На о. Грав са били канските дворци на Велика България...

Още античните географи са смятали, че Каспийско море на север се свързва с Океана. Че то не е море, а залив на Океана.

Херодот през V в. пр.н.е. съобщава, че Океана заобикаля сушата отвсякъде. Географите пък през следващите векове са знаели следното: 1, че Индийският океан има южен залив, т.е. Червено море. Но той, според тях, имал и северен залив. 2, На изток океана заобикаля Индий, според техните представи, а след това всичко на северо-запад е океан, като  Каспийско море не е море, а северен залив на Океана.

Когато в края на ІV в. от н.е. историка Амиан Марцелин пише: "Народа на хуните, за който древните автори знаят доста малко, обитава оттатък Меотийското блато (Азовско море-бел.м.) в посока на студения Океан"  (кн.ХХХІ, 2.1.), той има предвид Каспийско море, като залив на този океан.

Когато през V в. Приск Панийски описва територията на империята на Атила, с думите: „Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана  и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци“, той под „островите на океана“ има предвид островите в Каспийско море, които потъват окончателно към ХІІІ в. от н.е.

 

За най-големия от тези острови, пише още през ІІ в. от н.е. географа Птолемей, наричайки го „Грав“. Този остров се е простирал от  устието на дн. Волга на юг, като според Л.Н.Гумильов, който проучва въпроса с експедиция, е бил с размерите на Нидерландия. През острова са минавали 70 ръкава, според „Арменската география от VІІ в.”, която компилира от Птолемей. Те идвали от широкия ръкав на Волга („Ра“ при Птолемей) и опасвали острова, а в южният му край са се събирали и са се вливали в Каспийско море.

Този остров Грав е бил част от територията на Велика България преди 669 г., откогато става хазарска територия, а потъването му под нивото на Каспийско море е един дълъг период от V до ХІІІ в. От тази тучна българска, а след това хазарска земя, която хазарския цар Йосиф през Х в. хвали в писмото си до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут като зеленчукови и овощни градини на държавата му, днес са останали като спомен само беровските могили при устието на Волга.