Как българския историк акад. В. Гюзелев изпрати град Анхиало на Крим.

            Несъмнено черноморския град Анхиало е бил населен с траки  дори към VІ в. от н.е., за което има изрично сведение в трактата „За сградите“ от Прокопий Кесарийски: „Траки обитават един крайморски град на Евксинския понт на име Анхиало…“

Българското име на града като „Тутхони“ става известно от издаденият през 1905 г. в Петербург старобългарски превод от ХІV в. (по молдовски препис от ХVІІ в.) на историческата хроника от Х в. на Симеон Метафраст и Логотет.

Три години по-късно хрониката е детайлно изследвана от Златарски в „Известия за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета“. Историко-критическо изследване от В.Н.Златарски, София, 1908 (Отделен отпечатък от "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", книга ХХІV).

Тъй като изданието в Петербург е било почти завършено към есента на 1903 г., а още след януари 1899 г. се преглеждат и знаят коректурите, Макуарт (1864-1930) бърза в книгата си от 1903 г. и съобщава сведението, че Анхиало, близо до Несебър и Дебелт, е получил ново име от българите „Тутхони“, съгласно старобългарския превод от 1367 г. на гръцката хроника на Симеон Логотет. „Wir wissen jetzt, dass Anchialos bulgarisch Tutchon hiess, aus altslawischen Ubersetzung der Chronik des Symeon des Logoteten, Vizantijskij Vremennik ІІ 114, Thochun neben „Nezembur“ (Mesembria) in einer ungarischen Urkunde 1367. Es konnte  Debeltos ja auch einen solchen Namen haben“ (J. Marquart. Osteuropäische und ostasiatische Streifzüge; ethnologische und historisch-topographische Studien zur Geschichte des 9. und 10. Jahrhunderts (ca. 840-940) (Leipzig, Dieterich'sche Verlagsbuchhandlung, T. Weicher, 1903, р. 500).

archive.org/details/osteuropischeu00markuoft

През 1905 г. Albrecht Wirth (1866-1936) в книгата си „Geschichte Asiens und Osteuropas“  (Halle, 1905, с.246-248. Bulgaren) на стр. 247, позовавайки се на Макуарт, обърква географското място на Thochun и го редополага до Керченския провлак: „der bulgarishe Name von Anchialos (аm Busen von Kertsch) Thochun, erinnert an die georgischen Thusch…(p. 247)“.

archive.org/stream/bub_gb_7IfUAAAAMAAJ#page/n5/mode/2up

През 1908 г. Златарски съобщава на стр. 25 от „Известия за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета“, че там където гръцкия текст пише Анхиало, „в нашия превод стои името Тутхон. Това заменяване се забелязва и в други места, дето се споменува това име“ в старобългарския превод на хрониката. Златарски посочва, че вместо Анхиало, както е „според гръцкия текст [за] императрица Ирина през 784 г.“, имаме старобългарски превод: „създа же и Тутхонь“. Също при сражението от 20 август 917 г. имаме не река Ахелой, а битката е при „Тутхонската река“…

“И тъй – констатира Златарски – във всички места, дето се среща в гръцкия текст на Симеон Логотета гръцкото название Ахелой и Анхиало, в нашия превод стои името Тутхон, от което може да се заключи, че българското название на Ахелой и Анхиало в средните векове е било Тутхон. Каква е етимологията на това име и що то означава, ние не се вземаме да обясним; но както се види, то не ще да е славянско“ (с. 25, пак там).

През 1918 г. Златарски издава т. І, ч. І от своята „История на българската държава през средните векове“, където на стр. 386 (от третото фототипно изд. от 2002 г.; или на с. 494 от изд. от 1970 г.), допуска една грешка. Предоверява се на сведението от 1905 г. при Albrecht Wirth в книгата му „Geschichte Asiens und Osteuropas“  (Halle, 1905, с. 247) и решава, че и „на кримския Анхиал  (на Керченския провлак)“ има град с българското име Тутхон/Тохун.

Това е повторено през 1981 г. от В. Гюзелев в статията му „Анхиало“ в  сборника „Български средновековни градове и крепости“, т. І „Градове и крепости по Дунав и Черно море“ (с. 356-383): „Прабългарите нарекли града с името Тутхон, споменавано в писмени извори чак до втората половина на ХІV в. Това наименование изглежда е превод на древногръцкото Анхиало. В потвърждение на това логично предположение може да се посочи фактът, че намиращият се на Керченския полуостров византийски град Анхиало е бил наричан от прабългарите също така Тохун (= Тутхон) [с. 356/7]“ и Гюзелев ни препраща към текста на Златарски, цитиран по-горе.

И наистина, ако имаше град Тохун/Тутхон до Керченския провлак на Крим, чието гръцко име да е Анхиало, е логично да се допусне, че името Тутхон на черноморския Анхиало означава същото, което на древногръцки означава Анхиало. Според Гюзелев, Анхиало значи „близо до солта“ (с. 356).

Но както посочихме, станало е объркване, първопричина за което е книгата от 1905 г. "История на Азия и Източна Европа" на Албрехт Вирт (Albrecht Wirth. Geschichte Asiens und Osteuropas., Halle, 1905, p. 247), който наистина се позовава на Макуарт (р. 500, 1903), но явно е имал нещо друго предвид, понеже Макуарт визира Анхиало до Месембрия. 

Възможно е объркването при географа Вирт да се дължи на една важна подробност: между Анхиало (Поморие) и Созопол е съществувала „така наречената Кримни“. Едно име действително пренесено от Керченския провлак (босфор Кимерийски) при дн. Бургаски залив от българите. 

„Йоан Кантакузин, когато разказва за сключения между българския цар Михаил Шишман и византийския император Андроник ІІІ Палеолог през 1328 г. договор, насочен срещу Сърбия, отбелязва: „И понеже на императора бе удобно, направиха срещата между Созопол и Анхиало в така наречената Кримни и сключиха здрав мир“…“ (Гюзелев, с. 372, цит.съч.).

От Хамбарлийския надпис от 813 г. на кан Крум става ясно, че новопридобитата от Крум територия от Средец до Бургас, а на юг до Андрианопол, е наречена „саракт“. 

Крум административно дели „саракта“ на дясна и лява части. „За лявата страна на моя саракт – Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули, начело е боила кавхан Иратаис, а стратезите Кордила и Григора са му подчинени.“

Думата „саракт“ е с персийски произход, а за новопридобитите земи от Крум означава буквално „избрани земи за военачалниците“, „царски земи“. „В переводе с персидского языка форма множественного числа ﻥﺍﺭﺴ саран (мн. от ﺭﺴ сар «голова», «вершина», предводитель»; в пехлевийской транслитерации sl) означает «предводители войска», «военачальники». Еще одно значение сар – “избранник”; соответственно, в множественном числе это слово, возможно, отражает практику избрания местных военных предводителей...” (А. К. Аликберов. Сасанидская титулатура правителей Кавказа по арабо-мусульманским источникам).

karabah.h18.ru/history/azerbaidjan/23.html

Лявата част на саракта е предоставена под командването на четирима души: боил кавхана Иратаис и стратезите Кордила, и Григора. Четвъртият е самият династ: кан Крум…

А сега, нека да се спрем на етимологията на „тутхон“. Името е съставено от две думи „тут“ и „хон“. „Тут“, както посочи още Добрев, е „четири“, „тутом“ е „четвърти“. Именно П. Добрев в Царственик на българското достолепие (1998) посочи, че „ом и ем“ като окончания на българските числителни редни в Именникът на българските владетели, са признак за тяхната разлика от самите числа.

В този смисъл, „Тут-хони“ би трябвало да означава „четири хони“, т.е. очевидно Анхиало е било избрано за административен център на източната част от Крумовия саракт. 

А „така наречената Кримни“ между Созопол и Тутхони, ни насочва към кимерийския произход на имена като Крум и Кримни.