Еврейски източници за древнобългарската история.

Еврейско-хазарските писма от Х в. между хазарския цар Йосиф и андалузкият евреин  министър Хасдай ибн Шафрут.

Кембриджкият документ от Х в.

Книга на Йосипон (Сефер Йосейфон) от Х в.

Киевското писмо от Х в.

Книга на Йосипон

The Kievan Letter scan in the Cambridge University Library
В Киевското писмо от Х в. се споменават Кубар, Сувар, Мен (Имен), Гостун, Кубан...



Въведение:

Произходът на хазарите е още по-объркан, отколкото този на българите… Така бих перифразирал изречението на А.П.Новоселцев: „Произхождение хазар еще менее ясно, чем булгар.“ (Хазарское государство и его роль в истории восточной Европы и Кавказа, гл. 3, 3).

Хазарски воин. Реконструкция на Норман Финкелщейн

Арабоезичният географ, пътешественик и историк от Х в. ал-Мас`уди (творил между 943 и 947 г.г.) посочва името „sabir“ като присъщо на хазарите, които по персийски са наричани „kazaran“.

Днес, по-голямата част от изследователите възприемат сведението на Приск Панийски, че савирите пристигат на северен Кавказ  ок. 463 г., подгонени от аварите. Следователно е логично, ако се следва сведението на Приск, който умира ок. 472 г., да се допусне, както прави О. Прицак, че савирите идват от Централна Азия и са тюрки.

Проблемът е обаче по-сложен.

Първо, името „Савир/Сувар“ е известно сред хуните много преди 463 г., така напр. един от охранителите хуни на византийския префект Евтропий след 395 г. се казва Сувармахи. За него пише Евнапий във фр.77 : „Сувармахи (Σuβαρμάχιος), началника на телохранителите, повече от който и да е, бил верен на Евтропий.“ Очевидно този хун е бил телохранител и преди 395 г., когато префект на Ориента е бил Руфин, за който се знае, че е разчитал на хуни, за да опази живота си от готските агенти на Стилихон.

Второ, действително към 463 г. прототюркски племена нахлуват в северен Кавказ, идвайки от изток по северното крайбрежие на Каспийско море, и точно тези племена, са преносители на чувашкия език.

Проблемът е, че не е допусната хипотезата, че тези прототюрки очевидно са получили името „савири“ като външно название и то става техен нов етикон. През следващия VІ в. византийските писатели ги знаят вече не само като „савири“, но и като „хуни-савири“.

Тоест, около 463 г. за първи път на запад от Волга в Предкавказието е навлязло значимо число чувашо-езиково население, чийто език е от тюркското езиково семейство, но е бил непонятен за каганатските тюрки, които идват век по-късно (средата на VІ в.) в Предкавказието и донасят името „тюрк“ в региона.

Арабоезичните средновековни историци, като Ибн ал-Факих и Ибн Рушдъ разграничават хазари от тюрки. Ал-Истахри пише, че езика на хазарите се различава от езика на тюрките и на персите. Ибн Хаукал, който е пребивавал по бреговете на Каспийско море около 968/969 г.г. и черпи информация от бежанци хазари, допълна ал-Истахри, пишейки, че езика на хазарите е един и същ с този на българите, а езика на буртасите е различен, а така също допълва, че езика на русите не прилича нито на езика на хазарите, нито на езика на буртасите.

Тоест, видно е, че „чувашо-езичието“ след българите е феномен след 463 г. и в никакъв случай не решава априори въпросът, че българи и хуни изконно са говорили на онзи език, наследник на който е чувашкия (?).

  Древността на името „субар“ произхожда още от ІІІ-ІІ хилядолетие пр.н.е., когато акадци и шумери са наричали страната на хуритите именно „Субар“. Навярно причината за това име на хурито-митаните, е теофорна.

През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар).

Бог Куар е засвидетелствуван в урартския божествен пантеон, наред с Халди/Коледа…  Арменският късно-античен историк Мовсес Калакантуаци, директно пише в своята "История на Алуянк", че хуните почитан ...бог Куар...

Трактатът от Х век на византийският император Константин Багрянородни „За устройство на империята” е предшестван от мащабна работа на цял екип от историци, които подготвят и преписват стари ръкориси и архиви, а специални съгледвачите носят съвременна информация.

 Трудът е замислен като своеобразна енциклопедия от различни познания, в това число и религиозни.

 Авторът-василевс решава да прояви компетентност и тълкува ислямския призив „Аллах Акбар” по оригинален начин. Той пише: ”Те се молят на звездата на Афродита, която наричат Кубар и изричат възгласа  „Алла уа Кубар”, което означава: ”Бог и Афродита”. Защото „бога” те обозначават с думата „Алла”, а „уа” употребяват вместо съюза „и”, „Кубар” пък наричат „звезда” и заради това говорят „ Алла уа Кубар””. Това учение, според автора, се простирало на „р. Ефрат”.

Няма съмнение, че Багрянородни е сбъркал древното анатолийско божество Кубар със семитската дума „акбар” (велик) и така е приписал на исляма несъществуващ култ.

По-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, явно е имало и такъв, който повествовува за древното анатолийско езическо божество Кубар, което явно древните гърци са отъждествявали очевидно със своята Афродита.

И така, видно е че култа към Куар/Кубар/Сувар има дълга предистория и е жив сред хуните дори към VІІ в. от н.е. Тоест, предположението ни, че подгонените от аварите на запад към 463 г. чувашо-говорящи прототюрки, са получили външно название от българите „савири“, се изяснява от един пасаж в „Барадж тарих“, даващ сведение, че думата „савир“ е имала и още едно, освен теофорното значение, а именно „приятели“…

Дали савирите, т.е. наречените така бежанци, са били „приятели“ , се изяснява от един пасаж в „Свидас“, от който става ясно, че българите, за да ги защитят, са воювали срещу аварите…(В Свидас под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя”).
+ Κανα συβιγι Ωμου[ρτ]αγ
ω Νεγαβον[αη]ς ο ζερα ταρ-
κανος θρ[επτος] ανθροπος
μου εγενετο [κε α]πελθον [ις]
το φουσατον επνηγην ισ τη[ν]
Τησαν τον ποταμον ητο δε
γενεας Κουβιαρης
----
+ Кана субиги Омуртаг
Негавон зера тарканът
беше мой хранен човек
като отиде във войската
се удави в река Тиса
той беше от рода Кубиар

След тези уточнения, можем да преминем към „Кембриджкият документ“ от Х в., в който образован хазарин дава следното сведение: „Името на нашата родина, така както го намерихме в книгите, е  Ар-к-нус, а името на столицата днес на нашето царство е Козар“.  През 1932 г. Коковцев отхвърля достоверността на това сведение, сочейки, че хазарската столица се казва Итил. Но Новоселцев през втората половина на ХХ в. изкара арабоезични сведения, че вътре в Итил, царския квартал действително се е наричал Хазаран. Сведението на Кембриджкият документ го има и в „Книгата на Йосипон“ (VІ, 56, с. 872, изданието на Breithaupt  ), където се говори за народа Urganus ( Орган се казва и чичото на Кубрат – бел. Кирил Милчев), който живеел в съседство с аланите. По времето на Ал. Македонски именно Urganus помогнали на аланите, които били заключени около Дербент от Александър (Да припомним, че според грузинското съчинение от V в. მოქცევაი ქართლისაი "Мокцевай Картлисай", само бундурките/пост-урарти/ оказали съпротива през ІV в. в Кавказ на Ал. Македонски).

             През Х в. андалузкият министър Хасдай ибн Шафрут разбира от хорасански търговци, че в Хазария се проповядва юдейската религия. Това го хвърля в неистов смут и той след много усилия успява да изпрати писмо до хазарския цар Йосиф, питайки го за родословието му.

                   Йосиф обаче отговаря на Хасдай, че хазари и българи произхождат не от Сим, а от Тогарма...

                               Защо Йосиф отговоря така?

                    Все пак трябва да знаем някои подробности. Тогарма, преди да стане прародител в Библията, е област, известна в асирийските клинописи.


                     Тогарма съответства на асирийския топоним Tilgarimmi в Melitene, посочен при Саргон II (722-705 г. пр.н.е. ) заедно с Kammanu и Sinaheribom и заедно с Hilakku. Но името на библейския Тогарма със сигурност обхваща по-голяма територия и както посочи Gesenius (Buhl, ор. cit, стр. 870) в нея е включено и Урарту. Емблематично за този извод е, че в библейските текстове, в които се споменава Тогарма (изключение прави I Хрон., I, 6, Езекиил XXVII, 14 и XXXVIII, 6), напълно отсъства  Урарту. 
 apsnyteka.org/file/VDI_Latyshev_Izvestiya_drevnih_pi