Св.Св.Кирил и Методий покръстват българи.

   Един от дискусионните въпроси и досега в Кирило-методиевистиката е покръстили ли са Св. Св. Кирил и Методий българи, така както пише в няколко стари източника? 

   Тук предлагаме нашето заключение кои точно българи са покръстили двамата братя. 

    Св. св. Кирил и Методий в Рим, фреска в храма "Свети Климент"

        ***

    Godefridus Henschenius (1600-1682) е роден в нидерландския град Венрай, провинция Лимбург. Става йезуит и прегръща идеята на йезуита Боланд за издаване на житията на светците в свода Acta Sanctorum, чийто корпус успешно продължава след смъртта на Боланд.

Хенсхен е владеел гръцки и латински, бил е добър познавач на църковната история. Хенсхен пише в Сommentarius §1. De Cyrillo et Methodio, num. 2. - Acta Sanctorum, Martin Tomus ІІ, ed. 2`, p. 13, coll. 1-2., че Кирил и Методий са покръстили „българите от Сарматия“.

По време на мисията си при хазарите, Константин Философ открива около Херсон (дн. Севастопол на Крим) мощите на Св. Климент Римски, който е бил личен служител на  ап. Петър в Рим и от него е бил поставен за епископ на града. Пострадал около 100 г. при император Траян и е бил заточен в Херсон, където умира.

В горепосоченото Acta Sanctorum, Martin Tomus ІІ, ed. 2`, на стр. 24, т.е. p. 24, col. 2, са поместени църковните четения за Св.Св. Кирил и Методий, съхранени в стар ръкописен Оломоуцки бревиарий, в чието начало е написано, че: „Блаженният Кирил, по народност грък, вещ в латинските и гръцките писания, след като българите повярвали [на проповедта му], започнал в името на Светата Троица и на неделимото Единство да проповядва вярата на Господа Наш Исуса Христа и сред народа на Моравия.“

Св. Климент Римски

Когато Константин Философ открива мощите на Св. Климент Римски, той ги оставя в метрополната църква в Херсон. След това приключва мисията си при хазарите и се връща в Константинопол. Няма сведение мощите да са носени във византийската столица.

През ХVІІІ в. Йосиф Симоний Асемани проучва житията и сведенията за Св. Св. Кирил и Методий, събрани в Acta Sanctorum от Хенсхен, опитвайки се да разбере дали те двамата са покръстили българите: „Преминавам от хазарите към българите и моравците. В първото житие на св.св. Кирил и Методий, у Хенсхен към ІХ март, с. 20, № 7, не се споменава нищо за покръстване на българите….Обаче във второто житие [Моравската легенда], с. 22, № 4, първо се говори за покръстването на българите, после за покръстването на моравците (Йосиф Симоний Асемани. Календари на вселенската църква. С., 1987, с. 77).

След хазарската мисия Константин Философ е в Константинопол. Ростислав се обръща към императора, понеже „научил какво е било направено от Философа в страната на хазарите“ [първо житие при Хенсхен или Италианска легенда] и го моли „да изпрати в неговите земи такъв човек, който би могъл цялостно да запознае неговия народ с вярата…“ [пак там].

Император Михаил ІІІ (842 – 867, самостоятелно от 856) изпратил Константин Философ и брат му Методий.

Моравска легенда: „И така, като тръгнал [Кирил заедно с Методий], първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия, носейки със себе си мощите на Св. Климент“ (№ 4, Acta Sanctorum, Martin Tomus ІІ, ed. 2`, p. 23, col. 1).

Да повторим. Константин Философ отива на мисия при хазарите и очевидно пътува с кораб до Херсон, дн. Севастопол. Там открива мощите на Св. Климент Римски и те са оставени в метрополната църква в Херсон. Връща се без мощи в Константинол. Ростислав, моравския княз, знае отнякъде как на Крим Константин е обръщал поданици на Хазария в християнството. Тези поданици са очевидно българи. Ростислав иска човек като Константин в собствените си владения. Константин отива в Моравия, носейки светите мощи на Климент Римски. Тоест, той е пътувал до Моравия очевидно по следния маршут: пак с кораб до Херсон, взел е мощите и на път за Моравия „първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия, носейки със себе си мощите на Св. Климент“.

Тоест, Св. Св. Кирил и Методий са покръстили „българите от Сарматия“, както логично още през ХVІІ в. е написал Хенсхен…

Тоест, българите, обитаващи по времето на Св. Св. Кирил и Методий  областта между река Днепър и Моравското княжество.

Европейска Сарматия се простира от р. Висла до р. Дон, според географа от ІІ в. от н.е. Птолемей.