Произход на имената авито/хол, евдо/усия, ефта/лит...

          На 7 февруари 1676 г. в малоазийският гр. Себастия се ражда арменският книжовник Манук Себастаци, който остава известен в историята с духовното си име Мхитар. Той е създател в Италия на арменска католическа конгрегация, на която папата през 1717 г. дава на разположение о. Свети Лазар, намиращ се близо до Венеция.

          Мхитаристите откриват и издават в топография си почти всички арменски летописи на Агатангелос, Тавстос Бузанд, Мовсес Хоренаци, Елише и т.н.

           В конгрегацията разполагат и с различни копия от една Арменска география, която е най-добрата компилация на Географията от ІІ в. от н.е. на Птоломей, арменският вариант е по-пълен като описание на страните, дори от запазеният съкратен конспект на самият Птоломей и е по-подробен текст, от хронографията на Папа Александрийски.

        През 1843 г. мхитаристите издават всички копия на Арменската география, за да се получи прегледна яснота за вариантите.

           Малко преди 1881 г. отец Сукри, член на конгрегацията, открива в библиотеката на мхитаристите във Венеция още един списък на Арменската география, който е много по-различен от останалите. Той е почти два пъти по-голям от вече публикуваните през 1843 г. варианти, освен това в него се дават над 300 нови имена на местности в Предкавказието, Задкавказието и Предна Азия, които липсват в гръцките източници.

               Текста е издаден през 1881 г. във Венеция.

               Աշխարհացույց

           В него има сведения за Кубрат, Аспарух и няколко български имена, като „Купи-Булгар, Дучи-Булгар, Woghchondor  и Чдар-Болкар”.

          Авторът е явно географ от VІІ в. (Анани Ширакаци ?), както предполага руският преводач и коментатор на текста Патканов (1883), който само две години след появата му във Венеция го издава в Русия (Из нового списка географии, приписываемого Моисею Хоренскому //Журнал министерства народного просвещения, Ч. 226.,1883).

      В този текст има и едно съобщение, което пряко засяга въпросите за произхода на народа Авитохол, отбелязан в „Именникът на българските канове” с период от 300 години , т.е. между 165 и 453 г.

           "Авитохол", и неговите 300 г., са период от българската история, както обърна внимание още в началото на ХХ в. Златарски...Под името "авитохол" от 165 г. до 465 г. се крие период, който е на сродните с утигурите-българи, кутригурски племена...Всички извори пишат, че утигури и кутригури са едноплеменни и родствени, така че няма как в Именника, да липсват кутригурите...След 465 г. Ирник, третият син на Атила, дава предимство на утигурите-българи и затова е в българската памет, без братята си и без баща си...Последните са вкуп в 300 годишния период на "авитохол"...

          Когато описва Предкавказието, арменският компилатор пише:

          „ Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”

          Тази карта на Предкавказието от времето на Птоломей, е използвана от автора на Арменската география (Ашхарацуйц), за да даде и данни от своето време (VІІ в.), които липсват при Птоломей. Той използва същият модел, когато пише, че „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар - пришълци, и Чдар-Болкар”...”се именуват по названието на реки”.

          Следователно горният текст служи като образец на долния, за българите се повествовува в Арменската география от VІІ в., чрез шаблона, по който Птоломей пише за Предкавказието.

            И така, текст „А” служи за шаблон на текст „В”.

          „А”: „Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”

          „В”: „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар, пришълци, и Чдар-Болкар”... ”се именуват по названието на реки”.

               Да изясним съдържанието на текст „А”.

             Летописецът на Арменската география от VІІ в. вече е казал, че река Ател, както е новото наименование на птоломеевската р. Ра, се влива със седемдесет ръкава в Каспийско море. Обаче до устието на Волга (Ател, Ра) имало огромен остров Грав, както го наричал Птоломей. По него, както става ясно от текст „А”, преминават много от тези ръкави на Волга и в края на острова се събират и се вливат в Каспийско море.

         Този остров, според Гумильов, е бил много голям и той предполага, че е с мащабите на днешна Нидерландия. Между Х в. и ХІІІ в., островът бавно, но сигурно минава под нивото на Каспийско море.

         Западно от устието на Волга, според Птоломей, както пише арменският географ, били народите „Адон”, „Алаидон”, „Сондас” и „Геруа”.

                Последните два са Гур и Синди, но кои са „Адон”, „Алаидон”? В "Арменската география" е изписана р. Балдaн (Вардан), като старото име на Кубан...

              Прави впечатление, че етикона "Адон" от ІІ в. при Птоломей, го и при историка Ариан от ІІ в. от н.е., но като „Евдо//усия”.

       Сведението на Ариан от ІІ в. от н.е., се потвърждава от „Именника на българските канове”, където отново е посочен ІІ в. от н.е. (156 г.) за начало на „Авито//хол”.

       Очевидно „хол” в „Авито-хол” и „усия” в Евдо-усия”, са указателни допълнения, където „хол, ол” е „жилища, поселища”, а „усия” е гръцкото „същност”, използвано и за еднородност.

    Причината сведението за „Авито-хол” от „Именника...” и сведението за „Евдо-усия” при Ариан да не са съпоставяни като данни от един и същи ІІ в. за древните българи, е в това, че доскоро се смяташе, че Ариан от ІІ в. от н.е. не е авторът на „Анонимният Перипл на Евксинския Понт”, където е посочена страната „Евдоусия”. Това съчинение се тълкуваше като византийско, т.е. писано след ІV в. от н.е., но проучването от 1987 г. на Агбунов „Античная лоция Черного море” доказа, че е на Ариан.

             В началото на ІІ в. от н. е. римският историк Ариан написва един трактат, известен като „Перипл на Ариан”, който той посвещава и подарява на император Адриан (117 - 138 г. от н. е.).

           През 1987 г. М. В. Агбунов анализира в книгата си „Античная лоция Черного море” познатото анонимно средновековно произведение, известно като „Перипл на Черно море” (Евксинския понт).

          Дотогава в историческата наука се смяташе, както посочихме, че това произведение е на анонимен византийски географ, т. е. писано е след ІV в. от н. е.  Агбунов доказва, че т. нар. „Перипл на Черно море” не е на византийски автор, а е на Ариан от ІІ в. Последният подарява кратка редакция на своя труд на император Адриан, а „Анонимният Перипл на Черно море” е всъщност разширена редакция на същото произведение. „Този текст действително е бил по-късно (т. е. след ІV в. от н. е. - б. м.) в ръцете на византийски географ, но той само е променил стадиите в мили, понеже в негово време не са се ползвали вече стадии, и е превел някои съвременни нему названия. Следователно, ръкописите известни като Перипл на Ариан и Перипл на Анонимен автор, не са две различни произведения, а кратка и разширена редакция на едно и също произведение - Перипл на Ариан”. (Античная лоция Черного море, М., 1987,с.12, с.13).

          Ако това е така, тогава още в началото на ІІ в. Ариан посочва на изток от река Танаис (Дон) една страна „Евдоусия”.

          Ние тук очевидно няма да дадем окончателен отговор на проблемът, но е необходимо да бъдат проучени тези варианти, понеже „Евдо-усия” на Ариан, ако е от ІІ в., тогава сведението в „Именника на българските канове” за „Авито-хол” има паралел в римски първоизвор и дава възможност да се интерпретира, че „Авито-хол”, който в „Именника ...” е „300 години”, не е патроним или някаква библейска личност, а етноним „Адон, Алаидон” (Птоломей от ІІ в., Арменската география от VІІ в.). От своя страна етикона "Уди" ни насочва към териториите на Уди, които на арменски са гавара Утик, където „к“ е арменски суфикс за мн.ч.. Тази територия на местността Уди/Утик съвпадат със земите, които според асирийските клинописи са родината на „страната Гамир“.      

  И.М.Дяконов и С.А.Старостин в свое изследване starling.rinet.ru/Texts/hururt.pdf упоменават на стр. 166, че „названието Уди е получено като рефлекс от Quti“.

           „Говорят – пише ал-Бируни през Х в.– че Ной е построил своя ковчег в Куфа и че именно там „закипяла като от пещ[водата]“ (ср. Коран,ХІ,42) и че ковчега се спрял на горите на Джуди“.

  В случаят, арабското „дж“ е персоезичното „г“, т.е. Гуди е всъщност името на Гутии (кутии или гутеи, аккад. Kuti-im, Gutebu-um; вавил. Gutu-um, Guti-u; нововавил. Quteu; ассир. Guti).

            Присъствието на кутии около планината Арарат и в територията на Уди е важно и във връзка с произхода на утигурите, които според Прокопий Кесарийски са наследници на кимерийците.

          „Барадж тарих” ни е оставил много оскъдни данни за Атила, но в едно е прецизен извор – Атила от рода Дуло, имал „прозвище Аудан”.       

  Прозвището в хуно-българската именна култура съдържа и етнонимен субстрат.

          Освен това хунски пълководец с прозвище „Улдин” е известен на историите от V в. Зосим и Созомен, още с действията му през 400-та г., когато Улдин обезврежда близо над Дунав при Нове (Свищов) генерал Гайна.

          Йордан (551 г.) пише за народ „ултинзури”, който към 456 г. е най-важният народ под командването на Денгиз, вторият син на Атила, поел властта над хуните след убийството през 455 г. на първородния Елак. Агатий през VІ в. пише, че по времето на император Лъв (457-474) „ултинзурите” били "най-многобройния хунски народ" (История, кн.V, 11).

          Изчезват ли през средата на V в. „ултинзурите” или именно те са народа, получил външното наименование „кутригури”?

 Това са все въпроси, които чакат своя отговор, понеже произходът на кутригурите, преди сведенията за тях от VІ в. на Прокопий Кесарийски, Псевдо-Захарий Ритор, Агатий, Менандър и Теофилакт, не е проучен, а историята на кутритурите е съставна част от ранно-българската история...Дори можем определено са кажем, че именно проучването на историята на кутригурите, които са били най-многобройния хунски народ ултин(зури) до 453 г., е загадката, която се крие под титула „Авитохол” в нашия ценен домашен извор „Именник на българските князе”...

         През Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин, древляни и лензити”...
        Защо и как историческата наука превърна древните "ултин" в руското племе "уличи", е въпрос от архаичната днес пан-славянска доктрина.

         И така, очевидно че имената авито/хол, евдо/усия и ефта/лит имат общ произход, който трябва да търсим в посока на кимерийската история и в посока на задкавказките области на  страната Гамир, чиито поселища там са в земите на древните кутии. 

      Самите неарменски жители в Арменската област Утик, са се самонаричали удини.

        Това са все въпроси, които чакат своето сериозно и задълбочено проучване...