прекалените отлъчвания от църквата и обявявания в ерес, доста е благоприятствало за развитието на исляма в мала азия.
ИзтриванеКажете Милчев, според вас Аспаруховата войска бяга от Хазарите, които подчиняват баща му. Той го изоставя и отива да се бие с Римската Империя. Не само се бие, но я побеждава... Това не са Хазарите, това е Римската Империя...
ОтговорИзтриванеНещо куца в тази идея - Аспарух изостава баща си и земята и вместо да смачкат Хазарите, отива и смачква Римската Империя...
Няма какво да казвам, то си има извори и източници, иначе не ви преча да се водите вътрешен диалог със себе си...
ИзтриванеАспарух се отделя , той не бяга от Хазарите . Има вътрешни спорове между братята стигало се е и до военни действия между БатБаян и Аспарух .
ОтговорИзтриванеДобре, всъщност къде точно се "отделя", понеже Велика България на Кубрат е от Кавказ до Днепър?
ИзтриванеКубрат като личност няма. Няма нито един известен ми документ с такова име, който да има доказателствена връзка с българи, с владетел на българи, или изобщо с България.
ОтговорИзтриванеТой е събирателен образ съшит произволно от историчарстващи титуловани величия, от няколко личности:
- Курт (Именника) - Кетрадес - Хорбат/Хорват (от пръстена)
и още 1-2, за които сега не си спомням точно.
Но Кубрат няма никъде, никакъв, и в никаква връзка с българи.
Или ако има Кроват си е живял в Илирия/Панония и никога и никъде отвъд делтата на Дунав. Както пишат хронистите, той е бил "господар на uni, vulgares & contragenses". А т.нар. хуни и българи от цели 2 века преди това се подвизават точно в Панония. Контрагентите(съюзниците) вероятно са по-късните "кровати
Най-вероятно Теофан да е бащата на Аспарух
Аспарух е непотвърдена "личност". Освен Теофан и преписвачи (+монаха Сукри от арменското радио, който открил нечуван и невиждан до тогава (~1886г) ръкопис на Хоранаци, който всъщност не бил негов ... и т.н.) - никой друг не знае за него. Е, естествено и допълнението към библейската история на асирийците, днес по-известна в "нАучните" "ни" среди като "Именник...".... "Неговите" (на Аспарух) "българи" - още по-малко са "потвърдени" (най-вече - археологически). "Докарвай"-те си българи от където Ви-ти се прииска, това няма да промени ФАКТА, че наименованието българи се е появило ТОЧНО ТУК, на земите на Балканите, и то далеч преди 681г.
Това ме амбицира да Ви опровергая.... При това с документи, като Кавската хроника...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване