Пълководецът Гимер от ІІ в. пр.н.е.

     Арменските извори от късно-античният период са отдавна обект на критичен научен дебат между историците. Що се отнася до произхода на арменските царе, още през VІ век  Прокопий Кесарийски отбелязва в своя трактат „За сградите”: „Нека никой не мисли, че Аршакидите са родом арменци, както ни съобщава за това историята на Армения”.

    „Аршак, предводител на племето „парное”, започнал да обединява Партия и сложил край на Андрогор, който представлявал по това време там военната власт на Селевкидите. Тиридат, брат на Аршак, успял за завоюва Гиркания и Партия. Така се образувала Партанската държава (династията на Аршакидите е от 250 г. пр.н.е. до 224 г. от н.е.).” (Пигулевская, в „История Ирана с древнейших времен до конца ХVІІІ века”, Л., 1958, гл. І, § 15).

Партанската столица Селевкия, по-късно персийска столица Ктезифон.

    През първите десетилетия на VІ в. Прокопий знае само историята на арменският повествувател Тавстос Бузанд (V в.), която цитира в своя труд „Войната с персите”. Прокопий пише съчинението си „За сградите” към средата на века и очевидно именно по това време той се запознава и с арменската история на Мовсес Хоренаци (VІ в.), в която е прокарана идеята, че първите арменски царе били чак от средата на ІІІ в. пр.н.е. - Валаршак и синът му Аршак, които произхождали от династията на партанските Аршакиди.

      Арменският историк Мовсес Хоренаци в своя труд (кн. І, 8) пише, че Валаршак бил брат на Аршак Велики, който създал Партия и твърди, че Аршак поставил своя брат за цар на Армения.

      Съществувал ли е Валаршак или това е легендарен цар на Армения от средата на ІІІ в. пр.н.е.?

      За да придаде историческа достоверност на образа на този първи арменски цар, Хоренаци включва в труда си две събития, свързани с Валаршак.Той твърди, че историкът Мар Абас Катина бил секретар на Валаршак и по негова заповед бил ходил да събира сведения за древното минало на арменците в стари месопотамски архиви.

     Както отдавна бе посочено от учените, това съобщение на Хоренаци не е достоверно, Мар Абас Катина е живял към ІІІ или ІV в. от н.е. и много от неговите исторически проучвания Хоренаци съзнателно приспособява към удревляване на миналото на арменците.

      Второто сведение на Хоренаци, свързано с Валаршак, е героично.

   Древните, според Хоренаци, наричали арменската местност Вананд преди с името „горен Баоеан” (кн.ІІ, гл.6). Тук историка споменава, както стана ясно след разчитане на урартурските клинописи в ХХ в., самоназванието на Урарту - „Бийан”.

 
        Територията на север от ез. Ван до извора на р. Кура (Cyrus), където е местността Коха (Кола), е арменската област Вананд.

    Описвайки героичните подвизи на Валаршак, арменският историк Хоренаци дава сведение, че той привършил разпоредбите си, като покорил Вананд. Съобщавайки това, Хоренаци вметва, че преди местността се казвала „Баоенан”, но заради колонизатора Бунд, който бил българин, тя започнала да се нарича на името на неговият народ „вхндур” (vh`ndur), т.е. Вананд.

Българинът Бунд

          

      Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вхндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

     Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак (това е син на Валаршак, т.е. значи Аршак ІІ – бел.ред.) възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна и  се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

    И така, ясно става, че Бунд е не само патроним, но и етноним – Бундур (vh`ndur). Защо тогава тези хора са наречени българи? Отговорът на този въпрос не би бил неловък, ако бе внимателно проучено от историците, че сред 16-те запазени преписа от хрониката от ІХ в. на Теофан, народа, от който е Кубрат, е именуван в някои от преписите „уновундбългари”, а не „уногундури”.

    Грузинският църковен документ от ок. V в. „Мокцевай Картлисай“ също знае за „Бундурк” и според изследователите под това име визира събития от времето на Урарту (едва през VІ в. пр.н.е. в Бехистунския надпис вече не се говори за Урарту, а за Армения).

    Арменците произхождат езиково от старите мизи, населили р. Ефрат още към ХІІ в. пр.н.е., според асирийските клинописи. Арменците онаследяват земите на Урарту, а урартите/бийани очевидно мигрират на север към Кавказ и Предкавказието, заедно с кимерийците, чиято хегемония над Предна и Мала Азия свършва към VІ в. пр.н.е.

   За последно на юг от Кавказ бундур воюват, според грузинския източник, с Ал. Македонски. Очевидно грузинския църковен документ „Обръщането на Грузия към християнството” (Мокцевай Картлисай) не е знаел кои са тези хора по земята на дн. Грузия, по която през ІV в. пр.н.е. се заселват иберите-грузинци, ето защо ги нарича в библейски дух „йевусейци”. Сравнението с коренните жители йевусейци на Йерусалим, преди там да дойдат израилтяните, е интересно. Иберите също са на земята на бундур, както евреите на земята на йевусейците. Давид купува именно от йевусееца Орна място, за да положи там кивота.

   „Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетеля на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).

    В този цитат срещаме името „хони”, което към ІV в. пр.н.е. очевидно носят кимерийците. Така става ясно, че е прав Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е. в проучването си: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци…” (Войната с готите, кн.ІV.5).

  През 1938 г. един от най-добрите изследоветели на партанската история (A POLITICAL HISTORY OF PARTHIA, BY NEILSON C. DEBEVOIS; CHICAGO · ILLINOIS, 1938) дава следните данни : „Скоро Фраат обърна своето оръжие срещу народите, които обитавали горите Елбрус на юг от Каспийското море. В частност, той депортирал мардите и ги преселил в Харакс около Каспийската врата (Дербенд – бел. м.)“ [с.41].

    Походът на партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.) се случва преди 171 г. пр.н.е. След това Фраат е онаследен от брат си Митридат (171-138 пр.н.е.).

    Упоменаването на града на хони и бундур Херки, по времето на  партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.) кореспондира с данните на Хоренаци, визиращи приблизително същият период. Арменският историк Хоренаци пише за българин Бунд, а в партанската история по времето на  Фраат ІІ (138-128 пр.н.е.) се появява някакъв Гимер, съдружник на партите.
За Гимер сведения дават Iustin. XLII. 1.3;  Posidonius. Hist. XVI, fr. 13 (J. Bd. II A. P. 228 = Athen. Deip. XI. 466). Диодор Сицилийски го нарича погрешно Евемер (Ενήμερος) (Diod. Sic. XXXIV. 21).

  През  130 г. пр.н.е. селевкидският владетел Антиох ІІ Сидет (139-129) решава окончателно да се разправи с Партия и превзема вавилонските земи. Много от царете, данъкопладци на партите, изоставят Фраат ІІ, но не и Гимер. През 129 г. пр.н.е. Антиох ІІ Сидет е убит и именно Гимер става фаворит на Фраат ІІ, който му дава да управлява западните земи, а самият Фраат ІІ отива на изток, за да воюва със саките.

   Очевидно името Гимер не е случайно и е прозвище на кимерийския цар, васал на Фраат ІІ. Гимер държи властта на партите не само над Вавилон, но и в Месопотамия, и именно по време на неговото наместничеството, древният град Александрия-Антиохия на Персийския залив е преименуван през 129 г. пр.н.е.  на… Харакс.

     Пренесъл е явно името на древният град Херки на хони и бундурк, така както българите по-късно основават няколко града с името Болгар.

    Между другото името на гр. Харцала се появява още в асирийскити клинописи: „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцала" (местоположение на този град не е известно)"
И.Н.Медведскаяhistory.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html 

Урартите през 715 г. пр.н.е. се опитват да превземат гр. Харцала, но не успяват. През 714 г. кимерийците атакуват Урарту.

     А къде е този град, се уяснява от договор от 562 г. между перси и византийци: „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860).

    „Каспийските врата” са Дербент, значи става дума за другият проход над Грузия. Името „Хоруцон” за Дарялския проход над Грузия е непознато в гръкоезичните късно-антични  текстове, очевидно попада в договора по линия на персите, които са го онаследили от асирийци и вавилоняни.

    И така, очевидно кимерийският древен град Харцала се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...Там е и гр. Херки на грузинския летопис „Мокцевай Картлисай”, там е и гр. Харакс по време на партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.).

   Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци  като „Мирхонд”, е автор на съчинението от 7 тома  „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф). В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991)  Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас.”

      Много интересно сведение, чакащо да му се обърне внимание, при условие, че същото е записано и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.)?