Изгубен български летопис от ХІІІ в.

        Латинската дума „Annales“ се превежда на български като – летописи. За съществуването на средновековен български летопис, който е бил явно преведен на латински, сведение има на няколко места.

През 1601 г. Мавро Орбини издава своя труд „Царството на славяните“, в който отрежда обширно място на българската история. Мавро Орбини черпи от различни източници данни за българите, включително и от средновековните „Български анали“. Орбини дори директно пише, че  Луполд Бабенберски (ХІV в.) е онзи от хронистите, „който повече от другите се позовава на Българските анали“ (accostandosi piu de gli altri agl`Annali de`Bulgari).

В музея „Корер“ във Венеция се пазят ръкописи на подготвяно в началото на ХVІІІ в. историческо проучване за българите от Филипо Ричепути, който умира през 1742 г. и проекта му да напише българска история остава незавършен. Част от ръкописите на Ричепути са съхранени от венецианеца Емануеле Чиконя (1789-1868), който ги дарява на библиотеката във Венеция, като прави и опис на онова, което притежава. В описа на Чиконя, под № 3226 се съобщава какви извори е подготвил Ричепути, за да напише история на българите. Те са „от Византийска библиотека, т. ХХV на Дю Канж, от „Български анали“, от Дондоло, от Муратори и т.н.“ (Ана Влаевска. Една недописана история на българите през ХVІІІ в.; В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност, С., 2006, с. 131).

Има съхранени 12 фрагмента заети от „Annales bulgarorum“. Те са проучени от Ана Влаевска, която още през 2006 г. повдига въпроса, че за подобни „Български анали“ има сведение и при Мавро Орбини (Царството на славяните, с., 1983, с. 77).

Досега знаехме само от Мавро Орбини, че средновековния хронист от ХІV в. „Липолд (Lyppoldus), епископ на Бабенберг (дн. Бамберг), записан в Болонския университет през 1314 г., след това съветник на Карл ІV“(Влаевска, цит. съч., с. 138) е ползвал „повече от другите“ хронисти „Българските анали“. Вече обаче знаем за тези средновековни български летописи не само от Мавро Орбини.

Влаевска през 2006 г. посочи още едно място, а именно в ръкописите на Ричепути, където се споменава за тях. Тя пише: „за мен остава загадка както това, какво точно представляват тези Annales bulgarorum, цитирани и в „Царството на славяните“, и в разглеждания ръкопис“ (пак там, с. 139), който и сега се намира в музея „Корер“ във Венеция…

Museo Correr San Marco, 52 30124 Venice T +39 041 2405211 F +39 041 5200935 E info@fmcvenezia.it Entrance for the public: St. Mark’s Square, Napoleonic Wing, Monumental Staircase; http://correr.visitmuve.it/en/contattaci-2/

correr.visitmuve.it/en/il-museo/servizi-agli-studiosi/photographic-archive-2/

          В подготвения ръкопис на  Филипо Ричепути, който умира през 1742 г.  и който предхожда с 30 години историята на Паисий „една от основните разработвани теми е тази за произхода на българите, за идването им на Балканския полуостров и взаимоотношенията им с авари, славяни и унгарци, за което са цитирани цели пасажи от (цитирам в превод – А.В.)„Кедрин, Никита [Хониат], Агапий, Луполд Баварски (!), Иреник, Ландулф Сагакс, Орбини, Фулденските анали, Луцич, Зигиберт“ и др.(…) [Има]текст обхващаш 35 листа, написан е на италиански и е озаглавен „Origine delli Bulgari“, т.е. „Произход на българите“. (Ана Влаевска. Една недописана история на българите през ХVІІІ в.; В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност, С., 2006, с. 139/140).